Аз съм безлична актриса
от безименен филм,
ролите ми сълзи са,
а изгарям - фитил.
Всяка дума извира ...

(Чух, щели да махат паметника на Ботев от Борисовата градина...)
Предишният народ бил прост.
Днеска мислим по-критично.
Ще сменят кръста на Христос.
Не бил скован демократично.

Тъжното щастие - разбрах, че го има.
Това е когато почистваш килима
и видиш на него следи от краченца
на две момиченца или момченца
или да настъпиш малка играчка ...

Изпрати ми малко мъгла,
да не виждам на грозното, грозното,
след очите си да вървя
докато са още сериозни.
Изпрати ми любящо гнездо, ...

Стоиш пред огледалото. Коси разресваш.
Очите ти са впити в образа отсреща.
Изучаваш се. Мълчиш. Дали ще се харесаш?
В сърцето ти припламват огньове горещи.
Погледът ти става, без вино, нежно пиян. ...

„Ще сложа котката да плаче!” –
от детството си помня тоз рефрен –
сърцето те боли, обаче,
да не покажеш, че си наранен!
Кога в душата ми нагарча, ...

Копнея да танцувам в хармонията и,
да пея в дъгите от стиховете и,
да пиша в дъждовете на мелодията и,
да заспивам, слушайки я в съня си
и да се събуждам вечно в утрото и... ...

Затвори очи.
Там си.
Там, където искаш да бъдеш.
На безопасно място.
Далеч от хората. ...

Обичах тихо и надничах отстрани
не се надявах с теб да сме сами
крадях усмивки и отвеждах ги във плен
не знаех сам какво си ти за мен
аз радвах ти се тайно ...

Спокойствие, тишина,
чувам как започва да вали,
и влиза лека светлина,
отразяваща зелените ми очи.
Аз, завита топло одеяло, ...

В тази небивала жега един младеж се чудеше къде да намери поне временно сянка, а и силна жажда го мъчеше. Пот се изливаше по цялото му лице, щипейки гладко избръснатото му лице.
Макар че времето вън беше отвратително горещо, голямо множество се беше насъбрало в кварталната кръчма. Място прословуто с ...

(3-6)
Неприветен пейзаж, озарен
от Звезди и Луна пременена;
в необятната нощна вселена
се разхождам без цел устремен. ...

15.
Йоан бавно се заизмъква към малкия поток, чийто шум се носеше нейде откъм изгрев слънце. Знаеше, че там непременно има място за водопой. Удобно за лов...
Разбира се, край водопоя ще има и хищници. Но големите котки сега засищаха глада си, а останалите зверове тръгваха по следите на храната си пр ...

Щом
бухал
бухне
в гората,
мен ...

Била ли си като коричка хляб
от сития подхвърлена,
но даваща надежда на гладуващия?
Била ли си капчица вода
в пороите изгубена, ...

Голямо, голямо е сърцето ми...
Но тесен на входа е отвора.
И малко осмеляват се,
да открехнат и надникнат зад портала.
Студено им е още в коридора, ...

Здравей, момче, останало във вчера!
Сънувах те нощеска и реших
да ти припомня старите недели.
Да ти напиша най-последния си стих.
Помниш ли онези дни безгрижни, ...

The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the moon of an unnamed, lifeless gas giant. Between the huge planet and the moon it orbited, April was almost perpetually cast in deep shadow, swallowed by the cold darkness of space. Every seven years or ...

Букет от пера ми дадоха ангелите,
не на сън - наяве дойдоха,
букет за да простя на живите,
за дето не оцениха живота.
С този букет дадоха ми заръка - ...

Наложи се живота да градя –
и замък да издигна от тиради.
Така не чух едно благодаря,
че хапче бях за глупавите свади.
Къде ли се е скрила младостта? ...

Ако бях птица щях да отлетя.
Някъде далеч, някъде извън света.
Щях да оставя зад гърба си онова,
което буди ме с писъци в нощта.
И щях да забравя. ...

Едни представят се в живота смело,
със трудности се справят всеки час.
Вървят напред със вдигнатото чело
и са готови да печелят власт.
А други се съмняват и логично ...

Видях,
как пада Звезда
следата,
огнена диря
изгасва, ...

Замислил се веднъж човек
Защо в този труден век
Лицемерието е на мода
И всеки мисли само за угода.
Защо в думите не може ...

Некосена трева – избуява забрава.
Мълния, с тътен от гняв.
Докога ли дъждът днес ще дави
гълъб в дъждовната сплав.
Докога зад прозореца скрито ще чакам ...

Понякога аз грея като слънце...
Понякога и в мене дъжд вали...
И често времето се сменя...
Сменят се и моите мечти.
Объркана съм, разпиляна... ...

Не ме ухажвай с нежни думи,
не ми измисляй имена.
Очите ми са гладни пуми,
макар и с мигли на жена.
Походката ми дебне хищно, ...

Забравили летенето, пристъпваме,
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.
И с много ситен шрифт и все под линия, ...

Сънувам сън, там руини
души безпътни скитат
в мрак обвити и жадуват светлина
Глас далечен проклятия изрича
страшни безпощадни ... ...

спри не ме сънувай
ми каза изведнъж
но как да престана
след този от сълзи дъжд
как да забравя този нежен смях ...

Ема Мароне - Задържам си дъха
--------------------------------------------------------------
Autori: Daniele Magro
-------------------------------------------------------------------
Автори: Даниеле Магро ...

на баба
Когато безизходност надделее
над мислите ни – огнени кълба,
една надежда пак ще оцелее,
във костите съшита и в кръвта. ...

Обичам силно, милно, с цяло същество.
Чувство лабилно, но обилно - тя за мен е божество.
Когато съм с нея, пея; душата ми цъфти.
Зърна ли я грея и се смея, дори главата ми тупти.
Реално, не е всичко идеално. Но казват така е в любовта. ...

В пустош стоим двамата с теб,
обърнати към последния залез на утрото.
Пореден праг, поредно стъпало, летим...
Сънят отнася духа, запраща го във вечната бездна,
обръща го и нежно понася сред шумния порой, ...

Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, макар различни...
Те просто от живота са белязани
от стигмата на пълно безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...