България е не само държава
на картата на древната Европа -
в сърцата ни завинаги остава
със песните на волната Родопа.
България е не само Балканът, ...

four roses
някой ми брои глътките
пипа косата ми
с тази лудост в стомаха
отидох на собственото си погребение ...

Душата ми е бяло разстояние
Само, безбрежно, синкаво море
Смехът ми, цяло състояние
Хвърчилото на весело сърце
Крадци, намират се отдавна ...

Трети март празник за нас си ти,
страната ни от дълго робство се освободи.
На този ден България,
на картата световна пак изгря.
Пет века под робство народа ни бил, ...

Кално ти е.
И грапаво.
И малко студено.
Хрущят под стъпките ти
костите на снега. ...

Хей ти спомена къде се скри,
искам да излезеш
и да ми припомниш,
де така тръгнах в онези дни,
и защо вървях по пътища греховни! ...

България е моята родина,
омайва ни с красота,
малка е, но ме е пленила
и за нищо на света не бих я заменила.
Тук са моите деди и ...

Възхищавам се на тези, които превръщат слабостите си в героизъм.
И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са ...

Да бях лястовичка малка
На прозореца ти да кацна аз
И гледайки те непрестанно,
да треперя в захлас.
Зърни ме ти и погали ме, ...

Както и да се разминаваме, навярно ще бъдем много по-добри, ако осъзнаем, че всички пътуваме в една посока!

Един ден аз ще остана сама.
Но дотогава ти ще си убил всичко вътре в мен. С мълчанието си. С нещата, които вместо да обичаш в мен, се превърнаха в досада... Много ноти. Те, които докосват сърцето...
Явно то няма нужда от песни. Моите песни. Превърнали се в оттегчение...
И един ден, когато остана сам ...

блясъкът на вишнева градина
с аромат на есенни цветя
наоколо всичко е прозрачно синьо
както розова е любовта
цъфнали са хорските усмивки ...

Танцуват нестинарки луннобели,
душата ми превръщат във жарава
и парят спомените неизтлели
за първа севда. Влюбено припява
мома, понесла менци и не трае ...

/Твоите окови/
Защо за Бога, играеш все същата игра
и сякаш ти не си! Не си ти тука и сега!
Прераждане, едно след друго,
на мъж, жена-съпруг, съпруга, ...

Нацелува прозореца влюбено
за последно топящата зима
и от изгрева утро събудено
пожела си пак пролет да има.
Под лехата от розите скрита ...

Утринна серенада
Добро утро, любов! Събуди се! Навън
Месечината вече я няма.
Целуни ме наяве. Не искам насън.
Не защото сънят е измама. ...

Какво празнуваме, честваме днес?
Смъртта на загиналите отдавна,
или извоюваната наша свобода,
която купувахме, продавахме
като призрак пред нашите деца? ...

- Можеше да сложиш по-малко грим - каза нервно - и без това всички са те зяпнали.
- Нека зяпат - посегна лениво и взе менюто - цял живот все ме зяпат.
- Дразни ме - той се озърна наежено - сякаш водя мечка. Да си гледат там в чиниите.
Беше едър, с грубовато навъсено лице и мъжете от съседните маси п ...

Сега е много модерно да се говори за турско владичество. Робство нямало. Кириак Стефчовците са се разшетали и изпълняват поръчки отвън - щедро спонсорирани от външни централи със Соросоидални профили. Правят се анализи с цел научни обосновки на новата терминология. Пишат се лъскави томове. За жалост ...

Вечен Трети Март! -
На Бог в прослава и на
Северния Брат!
Благословена
Свобода, след робство, кръв ...

Ти няма да минеш до мен под венчило,
аз няма до теб да се будя щастлив.
Разлюбван до ерес – днес с дяволска сила
за теб оцелявам и още съм жив...
... и още ти пиша любовни сонети ...

Припада мартенски здрач.
Небето медено изтлява.
Едва загатнат топъл плач
от птиче ехо в мен остава.
Прегърнати от нежни небеса - ...

Ако някога аз, атеистката, си поръчвам икона
и поискам в дома да я имам на всяка цена,
задължително ще намеря зограф македонец
да изпише Мадоната като нежна и млада жена.
На главата ще искам да бъде с фина шамия; ...

Денят беше много студен. Снегът се сипеше на кристалчета от покрива на сайванта[1], а течението го вкарваше вътре и засипваше бялата брада на дядо Хаджия. Старият турчин се бе подпрял на пармаклъка[2], а погледът му шареше далеч, в синевата над джамията на Султан Селим, в Одрин. На запад се белееше ...

Обичам те бяла във сънища бели -
като забрадка на млада жетварка.
Като вълните на изток запели
под слънцето - юлско и жарко.
Зелена те искам тъй както гората - ...

"Лунно усещане"
или докосване с лебедовите пера на любовта
Произведението е вдъхновено от колажа на Дочка Георгиева - "Лунно усещане"
Тихо се плискат водите,
гонят се в езерен мрак. ...

Когато си млад и се вихрено влюбиш –
морето изглежда едва до колéне!
На душата ти леко е!Високо хвърчиш!
Не даваш от щастието миг да ти вземат!!
Два цвята навсякъде виждаш безумно. ...

Ако съм птица, искам да бъда орел.
Да се рея, там в синевата.
Да посрещам слънцето и новия ден,
от високия връх на скалата.
Утрото там да сънувам нощем със вятъра, ...

Небе, коприна в наранено сиво,
прецизно зимен вятър разкроява.
Луната се снишава срамежливо,
покрива се с коси и занемява.
Звезди развеселено си намигат ...

За да те прегърне ангел,
първо трябва
да те целуне
смъртта.
А те целуват ...

– Сега стана ли ти ясно защо реагирах така на сватбата? – попита дядо ми, а гласът му издаваше, че е изтощен от вълнение.
Не знаех какво да отговоря. Ако бях направил коментар на чутото, сигурно щях да изтърся някакво евтино клише, от което щеше да ме е срам, затова станах и силно прегърнах стареца. ...

Заигра се вятърът из поляната. Спусна се ниско и разроши тревите. Разлетяха се навред пчели и бръмбари. Скакалец, здраво стиснал стеблото на метлица, се залюля, та чак допря рохката влажна пръст. А една калинка се скри зад листо на секирче и се ослуша. Заваля. Ситно и тихо. Вятърът се стрелна да тър ...

Облякох вярата в доспехи
и вдигнах меча на честта.
На поход тръгнах, за успехи -
в триумф да грее доброта.
Препусках като луд в света ...

Дойде Освобождението прекрасно
след тиранството ужасно!
О, славни руски войни,
без страх паднахте в борбата
пред смъртта спокойни, ...