Лято впрегна старата каручка,
покри товара с накъсано чергило,
изтъкано от просъхнали конци,
провиснали над прашните пътеки,
гледжосани глинести ресни. ...

Ти, щом дойде
и цяла вселена
прероди.
И ме откри.
И накара ме ...

Когато преродят се цветовете –
зеленото обърне се във жълто.
И с радост наберем от плодовете –
от сочността и сладостта им пълна,
усетили, че сбират се ятата – ...

Вик и зов
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа. ...

По този хлъзгав път е душно,
обрасъл с троскот и пелин.
И грак на врани, пролет-есен
звучи в простора светлосин..
От песни чужди пощуряват. ...

Отсъствието ми е преодолимо. Но липсата в сърцето ми – огромна.
Да... наистина ми се контактува с теб безкрайно и почасово.
И нека ти разкажа за дните, само изглеждащи без присъствие...
За първи път. Не знам до колко се повтарям. Дори съм изненадан, че въпреки опита с други души, всичко с теб е „за ...

Див кон изцвили и препусна
върху нетърпението на полята
и в гъстотата им зелена
издиша кадифено-гривестата си позлата.
Див кон се сля с ...

1.Забравил колоните да включа,
наслаждавам се на таланта ти изящен.
С нежност пръстите ти се разхождат,
на длани върху органа подпрени,
по клавишите потъват. ...

Не са стихове
тези светлинни
йероглифи,
оставени
от задъханите ...

- Ти да не помисли, че ме уплаши? Аз не се боя от нищо, ясно ли ти е! И не ме гледай толкова страшно, че ей сега ще ти скоча! ...
Цони още трепереше, здраво вкопчен в стъблото на високата върба, върху която в миг се беше метнал, виждайки появилото се изневиделица във водата, между двете хвърлени въд ...

Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.
Не искам да стрелям в чуждо сърце, ...

Момичето във мен все още
нощем вместо да сънува,
примамливи мечти рисува.
Изписва филигранно очертания
на дом, на сенки, на треви… ...

В дерето плачеше река,
а горе слънчевият конник
ми даде птица за калпак,
но аз я взех като икона.
Понесох с вяра на монах ...

Усмихни се на сенките в себе си.
Те за лошите днес са утеха,
че си грешен човек, като някои,
дето дяволът шил им е дреха...
Примири се. Приеми тези истини. ...

През рамката на своята картина
обираш звездопада по полята.
Измисляш си, че съществуваш
и срещаш лавандулова росата.
С паяжинков поглед те наглежда- ...

На теб ще посветя следващите редове,
защото живота си не мога,
понеже времето плете съдбите,
а твоята остави паяжинка тънка,
появата ти беше кратка, ...

В опразнената стая
господарката
е котката,
която гордо стъпва
върху масата. ...

Прегръдката ми мъжка те очаква,
теб звездна, истинска жена!
Еоните на търсене приключиха,
с теб вече сме и тука и сега!
Преражданията за нас се сливат, ...

Дунав гледа ме
в очите
усещам силата
на вечността
скрита някъде ...

Свирепи изглеждат, но само привидно,
те вдъхват доверие, всяват респект,
когато говориш през тях е обидно,
изпъкват с изтънченост, с висок интелект.
Разискват въпроси и лесно общуват, ...

Къща. Старица. Сълзи във очите.
Тръпно очаква ме родната стряха.
Дълго душата ми блудна се скита.
Стълбите стъпките мои познаха.
Пролети идваха-хладни и кратки, ...

Щастлив ли съм? Не се шегувам.
Отново не мога да заспя...
Моля те, Господи! Тъгувам.
От, и всичката си суета!
Проблеми, искам да ги няма. ...

Еклектика.

Че ме харесваш, казваш...Току виж,
че вземеш и да ме обикнеш?...
А пò натам?... Дали ще издържиш
и с нрава ми дали ще свикнеш?
Чешит голям съм и това го знам. ...

22,30 – 23,00 часа.
Пътеката свършва до няколко стъпала, зад които се вижда неголяма, дървена, тъмна врата. Отворена е и колоната постепенно изчезва вътре...
Влизаме и ние. Единият полицай остава до входа – изход, с другия се изкачваме по красивата дървена стълба до партерния етаж...
Голямо фоaйе, с ...

Аз не бързам - времето бърза...
Търпението взима висока отплата!
Защото мълчах си свих се в черупка
и тайничко плачех в нощта от безсилие!
А разперените пръсти на мрака... ...

Понякога в ръцете ми отмаряше.
в капана на прегръдките ми стоплящи
обичах я, но тя в това не вярваше,
и много пъти зървах я разплакана.
Тя винаги си тръгваше умислена ...

Тя попадна в коридора не по свое желание, но разбира, че работата ѝ изисква да стои там поне четири часа, докато онези, които са пропуснали успешното полагане на държавните зрелостни изпити през месец май, се чудат как да докопат, в края на август, заветната тройка. В три модула.
Коридорът мирише уж ...

Тарантулата обича мишки. Прави им капан и ги парализира с отровата си. Те висят уплашени и беззащитни, омотани в паяжината му, и чакат смъртта си. Понякога биват изяждани още докато са живи.
И птици обича тарантулата. За тях бродира най-здравата си мрежа. Те летят свободно във високите клони, играят ...

До розите над твоя дом летален,
грейнали са есенни слънца,
осем минзухара с брой сакрален
срещнаха ме, рожбо, с вечността.
Погалих ги, тъй сякаш галех тебе. ...

По мръкнало – преди да съмне
Да ме приспиват песни на щурци.
И да флиртуват с мен звездите нощем.
Ти - надали, но Бог ще ми прости
за сънищата, еретично-пошли. ...

Колко дена мълчаха, гузно, страхливо - не знам,
като хора без съвест, без чест и без срам.
По партийна поръчка мълчаха от КАТ,
а виновният въобще не бе споменат.
После разбра се като в лоша шега, ...

Знам, любовното бойно поле
е безсмислено вече.
И крещят отмъщения
с кървави пръсти.
Всеки стон е светкавица. ...

Търпеливо затварям очи.
Правя опит да дишам спокойно.
А душата буквално крещи.
Скъпи, останали са ни само спомени!
Бяхме два свята, събрани в едно. ...

Отключва се сърцето
с най-простото ключе,
а ние търсим под небето
все златното звънче.
Небето пазви да разтвори, ...