Ще те потърся в топъл вятър,
във сенките на вечерта,
сред цветовете на полята,
във тишината на нощта.
Ще те потърся с твоя блясък ...

Жената е създадена от боговете,
да бъде нежна и щастлива.
Днес е майка и жена красива,
понякога по-силна от мъжете.
Нежна като пролетно цвете, ...

1.Приятелят ми стар днес замина,
по пътя труден и вечен,
от живот лукав почина,
предал смело греховете,
изправил се срещу Тъмнината. ...

Глава тринадесета
За света без наука и учени, за хората, спасяващи се от модерна цивилизация
Драгон – във вид на тежък космически търговец /доста тежък – дори като човек не можеше да се хване в по-малко от два центнера плът/ - пиеше само безалкохолни напитки. При това специално производство, скъпи, ...

Град на страсти и контрасти,
на сухари и на пасти,
дето всичко се продава,
и падение, и слава.
Град със милион лица, ...

Един ден ти ще дойдеш.
Ръцете ти от старост ще треперят.
Трудно ще ти е да ме намериш,
За да положиш двата карамфила.
Един ден ти ще дойдеш. ...

Да срещнеш любовта на живота си не е много лесно в днешно време. Живеем в свят в който главно се гледа външността на човека, а не неговата истинска същност. Трябва да ценим хората които мислят за нас и които ни обичат, а не тези които просто се възползват от тялото или красотата ни. Хората които си ...

Хинин насипах в думите и римите.
В очите пухчета от три тополи.
Те имат, нямам аз, а вие имате,
тъй спрягам най-самотните глаголи.
Поет да си, самотно занимание. ...

Тук почвата не беше тъй рохка. Отдавна не беше копано. Плевелите се бяха впили в розите, а около тях – шипки, ялови, с кафяви връхчета.
– Язък за хубавия корен – кахъреше се и плюеше на дланите си. – Трябва всичко да се окопае.
Огледа другите растения. Има много работа. Нищо. Лека-полека ще ги оплев ...

Тук часовници няма и светът е залегнал в окопите,
а старица работи – защото така се издържа.
Всеки звук е измама, отразена в калта на потопите.
И нима е химера надежда, която душите съдържат?
Във вселената синя снагите ни кретат изстрадали. ...

Щурчо, малкият щурец,
най-известният певец,
тази вечер във гората
ще изнася серенада
на любимата Щурана, ...

Ще спра дотук преди да се подхлъзна,
но няма да ти кажа: „Остани!”.
Душата ми сега ужасно зъзне
под напора на минали вини…
В най-фините ѝ гънки е студено ...

Моята Самота
Моята госпожица, моята Самота,
отдавана е при мен, тя ми е съдба.
Вървим е заедно,заедно в живота,
един до друг, прегърнати, ръка за ръка.. ...

Децата заминават за Германия.
Родителите им за тях го правят.
Най-светлите деца. Една България…
Не могат и не трябва да остават.
„Прекрасно е в Германия! Вървете” – ...

Благодаря ти,
моя жена-
за любовта
бликаща от
дълбините на ...

Нали се разбрахме, че нищо не искам,
и нищо не търся от теб,
любов и приемане в шепата стискам,
обичам без час и без ред.
Нали се разбрахме, че мога да чакам, ...

- Имаш красива цветна градина!
- Така е, полагам много грижи за нея. Всяко цвете ме дарява с радост. Погледни тези мили теменужки, а ето там виждаш ли червената роза ухае невероятно!
- Прекрасни са, но това бяло цвете, изглежда различно и защо е единствено?
- Не зная от къде се появи, не зная дори и ...

На Емо
Притихнала под тонове тъга
кръвта ми неусетно се сгъстява.
Не вярвам, че далече си сега....
За мене хоризонтът се смалява. ...

Липсва Том - на своя дом!
На гурбет е във чужбина.
Бет попълва... лексикон...
Плаче близо - от година!
Тя сама е... с три деца... ...

Ангел си, дявол си
мразя те, обичам те,
искам те и пак те искам,
а времето бавно си върви,
съдбата спомени сътвори, ...

По случай деня на стареца
Когато ти си млад е всичко лесно,
нещата те са по вода,
но кокто е на всички ни известно,
във Старостта не е така! ...

Каляската е просто тиква,
пък аз – по-сляпа от къртица.
Залутана в мечти изпусталели,
на капрата се хвърлям. Превоз за царици.
Където ме откара, ще я взема, ...

Забелязваш ли как хората не се поздравяват в асансьора? А как всеки гледа другият да е по-зле? Живеем в общество, в което хората са отчуждени, а на върха на „ценностната система” на младите поколения е показността и желанието да се впишеш в стериотипа. Забелязваш ли сходните поведение, манталитет ил ...

Животът ми -
коридор с много врати!
Отворих една и дойдох.
Направихме заедно нещо,
погладувахме малко. ...

Целувам те в прегръдките ти пак,
и страсти буйни ме обливат,
и устните ти като ален мак,
как истински по моите заспиват.
Шептиш ли нещо в късния ни час, ...

Не си отивай летен дъжд!
С прегръдка влажна разхлади ме...
Изгарям целия на клада от Любов!
Ще те посрещна като мъж.
И нищо, че от влагата боли ме... ...

Не ще те срещна в зъбери обронени,
не ти отива да си в прах сред камъни.
Погледнах през дърветата оголени,
но без листа приличаха на сламени.
Дали игра е, тебе щом ще търся ...

Раздавах доверие – златна монета
в замяна получих – обелка лъжа
подхлъзвах се, ставах, но късам билета
за стари пътеки, не мога така!
За ласки (утеха) оставих вратичка, ...

Kind! Es wäre dein Verderben,
Und ich geb’ mir selber Mühe,
Daß dein liebes Herz in Liebe
Nimmermehr für mich erglühe.
Nur daß mir’s so leicht gelinget, ...

Мисля днес да пиша Ода
за съдбата на народа.
Вземам папка, химикали,
тихо в кухнята се свирам.
А жената бодро влиза... ...

Глава единадесета
За човека със стоте живота и досадата на безсмъртието
Учителят стои на терасата, гледа нейде далеч на север, разумът и душата му се носят над високите върхове, нейде в облаците, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай тихо подмърчат и пият чай…
В този момент се чува звън. Лек, приятен, носещ пове ...

1. Време беше мястото си да заема,
Вярата ме хвана в Свещените ръце.
Трябва да реша на човек проблема,
да избягам от лъжовното в моето сърце.
2.Дали отново ще ви видя, ...

Затварям очи. Пиша ти писма. Но не с химикал,не на лист от тетрадка. Пиша с мисли върху вътрешната страна на клепачите си. Те трептят. Използвам само главни букви. Ръкописни. Много удивителни знаци. Въпросителни. Многоточия... Често греша. Задрасквам написаното. Бъркам "Обичам" с "Отричам". "Остани" ...

Не разбирам живея ли без корен, без стебло.
Растящо цвете без листа и цвят под стъкленица суха.
Изглеждам грозно – въже от тръни намотано на кълбо,
съзнанието ми изгнило, а душата – куха.
Сълзите ми се раждат бързи, едри и горещи капки. ...

Амур бе подъл с мен
оставих му сърце очи душа,
а той неравностойно
даде ми музата жена.
И от тука се почна ...

Ходихме тия дни на село до баба с детето. То е на 4г и половина. Трябваше да окосим райграса. Градината на баба – едната половина е засадена със зеленчуци, ягоди, малини и овошки, а другата с райграс и цветя. Баба ми е жилава родопчанка, да ми е жива и здрава и когато става дума за работа, може да с ...