Ще свикна с отсъствието ти.
Ще свикна да те няма.
Ще те има не за много време,
но поне за малко ти ще си до мен.
Болезнено е, зная, но това е нашата съдба. ...

Изобщо, аз съм адски нелогичен.
Не ме ловят досадни хороскопи.
Понякога съм адски романтичен,
със същата си сила и жесток...
И сам на себе си учудвам се. ...

Действителността невинаги предлага еднакви решения. А когато едно нещастие почука на вратата на човека, го връхлита чувство на самота и безпомощност.Трудно е да приемем истината около нас.От нея усещаме често болка- от разочарованията, от загубения любим човек, от непукизма на околния свят...
И в ме ...

От шест месеца мечтаех за купон
във някоя известна чалготека –
Куп отварачки да ми пеят на ухо,
и яко да нагъвам чевермета!
И взех, че се потрудих месец, два... ...

Пушейки последната систола на сърцето ти –
за пречистване от несподелени неща,
осъзнавам, че съм забравила печката
(в нея гори любовта ни),
тичайки се спъвам в локва кръв ...

Полудявам от тази безпътна угроза-
как след разказа снежно-тъжно-красив
мълчалив да премина по пътя напред?
Запали твореца в мен тази огнена проза!
Изпълнен със багри денят зимно-сив ...

Светла върви по околовръстния път в индустриалната зона на град Пловдив. Декември, сряда, пет следобед. Кучешки студ, нахален вятър, а пред мокрите ѝ очи се стелят бели воали от дебел снежен плюш. Под подметките ѝ скърца лед. Полетата блестят наоколо и само тук-таме стърчат сухи трънаци. Небето е оп ...

Небето-купол в срутения храм
се храни със покълналия корен
и вече в стенопис не шумолят
победите на Георги върху коня.
А гущерчето лази в лудостта ...

Тук, от нашенските бури, екна вик на великан.
Чух, че всички са го чули, и потънах разпилян.
Аз дали да пиша прози в стовековния Багдад,
или да летя без пози от рида̀ на Арарат[1]?
Не успяха да положат след куршума си темѐл[2], ...

В нощта черна, тъмна, студена,
в пустошта мрачна у угнетена,
добротата си някъде изоставих
и на злото у себе си основи поставих.
Не искам да бъда груба и зла, ...

Есента покрива
болката с тежки листа.
Как да те стопля?..

Дали те очаквам?
Не си ли спомняш?
Пристигна ти отдавна.
Роди се в мига,
в който наивно духът ми ...

Две пакетчета
облачна сметана,
разбъркана от вятърна
лъжичка. Шупнала е
нежна пяна в синята ...

Какъв е цветът на тъгата ми?
Нюансът на твоите ириси,
когато напразно те чакам
и дните се сплитат в години.
На болката скритият корен ...

Мълчаха птиците...
с предчувствие за тъжна есен.
Небето пребледня
от взора на тъгата им.
Вместо сълза... ...

На границата
на Скуката,
дебне
Смъртта.

Нищо ново. Забравено старо.
Млади помисли. Стари души.
Топла вечер и студ, който пари.
И сме хора. Човекът греши.
Падна нощ и светът ни забрави. ...

Няма никой, а още ги чувам -
гласове, гласове, гласове...
Не у мен - просто... те съществуват
в свои някакви, свръхсветове.
Свръхнаивно "изтърсих" си тайната, ...

проблясва слънце
в процеп на скалите
есенен залез

Есента съблича всички дрехи.
Падат лекомислено върху пода.
Със зъби вятърът отваря копчето
от деколтето на задъхана топола.
Политат мъхове - въздишат в простора. ...

Взех те на „автостоп”
Не, че някога съм вземал,
но СЕГА СЕ СПИРАМ...
Имам нужда от едно кафе с непознат на следващата „бензиностанция”...
... и кафе не пия, но УСЕЩАМ, ЧЕ ТОВА МИ ТРЯБВА... ...

Дива съм, дива, приятелко,
или както казвам – дъще моя.
Не зная дали е дива моята създателка,
но че светът е див
и излязъл от строя, ...

Ниагара
живее в улуците.
По жицата
се къпят лястовици.

- Да пием кафе?
А може би две,
под синьото небе,
или до спокойното море!
- Ами, защо не? ...

Огнена страст закипява в гърдите,
лумнали пламъци жарят тела,
в танца любовен се сливат душите,
бият във ритъм щастливи сърца.
Шеметно някъде във небесата ...

Преди да върже и налее плод,
дървото знае – ще разлисти
усещането си за нов живот -
инстинктът никога не мисли.
Той само прави всичко онова, ...

ГЛАГОЛИЧНА БУРЯ
(превод от македонски)
Настана глаголична буря. Дяволът
топи ледника на прилагателни от съществителни
и избърсва лицето на времето от смисъла ...

Бе залезът като домат.
Атанас Далчев
Студът е
ядрена гъба
след киселинен ...

Поет, съблечен гол, без дрехи,
опърпан, брулен от студени ветрове.
Човешкото от мен завинаги отнеха,
онези същите велики архиврагове.
Перото ми на две строшиха, ...

Ти чувала ли си предсмъртния писък
на вандалски прекършено дръвче
или предсмъртния писък на ранена в сърцето
кошута.
Ти виждала ли си тяхната насилствена смърт ...

Върти се. Бушува. И се размества.
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...

Аз искам много да сме диви -
като разюздени коне,
препускащи със буйни гриви,
сред непристъпни лесове.
Аз искам много да сме смели - ...

(На Ангел)
Сърцето стене с бурята навън,
не ще те видя пак на моята врата.
Дали ще дойде пролетният звън
или завинаги ще ме оставиш в пустота? ...

Аз така се сбогувам - със стихове.
Синьо-бели, измачкани листи,
след които в главата ми тихо е
и сълзите потичат по-чисти.
Аз така се сбогувам - без викове, ...

Тя ще стане. Когато измие лицето си сухо,
с костеливи ръце ще започне да меси тесто,
ще напълни тавичката медена с пържени бухти,
ще си сложи забрадката черна, сподавила стон.
Ще припали сама пред иконата тънка свещичка ...