Винаги, когато тръгвах към баба,имаше един човек.Всеки ден той стоеше на един тротоар и продаваше дървени лъжици, а неговият най-добър приятел беше едно куче. Нямаше ден, който този чудноват старец да не стои там,дори и да нямаше клиенти. Преди много години аз си купих от него една малка дървена лъж ...

Момичето седеше на плетеният стол в градината, облегнало главата си назад, се вслушваше във всички звуци които долитаха до нея. Тя чуваше песента на птиците и шумуленото на листата, погалени от топлият летен вятър. Чу и тихите стъпки от лапите на котарака който се присламчваше. Той се качи на скута ...

II
Пътуването вървеше гладко, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание. Дали Миро все още беше в шок или просто нямаше какво да ми каже? Аз исках да задам толкова много въпроси, но не смеех да отворя уста, защото виждах как той гледа през прозореца отнесено и сякаш всички неща, които бе видял ...

СВЯТ
Не се понася лесно чуждата радост,
дори когато си изпълнен със своя,
сърцето ти се изпълва с ревност,
която нараства -вълна в прибоя. ...

Най-тъмно е в тунела на лъча.
Блестящ отвън, той носи вътре мрака.
И нотите на всяка тишина ечат
в скръбта, която вечно радост чака...
Оставам - стрък до другата трева. ...

Анди се опитваше да върши работата си - да пише, което той намираше за близко до невъзможно.
Томи - шестгодишният му син, облечен като каубой, блъскаше едно камионче в земята, както обикновенно обичаше да прави - поне така се струваше на баща му. Девет-годишната му дъщеря - Сара се караше на кучето, ...

·
Като поотфръкнах малко и станах момичка, баба ( мир на душата ѝ) започна да ме учи как да си избера съпруг.
" Чуй сега, детенце.Три неща требе да има момчето:
Да ти е другар - да те чува, може да не те послуша, но да те чува.
Да е съпруг - работлив и спестовник ...

Притихнал в на чаршафите утробата,
погален от немилостни ръце,
и сякаш наркоман получил дозата,
заспиваш немощно – блажен.
Задъхано пристъпва Тишината, ...

Две хубави циганки влязоха нявга у нас.
Дъждът ги покани. Аз само отключих вратата.
Едната бе млада и с трепета пръв на жена
широко отвори очи и плътта си загатна.
На другата дадох да пие горчиво кафе. ...

Не искам да се връща нищо
от миналите ми години.
Днес спомените ме разнищват
между виновна и невинна.
Неизживяното ме съди. ...

Мисли за живото и бягството от него. Отслабнах 20 кг. за 6 месеца. Какво се промени? Продължавам да не спя повече от 4 часа. Почти нямам настроение. Отгоре на това имам теч в банята. Но продължавам напред. Защо? Защото ми пука за двете същества наречени дечица. И това е достатъчно. Преди 7 години не ...

Не се оплаквам – така съм родена,
сама да си плета капани,
и все от нещо, заслепена,
да се давам, преди да ме хванат.
Други виновни няма, освен мен. ...

„Майната му на
православието!“* - е
жлъч от скверноỳст...
„Майната му на
православието!“* - е ...

В търсене на пътя си към върха на който ме чакаш, минах по толкова много пътеки!
От завоите остри загубих представа къде съм и кой съм.
Задъхвам се, гори ме Слънцето ярко и жаждата за теб ме влудява, Любов!
В ридаещите струни на китарата ми вятърът шепне "Обичам те"!
Една малка прашинка безвремие ск ...

Аз няма да те изоставя, няма,
ще надживея всичките несгоди,
забъркали житейската ни драма,
гарнирана с неканени прокоби.
Аз ще остана, с тебе ще остана, ...

Понякога чувствам душата си като наритано улично псе,
свито и треперещо в ъгъла на улицата.
Същата тази улица, с безброй затворени врати.

В плен на нашите тела, душите се раздират.
Те искат да излязат извън този затвор да съществуват.
Дали тялото желае или душата?
Ако сме само тяло, тогава сме животни -
жестоки и първични. ...

***
„Баба се кара. Има попара.
Шаро е гладен. Скъсана връв.“
Първите два стиха от втората строфа вече бяха родени. Джобното тефтерче се събираше в дланта на Ваньо, като на момчето не му се налагаше да си подлага с нищо. Идеите мълниеносно го връхлитаха. „Запиши ме, за да не избягам! Аз съм по-привле ...

Защо си усложняваме живота? Защото така ни харесва, защото простотата не ни понася, защото сме много умни и винаги заслужаваме повече от това, което имаме. Защото сме алчни, егоистични и нарцистични. Защото семплия и селски живот не ни допада, защото всеки се има за нещо повече от това, което реално ...

Художник нека бъда, да рисувам,
живота – съдник с краски да потулвам,
безделник нека бъда, да бленувам,
скръбта – каторжник – нека да пирувам.
Ще дойда сетне в кръчмата при вази, ...

Прекарах водата през огъня,
три пъти я изпарих,
хляб черен замесих,
погача не нагласих.
Трапезата празна пустее, ...

Катинарът затваря човека
в студената клетка,
Череп без разум,
дихание в стъкло,
черупка от пепел. ...

Нека..., нека ме проклинат,
да стихнат всички богове...
О, как искам да достигнат
от мен до теб тез думи две...
Тегне горест мълчалива ...

Братята Спас и Недялко Чучкови бяха много запалени по народното творчество, така че, когато срещнаха сестрите Капка и Росица, ахнаха. Едно от това, че си допадаха по интерес, но по-важното беше, че момите бяха много красиви. Направо нямаха думи да ги опишат! Загледаха ги, дори не мигаха, за да не из ...

Виртуална любов,
малко тъжно фиаско…
Тя е фарс на добро
сред морето от маски,
уж желана лъжа ...

Моя дръзка, забранена мечта,
Колко изгрева с теб не посрещнахме.
Може би е просто съдба.
Може би в очите на другите ще съм грешница.
Но те искам, искам до болка! ...

Посвещавам това стихотворение на едно момиче с красива душа, което твори поезия, въпреки, че е обездвижено от тежка парализа. Публикувам и линк към нейната страница във фейсбук с молба да разгледате и който има възможност, да помогне, защото ѝ предстои сериозна операция:
https://www.facebook.com/gro ...

"Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен ...

Царските конюшни в центъра на София, същите, които скоро горяха, били културна ценност. Непризната досега. Допускам, че са били запалени, за да ги признаят най-сетне – нещо като „Изгори, за да светиш!” (режисьор Н. Чернев, 1975 г.). През 2016 г. в Пловдив изгоря тютюневия склад, вдъхновил Димитър Ди ...

Поредно лято
с мото в обков:
,,Сезон за море,
звезди и любов"
Жарко слънце, ...

Не се предавай никога, недей,
дори да не виждаш изхода в тунела,
силна песен ти запей,
и като трамплин отскочи към своята победа!
Недей завижда, никому, недей, ...

Децата, като капки красиви,
толкова са те невинни,
всичко превръщат в игра,
с тях е по-светъл деня.
Децата, приятели наши, ...

Ало..
Гласът в слушалката отекна...
Сърцето ми за миг омекна.
После се втвърди.
Умът напомни ми за твоите игри. ...

Утренний объём старого автобуса как всегда переполнен, упакован до невозможности, теснота непролазная, все по делам в район едут. Пока окончательно не утрусятся: пыхтят, покрикивают, возмущаются, ногу придавленную просят пожалеть. Потом уже тихо, шелест слов только стелется.
Тихо, если не случится е ...

СТИХИЯТА
Стихията на живота
превърна в капан дните ми.
Голгота...
Тленност в очите ми. ...