"ГЕРБ е създадена, за да спре "Атака".
Бойко бе представен като супермен,
аз - като диктатора с мустака,
ама на - за власт към ГЕРБ съм закачен,
нищо, че съм откачен."

В душата ми е много тежко,
че даже в мислите си съгрешавам
и въпреки да знам, че е човешко,
тежи дори когато съжалявам.
Много ми е тежко, даже... ...

Ти си въгленче жар в тъмнината.
Ти си залез - с топли очи.
Ти си звездна дъга над съня ми
с пътечка от влюбени думи.
Ти си тихия бриз на сърцето. ...

Ще ти разкажа може би, ще ти разкажа.
А също може би ще се събудя.
Препълнен е сценарият с миражи
в очакване на светлина и чудо.
Приключих по въпроса много скоро. ...

Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, а са различни...
Те просто от живота са белязани
със стигмата на хорско безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...

Борят трудността
старанието
и усърдността!

ГОЛЕМИЯ ГРАД
Не беше ми стъпвал кракът
отдавна в големия град.
Но ето, отвори се път
и пак съм в същия ад. ...

Човекът все вади
туй, онуй от Кръговрата
за разлика от цялата Природа
и никак не разбира,
че сам от Кръговрата се изрива! ...

-----------------
Животът те поставя там,
където се поставиш сам!
авт. ВЕСО: 2.2.2018г.

След избълваните срещу него огън и жупел от собствената му съпруга, Помпей посипа главата си с пепел...
Наслаждаваше се на горещата вана, докато през кълба от огън и дим не мярна нещо...рогато...
Ангелът Луцифер засити глада си с ябълка...на раздора...
Интуицията на акробата, му изигра лоша шега.
За ...

Когато си отива любовта,
във мен е много тихо.
В душата ми е листопад,
преди да я обвие зима.
И само шепот на криле ...

Ето, че Коледа и почивните дни се отцедиха към канализацията на градската мрежа. Материалното да, ала духовното остана и затрептя. Тези крехки мисли на доброта, съчувствие и съпричастност към ближния, за здраве и благополучие, за спасение на душата, за мир. Мисли разчупващи оковите на този грешен св ...

Ти с друга си, нима забрави ме,
нима нищо няма по между ни,
ти без капка свян остави ме,
и в мен напират грозни думи!
Да те наругая, да крещя, ...

Усетих те в сънят си тази вечер
събрал във себе си безброй слънца...
Понесе чувството, дори и не попита
за сенките и страховете през нощта.
Превърна ме в студени капки нетърпение ...

Твоя свят е леден и самотен
северен, полярен край....
Ти далечен и сиротен
не разбираш моя рай.
Моя свят са огнени пожари ...

Над смълчаните полета
съхнат приказни мезета.
Писана шейна премина.
Пълна е със вино.
Зън, зън, зън, ...

Как искам да съм благ мехлем,
да излекувам всички рани
и детелина - за кадем,
под камък злото да остане.
Как искам шарена дъга, ...

опъртѝнва през
всяко годишно време
една любовта
***
една ...

В самия край сме на поредната година,
осмисляйки житейския си път, дела,
постигнахме ли всичките си искания,
направихме ли по-добър света?
Дали като човешки индивиди ...

Прораснал плод съвсем недоброплоден,
прогниващ, като стъпкана черница.
Отгризнат лъч любов, неблагороден,
сляп, като на слънцето - къртица.
С мними правила успех бележи ...

Аз вярвам в синя венценосност.
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето ...

Магията на празничната нощ
в душите и сърцата ни изгрява,
очакващи да звънне в полунощ,
часовникът с тържествена обява.
Със заредени маси до откат, ...

Роден съм в селска къща,
в бедна стая - маса и легло...
Там господар е той - Гладът
и всеки ден е мъка и теглó.
Там мойте майка и баща ...

А вярно ли красивата дъга
от слънцето изплетен е венец цветя?
Неспирно мигащи звездите -
на ангели очите,
килимът от тревата - ...

Секундáрникът на часовника бърза,
за да си почине за секунда при своите
сестри - стрелките,които го чакат търпеливо
на Дванадесетия час...
Милиарди човешки очи следват пътя му в очакване на Новата Година... ...

Не съм те търсил в нощните локали
на този град, от пошлост вече сринат.
Сама дойде, очите ми запали –
преди съвсем от горест да изстина.
И с две ръце, като криле на лебед – ...

На Зимата премръзналите чувства,
намотах ги в кълбо от заскрежени нишки.
Сърцето, вледенено от студените въздишки
го скрих под покривалото от искреност в молитва.
На Зимата премръзналите пръсти, ...

О, моя синьо синя, небесна синева,
защо пленяваш всякога тъй често
моята объркана душа?
Защо ме постоянно мами
дълбокия ти звезден мир? ...

Мълчи. За равносметка ме подсеща.
И с тази много бързо се разделям.
Довчера със шампанско я посрещах,
днес буди ме в последната Неделя.
И аз мълча. Какво ли да пресмятам? ...

Мечтая да съм облачно - лирична.
Във хребета на думите ти да се спъвам.
От тях да ставам цветно - иронична.
В мълчанието ти въздишки да огъвам.
Да те обвия в слънчево одеяло. ...

Засмяна, зимна месечинка
блести насред небето
и като сребърен прашец
снежец се рони леко.
Търкулне ли се топла питка ...

Sanremo 2017
---------------------------------------------------------------------------------
Ермал Мета - Забранено е да се умира
Санремо 2017
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Внезапно, две врабчета долетяха,
настръхнали, под снежната ни стряха.
Подскочиха, сговориха се нещо
и после пак отлитнаха с надежда.
*** ...

Чакаше ме дълго време, чакаше ме да се върна.
Много ме обичаше, но любовта в лъжа превърнах.
Не те обичах, а ти беше влюбена.
Загубена в погледа ми долен и погубена.
Доволен бях, не защото те предадох и разплаквах. ...

ОКРАИНА БЫВШЕГО ГОРОДА.
Где-то возле Белграда, может Суботицы, Нови - Сада или другого прежде близкого города, человек в мятой фуражке, рваной майке, в брюках с обрезанными выше колен штанинами, мокрый от пота и россыпи воды, которой прибивал зараженную пыль натовских ракет, покорёженной тележкой вы ...

Боли ме много,
но аз сгреших,
аз нараних
много приятели,
но разбрах, че не са за мен. ...

Била ли съм...преди последните
отронени лъчи на слънцето да ме докоснат?
Сън ли съм?Или наистина живея и съм тука!
Защо мълчим когато в нас крещи душата
и иска нещо да ни каже...Живях ли истински? ...

Понякога като два пръста
сняг си ледена...
Но винаги с огън сърцето
гориш...
Знаеш ли колко мъки ...

Безкръвна изчезна луната
и остави небе без звезди.
Нецелуната тръпне земята,
яхнала облак с бодливи юзди.
Бездомно търкаля се времето. ...

Заспива селото,
подпряло челото
върху стария баир
Нощта завива го грижовно,
като роден син. ...