Посветено на Боян Петров
Той остана там, където трябва.
Ледено – кристална свобода
му отключи тая планина,
но без жал душата тя му грабна! ...

Тук, в този град намерих своя дом.
И музиката му изпълни ме с надежда.
За Любовта ми крехка беше той подслон
и като в пъзел тук живота ми се занарежда...
И като влага речна Времето тече, ...

Без инициали
Цветенца нежни, скършени в тревата,
в зората на бездруго краткия си път,
заклещени в капана на водата,
сбогуваха се тихо с летен дъжд... ...

Бъди за мене тази вечер Афродита!
Родена в пяната на мъжките мечти...
Къде била си, с кой, не ще те питам.
Ала във извора си до реката Темпи
преди при мен да се завърнеш ...

ДЪЖДОВНО
Пак заваля - шантаво време.
И ми намокри душата.
Попритъмня. Зафуча вятъра.
Даже морето стене. ...

Мамо, аз не съм виновен,
седях си кротко на брега,
лошата вода ме плисна
и измокри до глава.
Гледам две очи блестят ...

Ти си морето!
Аз съм пясъчният бряг.
Рóниш ме! Любов.

Не, не от кал човекът е слепен -
от приказно тесто е бил замесен.
И жребий цветен бил му отреден
отдавна - вместо тази черна плесен,
в която тънем немощни, сами, ...

най-дългият миг
е между „само веднъж“
и „още веднъж“

когато има
спад духовен - е светът
необетован
когато има
крах духовен - е светът ...

Такова вплитане на думи, страст и ритъм!
И подредени с топло, нежно чувство,
с много мощ...
Невежия аз, нека да попитам:
каква е силата в това изкуство, ...

Глава петнадесета
Продължение на историята за влюбените от две разминаващи се звездни системи
- И? – каза припряно Мил Итса, придвижвайки по пясъка това, което при другите момичета е дупе...
- И – системите се разминали и си заминали по своя път... Виола видяла за мигове своя любим, зърнала на гърди ...

***
Чудеса! Чудеса по света колкото щеш! Обрати, още повече, човек може да види по широката и пъстра земя и за съдби тежки да чуе, а най - хубавото е, когато човек сам усети красивото върху себе си, сладкото в устата си, и да му стане пълно и нежно на душата. Това правеше доброто с хората, а любовта ...

Дочакаха върбите да се върна
в разгара на едно зелено лято,
под светлината на луна бакърена,
с косѝ, разрошени от топъл вятър.
Дочакаха тревите да пристъпя ...

Звъни синът ми... девет и полвина.
"Ще се прибирам след около час."
Аз знам, че детството му мина,
но искам да е покрай нас.
"Бъди спокоен, ще те чакам. ...

Когато променят те изначално,
животът се превръща в нелогизъм,
нагоре гледаш, виждаш дъно кално.
Мечтите изкривява ревматизъм.
Когато нарисуват ти крилете, ...

Боже, колко много енергия -
неуморни са тези лястовици,
хранещи новото поколение!

Дете и слънце играеха на жмичка.
Момчето се криеше зад някое дърво,
а Слънчо търсеше да открие сянката му.
Преброди цялата земя и стигна до края.
Най-после я намери и играта свърши, ...

РОДЕН КРАЙ
Как искам тихо
и мирно да живея
след всеки тежък ден
от пот челото си да изтрия. ...

Звуковете заглъхнаха,
цветовете избледняха, докосвайки унищожението.
Защото ти създаде ново измерение в мен -
следи от пепел и дим от спомени и боязън.
Засия с пронизващ, проклет в преходност пламък, ...

Девица и весталка
от древни времена -
ти си жива в моята
душа! Чрез теб, аз
дишам и живея, чрез ...

Отново сме тук
на ръбът -
като въжеиграчи.
От едната страна
се смее страхът, ...

Вървя като шемет през тази градина...
Градът се е скрил в тези жеги на сянка.
Оглеждам се за да намеря Ирина
и ме унася, ... унася на дрямка.
С носталгия помня прохладната Зима ...

Приближаваш ме. Дъхът ми секва.
Времето е сякаш спряло.
Глухи (с)тонове отекват
докато докосваш моето тяло.
Опъваш струните ми нежно ...

Венчахме се с живота
в ден обикновен.
Аз смутена, той наперен
и до днес непроменен.
В бяла рокля, тъй широка, ...

Тръгваш, но накъде
и защо не съм до теб?
Нещо все ще издаде
промяната в теб.
Сърцето ми кърви, ...

Парѝ, парѝ и пак парѝ,
вълнението в днешно време,
пари,пари и пак пари,
целите в днешно време.
Всеки само за парите мисли, ...

ПРОСТИ МИ, ЖИВОТЕ!
Не чакам... вече не чакам
от празна луна – светлина,
по изкъртените релси – влака,
да понесе и мойта душа, ...

Как искам тихо
и мирно да живея
след всеки тежък ден
от пот челото си да изтрия.
Уморен, колене да свия ...

Противоречия в душите ни вилнеят
и по малко изпепеляват ги всеки ден.
От суетата изплетени люлки ни люлеят
с ритъм, така лудешки и непотребен.
Да забравяме започнахме каквото, ...

Вие често ме сънувате.
Ходите намръщен, отегчен.
Нощем тайно ме целувате.
Тъжен се събуждате без мен.
Вие даже не говорите - ...

Бях там, където не съм.
Разпознал себе си.
Зад всички непознати очи.
С поглед отвъд времето,
отвъд тайната обагряща лъчите... ...

Не мога да мълча! Простете!
Народът не е глупав, но търпи!
Кога ще се надигнат гласовете,
на масите с приведени глави?
Държава без култура ще изчезне ...