С бясно препускане,
вятъра гониш.
Стигаш звездите,
сълзите спираш,
в клони заплиташ ...

Неволна сълза чиста като капка
от пролетен дъжд...
Неимоверно се стопява
във влажни зеници
под тъмните ...

Омръзна ми от сиви небеса,
от кал едва прикрита с бял снежец.
Натрапени фалшиви чудеса.
От смеещ се насила стар лъжец.
Дали защото стара се родих, ...

– Помня черква бяла като мляко.
– Чудо ли е?
– То е по-високо.
Първо трябва някой да е плакал,
да плати за мъката наоколо. ...

обли речни камъни
вкопани в земята
един по един
ги изваждам
и ги мия на бързея ...

не мога да се освободя
от рѝмите (ранѝмите)
от приятелите - мнѝмите
от тежестта на годините...
не мога да се освободя ...

за изтънчено
говорене добрият
слух затворен е

Един летен ден племенникът на Хитър Петър, който живеел в града, му отишъл на гости. Не били се виждали отдавна, та шегобиецът извадил шишенце с ракия да се почерпят – хем да си направят кефа, хем да се поразговорят по мъжки. Приказвали, каквото приказвали, по някое време племенникът рекъл:
- Абе, ч ...

На езика ми черен катран...
Повръщам себеомраза.
Един ум от демони съдран,
бродещи из тялото като зараза.
Какво ще остане - куха празнина? ...

Сапунени сериали ни заливат – става хлъзгаво…
Ние стоим здраво на земята, та те да следват мечтите си…
Надявам се на несъдбоносни избори…
Много разказвала за приятелките си. Един-два пъти хубави неща…
Огледалото сутрин показва ужаси… ...

Тя е кучката - приятел
с придобивки в тайни нощи,
докато мъжът ѝ златен
пие биричка на гости.
Тя е кучката. И идва ...

От памет натежава всеки клас,
изпие ли до дъно дъждовете,
и мислите, неказани на глас,
стъблото му към корените свеждат.
Без думи песента си е запял ...

И след толкоз векове,
сред тълпата от човеци,
още дивото зове,
и се срещат Еци с Еци.
Егоизмът е на мода, ...

Капризно беше времето тогава.
Реколтата от грозде – своенравна.
Днес всяка чаша вино ме влудява,
дордето си полюшне ханша плавно.
Щом тоя дъх на прецъфтяла младост, ...

На полноќ се разминувам
со стрелките на часовникот
и очајно молам
со острите краеви
да ја извадат сета наталожена болка ...

Уморена съм... уморена съм и сънят не може да ми помогне.
Поредната вечер в която стоя будна.
Поредният ден пропилян в сълзи.
Нашата любов бе 3 метра над небето.
Друг не ме е карал да се чувствам така. ...

ГРЕХОПАДЕНИЕ
Когато Отца Ти, Исусе, рече:
„Нека, който никога не е съгрешил,
пръв хвърли камък върху грешника!“
Всички настрана се отдръпнаха. ...

Ето, че денят догаря
ала мисъл ме яде:
Кой, пролази ми дуваря,
кой бе първи въобще?
Всеки ден, едни и същи. ...

Изгризани нокти, до дъно .
Загубено минало,
отлетяло с детско хвърчило.
Души ме, отляво!
Бъдеще, толкоз неясно, ...

Дори когато паднеш в грях,
дявола в теб ще вложи страх,
че Бог няма да ти прости,
но недей, не се отчайвай ти.
Недей, недей да се отчайваш, ...

Виновно ли е цветето,когато,
озарено от сноп слънчеви лъчи,
намира в пурпурна позлата
свойте най-приказни мечти?
Виновна ли съм аз,че властно ...

Луната съблече си бялата риза
и гола в небето без срам се показа.
А Господ пред нея със облак излиза
и с него охотно пред мен я наказа.
И лунна пътека не стана в морето, ...

Искат от мен да свия семейно гнездо
да дам топлина на студения дом,
да бъда като всяка жена –
къщовница и майка.
Ала душата знае своето ...

Всяка липса изцеждам в сълза
в кутия събирам една по една.
Заключвам я бързо и скривам дълбоко
в сандък със тъги на сърцето широко.
Наместо очите, устни се усмихват, ...

Компютърът, казват, на човека прилича.
Без чувства и съвест е, да,
но добре имитира човешката мисъл...
ала пак има слабост една.
В живота Control Z и Backspace ги няма. ...

Толкова е обрасла
вътрешността ни
с растителност...
Не треви са поникнали –
живи стволове ...

Зимата разстила свойта бяла пелена.
В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!
Далече си. От мене си далеч сега.
На вместо тебе тишината ме прегръща.
Снегът се сипе сякаш хиляди звезди. ...

Случайно засякохме се със очи,
съвсем нормално - обичайно...
щом намираме се в обща стая.
За секундичка, за миг дори,
е неизбежно да не се погледнем във очи. ...

ти можеш да го направиш
можеш да полетиш
вятърът да видиш
мечтите да покориш
да целунеш цветята ...

Снежната утрин подканя ме със зрънце любов.
Сложи, мили, кафето и чайника.
Целуни ме и сгуши се при мен.
Нека навън да вали.
Нека снегът да засипе мрачните улици. ...

Запалени са вече светлините на душата
от подадената искрена приятелска ръка
Не е вечна болката знам и се завръщам
като Феникс възкръснала от пепелта.
Безсмислието на мрака не акостира вече. ...

Бъди за мене светлина
А аз ще те обичам
Ще бъда твоя топлина
Обгърнала света ти до отричане
От теб ще е това отричане ...

Пред Коледа обзема ни вълшебство
и нашите души то завладява,
навсякъде разпръсква съвършенство,
а ледени сърца за миг стопява.
Нахранена, поне една старица ...

Горе над града се извисяваш
С бастунче си и със брада
Гледка красна ни даряваш
И със свойта висота ни даваш
Надежден път за бягство от града ...

В едно село живял един смъртно болен.
Всеки ден, този човек излизал на разходка, вдишвал всяка глътка въздух и се радвал на всеки повей на вятъра.
Освен разходката, човекът често работел по своята къща, която мечтаел да завърши, преди да си замине завинаги.
Един ден на вратата на болния се почукало. ...

Не искам
други
да обичам,
нима не
го разбра?! ...