по-тиха съм
от падащ сняг
а още не е наваляло
тази зима
по-искрена ...

Необходимо въведение
Преди време ме помоли мой приятел да го включа в някоя книга. И аз го включих. Казах му - героят е масов убиец, мултимилиардер. А той беше доволен. Абе, убиец, ама богат. Барем като образ да си поживее...
Живее си и така. Дори е общински съветник. При изборите беше набутан нейде ...

В апартамента беше толкова тихо, тягостно тихо. Телевизорът не можеше да замести истинската човешка реч. Честно казано, чувствах се самотен. Жената пак се беше разсърдила, подбрала децата и отишла при майка си. Това беше редовният ѝ номер. Не го правеше толкова, за да покаже колко съм я наранил аз, ...

Когато започнеш да кроиш планове за живота, значи си престанал да живееш.

С вечер си Есента отива,
в лек полъх се разнася,
щом се полъхът усилва,
вятър студът понася.
Почва дъжд отгоре, ...

Тя - Любовта:!
Дали е и за срамежливите?
Дали е остров някакъв?
Или архипелаг?
И имат ли значение мотивите? ...

Все замислена нещо,
все копнежи са в мен.
Обградена от паважа, грешно!
Чакаща трамвай в дъждовен ден.
В дамската ми чанта ...

> От векове във нашите души
>
> кръстосват саби Дяволът и Бога.
>
> Добрият носи светлина, ...

Въпросите невидимо валят,
щом нощите не искат да заспиват.
И костите човъркащо болят,
напомняйки ми, че съм още жива.
Напомняйки ми, че до време е ...

Аз съм цялата нежност,
усещаш ли?
В уюта на дома ти догарят свещите.
Блещука косата ти тъй мека, изящна.
Зима е... какво пък, ...

Открих си го! Съмишленик, с когото
да тръскаме небето до зори,
преди светът да стане от леглото си,
да изпопадат всичките звезди.
Да съберем пенливото от песни-ручеи, ...

Галена от цветната дъга,
със силния копнеж по свободата,
птицата - забравена съдба-
остана тук, напуснала ятата.
В луди багри на подгонени листа, ...

Така не се и влюбих в поетеса.
Познавам много. (Цветни по душа).
Попиват, пушат, стихоплетстват,
но Ти си някак повече Жена!
Защото, ето примерна причина: ...

Цигулко, да поплачем за мама и татко
Автор – Величка Николова – Литатру
Тази вечер
душата ми плаче…
Капки дъжд ...

Животът бил кръчма? Добре, да поседнем тогава
И всеки от нас нека бъде за другия муза,
за нашата дребна потребност да си съчиняваме...
До мен поседни, да се черпим с по чаша илюзия.
Във моя коктейл нека има две части ухажване – ...

Ноември рисува букети,
с ледени пръсти плете й
дантела от скрежни цветя.
А тя е циганско лято
и топи му с дъх наивността, ...

ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА РИБАРЯ И ЗЛАТНАТА РИБКА
- Я,каква е тая стара мрежа, бабо?- попита Роси, която много обичаше да рови из кашоните и чекмеджетата на баба си.
- О, това ли? Намерих го на брега на Йонийско море, това е парче от мрежата на един рибар, който хванал Златната рибка. Поискал нова мрежа ...

Белее, тук-таме, небето сиво...
Бяла е и тишината извън дома.
Черна - нишката на смъртта!
Стара и самотна пейка -
от времето избеляла, онемяла. ...

Толкова много време, спрямо човешкия живот! 29 години! 29 интересни години! Интересни е синоним на трудни, на грешни, на пропилени години! Поне, в нашия случай. Не граматически.
За пореден път народът е на по улиците. Гневен! Желаещ промяна! Ние, Народът, Суверенът, не сме доволни от живота си! Не с ...

Реших да се влюбя по свое желание.
Реших го и стана – просто така.
На тебе обрекох се и с лудо незнание
примамвах да дойде при мен любовта.
С обети обвързах се, с клетви заклех се – ...

Казах си - тази врата не води до никъде...
Блъсках и бутах на изхода,
този който води до никъдето...
затворен в собственото си подземие,
това което беше построено от мен. ...

КАПКА
Аз съм споменът ти...
Защо ме гледаш кръвнишки?
Не чакам да кажеш: - Прости!
Не очаквам даже въздишка. ...

Някога... по нашите земи,
империя Византия цъфтяла,
начело със владетел най-велик,
Юстиниян... Тъй него са го звали.
Той умен бил, със власт и вещина ...

Възкресението на Лазар
О, Исусе, напред води ме!
О, Христе, с любов преизпълни ме!
Аз ще бъда твой покорен раб вовеки,
ще следвам храбро светлите пътеки ...

Все казваш, че красива съм. Била съм.
В очите твои хубостта ми спи.
Не! Нямам пораженческа нагласа.
И никак старостта не ме търпи.
Жени на възраст, лягат си към девет, ...

Виждах как стискаш ръката си в юмрук и почервеня. Усещах как думите бяха набрали скорост и щяха да бълнат от устата ти със стрална сила. Напираха да излязат и да завалят като стрели в дъска за дарц. А окото на бика беше сърцето ми. Не че искаше да ме нараниш, просто виждах в очите ти, че едвам се сд ...

I част
Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съученици от детството, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Лоши вести за смърт пристигаха отвсякъде. Зареди ...

МОТИВЪТ
Р. Чакърова
Цигарен дим в среднощна доба...
Кой пуши "в този странен час"?
А другото... ще сложа в скоби ...

Душа
Душата си раздавам на хората,сега
а уж от тялото тя е неделима,една
Душата вписвам я в стиховете в книга
да ги докоснa,да докосна техните сърца! ...

Нищо не е от значение за мен,
само блестящият ти поглед,
като онази далечна вечер през декември,
А, моят поглед уплашен бил –
така ми каза ти тогава- ...

Виж, дните ми са преобърнат сал.
Разцепена със нож внезапен мида.
Дъхът ми побелял е от печал.
И няма от кого да си отида.
Възтрогвам се от нечия вина. ...

Пресъхващо сърцето търси влага
от сълзи искрени на някого обичен.
Някой теб пред себе си да слага
и да напада всеки с теб себичен.
С любовта си можещ да извади ...

Във Вещерското сборище…
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят ...

Стоя под душа на своята неопетнената съвест
с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.
Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,
да върне познатия покой и тишините мои бели.
Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви. ...

Тази улица - няма ли край?
Пряка, по която да свием?
Почти съм сигурен -
Раят,
в близката пряка се крие. ...

няма нищо по хубаво от лошото време
навън снегът да гърми
тя сгушена в мене
галейки моите коси
рамене опряни в бедрата ...

Не ме обичай толкова страстно,
превръщам се в пепел, когато гори.
Сърцето те иска, но някак... на тясно,
не може да топли и само дими.
Не ме обичай толкова лудо, ...