КЛАДЕНЕЦЪТ НА ВАН ГОГ
Аз някога рисувах слънчогледи
Не знам защо внезапно оглушах
и четките си разпилях в безреда.
А във главата ми извира смях. ...

Нека по-добри да станем,
нека повече да мечтаем,
нека по-добре и по-дълго да живеем,
нека на страдащите да не се смеем,
нека има повече обич и топлота, ...

Разбра ли вече - мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
И виждат в звездобройците кравари,
не с жезъл, а със гега на мегдана.
А щом си друг, за тях е грях безбожен. ...

Искам да не плача, плача...
Искам да си тук.
Искам да обичам.
Със смешни имена
на пук да те наричам. ...

Жадна съм
Жадна съм за твоята целувка,
жадна съм за твоята милувка,
жадна съм за твоята топлина,
от сладостта ти да отпия ...

Стига в облаци летя,
че като дойде реалността,
като гръм те удря
и
падаш на земята с изпепелени крила, ...

"...и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите..."
Не могат да закърпят с небеса
куполите златни вече.
И Господ лек, като дима
от свещ, в ръката на човека, ...

Дъждът вали.
Нощта е тъжна.
По миглите и
капки от сълзи
да бих могъл ...

Морето хвърля
нежен поглед на скалата.
А люспи от русалки още спят
във скритите й пазви.
Със изгрева приижда ...

Защо те имам в себе си – Сърце,
защо Творецът сложи те и в мене?
Без теб ще бъда лек, като перце,
от твоя грохот пълен съм с проблеми.
Ти правиш ме да съм незнайно друг – ...

2.
Тази делнична утрин с нищо не се различава от коя да е друга . Всички в къщи спринтираме в надпревара с времето. Стартът е с звън на будилника, а финалът със сухото прищракване на ключа в патрона на изходната врата. Между началото и края на този не дълъг отрязък от време, противно на всички физич ...

Понякога си мисля, че съм сбъркал.
Че някак си сгрешил съм ти адреса.
Че в нечие легло съм се намърдал,
и гол се крия, срамно зад завесите...
Понякога се лъжа, за да вярвам, ...

Вече няколко пъти те търся край себе си
и заключвам мечта в огледалната кула.
Не познавам пчела, образувала белези
по настръхнала кожа и намръщени скули.
В този крив лабиринт от незнайни познати, ...

Пеперудата на
папийонката ти
стана на прах
от дъха ми.
Дрехите ти ...

Смисълът на живота е в обѝчането. Осмислете живота си.

Горската бригада
Горската бригада, тръгнала в гората,
радост да раздава и усмивки на децата.
Юнаци няколко са те и две моми - почувствали , че трябва да се съберат и
Бригада да основат. ...

Кто был охотник? Кто – добыча?
Все дьявольски-наоборот.
Марина Цветаева
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми ...

Ти за мене си невероятен опиат -
като вода студеничка през лято,
като чайка, кацнала на мойто рамо,
която отделена е от свойто ято.
Мислите потънали в Тихия океан, ...

Зелени гори и поля,
блестят изумрудено
сред тишината
на изгряващия ден!
И всичко е сътворено ...

Няма думи вече в нас,
тишината е във всичко!
Благослов е всеки час
и дълбока идентичност!
Миг любовно откровение, ...

- Добър ден, дядо – каза едно младо момче, минавайки покрай задремалия на пейката дядо Пенчо. Той дигна уморен поглед към младежа.
- Добър да е – отговори дядо Пенчо, не откъсвайки поглед от момчето – Чий внук си ти? Не мога да те позная. Май не съм те виждал досега или пък отдавна си излезнал от гр ...

Признах си , че не мога да летя
И планини не мога да премествам
На две морета да деля
И вода с вино да замествам.
Признах си, че съм човек обикновен ...

Кажи, сърце, след толкова нанесени щети
как цяло ти остана, а не разполовено?!
Понесе много остриета, не прокърви
и пак към нечия любов си устремено...
Признай сърце, обиждаха те жлъчно! ...

От нямане на работа или
от нямане какво да каже,
блести си слънцето, блести
и отвисоко гледа важно.
Омръзнаха му птици и ята, ...

Сама съм, а ти си далече
и нощем не мога да спя.
Прегръща ме мракът, обречен
да броди във моята тъга.
Сама съм, а тебе те няма. ...

Горски небивалици
Чухте ли, в гората наша,
чак след девет планини,
маскен бал ще ни покажат
животинките добри. ...

ПРОПУКАН ЛЕД
Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено. ...

Ще бъда сам и ще вали.
(Отново в себе си затворен).
И ще се проклинам през сълзи,
задето никога не те заслужих!
Телефонът скъп не ще звъни, ...

Когато
две сродни души
се открият
и се докоснат,
сливат се в кълбо огнено ...

Като камък
Искам да претръпна,
да не чувствам вече.
Слабостта човешка
не спира да ми пречи, ...

Разказа ми някакъв странник,
отдавна сред нас заживял,
как искал да бъде посланик,
но никой таз чест не разбрал.
Живеел си в мир между свои, ...

Алвин - дванадесет-годишно момче, излезе в предния двор на къщата, където живееше. Дворът беше съвсем малък, издигнат на малък хълм, който се спускаше надолу, облицован с каменна стена, която започваше на височина един метър над тротоара.
Алвин легна по гръб на хълма близо до стената под един по-вис ...

Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...

1.
Като мнозина свои връстници, увлечени от миграционната вълна, пристигнах в града с провесена през рамо полупразна чанта и непоклатимо убеждение, че ми предстои триумфално бъдеще сред неоновите сияния на широките му булеварди. Зад мен е най-трудния досега преход. Беше разстояние за около час с авт ...

– Ти пък кой си?- реагирам само с леко любопитство и почти без учудване на появилия се пред мен от нищото мъж, облечен с червена роба, обут с червени ботуши и с видимо изкуствени бели брада и мустаци. Отначало се стрясках при материализирането на разни обекти и субекти ама с всичко се свиква.
– Няма ...