Когато бях малка рисувах сърца и ги оцветявах в розово и червено. В часовете по биология разбрах, че сърцето е кух мускулест орган... Но съвсем скоро след 18 си рожден открих силата му. Осъзнах, че именно то контролира цялото ни същество. Когато човек е на път да се откаже от мечтите си, сърцето му ...

Недей вика старите призраци нощем,
недей ги приканва да идват в съня ни!
Недей!!! Умолявам те!!! Има все още
две капки любов да заситят глада ни!
Все още възможно е нощем да срещнем ...

Той винаги ще идва да ни буди
Не като гост, а винаги на поста си,
дори когато неграмотни луди
душите и вратите си залостват.
От празните души с огромно его ...

Втори юни – ден на Ботев!
На героите... в Борбата!
Ден на падналите в боя
за Честта... и Свободата!
Днес, сирените ще вият ...

Доскоро мислех, че недостижим
е вятърът към петата посока
и, колкото и с теб да се стремим,
ще носи обичта все по-високо...
Едва сега откривам оня вкус ...

Намерих сили да те забравя,
но сърцето още страда,
как да обясна на него,
че вече няма нужда
да те вижда? ...

Те са като слънчева роса –
нежна чиста и неопетнена,
усмихнати, игриви, боси... с рошава коса
в щастието на детството опианени!
Те са като светъл лъч ...

Спътнице моя, вече не ми шептиш
досадно за несъвършенството мое,
нито пък кривините чужди парят
и лютят по небцето гладко твое.
Щом не тая в душата си кривда, ...

Беше прекрасен есенен ден. Слънцето напичаше покривите на къщите, но лъчите му бяха приятно стоплящи. Вал се наслаждаваше на гледката от прозореца на всекидневната. Тясната уличка спеше следобедна дрямка. Коли рядко минаваха, хората също не бяха много. От близката пекарна миришеше на прясно изпечени ...

Ако стените имаха памет, тази църква трябваше да е кръстена на нас. Щеше да бъде нещо като: „Света Грешка Повторичица” или „Свети Влюбени Непостоянни”.
Тази църква ни е виждала в ситуации, в които никоя църква не трябва да вижда двама души. Като когато прекъснахме сватбата на братовчедка ти, защото ...

усмихнати зъбки щастливи лица
по тревата греят хиляди слънца
улиците пълни с цветна дъга
по небето балони с щамповани сърца
децата празнуват днес ...

Приятелят е брат, роден за време на беда
Притча 17 : 17
Препънах се в житейската пътека
на камък като грахово зърно
и паднала в прахта една утеха ...

Борко, който беше кмет на … абе има ли значение къде, беше на зор! Това да си кмет, не е шега работа, размърда за гимнастика левия фланг на мозъчните клетки и премина към по-дълбок размисъл. „Ей го, седя аз тук, мисля от сутрин до вечер как да угодя на подопечното ми население, а те все мрънкат! Не ...

Нощта отново е страх – таи гласове,
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.
Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш ...

Любима, светлият ти лик
за мен в икона се превърна.
Жадувам всеки кратък миг,
когато мога да те зърна.
Горят ме въглени – очи. ...

Най-сетне се откъсна от дървото,
и полетя свободно над света – листото!
Усети свободата и разбра,
че по-различно е от другите листа.
Размаха тъжно клони старото дърво: ...

чрез „Дамасцена“
Розовата долина -
благословена
чрез „Дамасцена“
Розовата долина - ...

Душата на поета е вълчица,
без глутница, без рожби, без, бърлога,
луната ѝ е кървава сестрица
към нея вие тя до изнемога.
Душата на поета – нощна птица, ...

— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае ...

-Прр, пустъта му козъ, де ма пущино! - викна Радко по пършивото животно, прибра свирчовината във вехтата торбица и се запрепъва по камънака.
Радко бил артлъм момче, работливо и чевръсто. Стигнал до Америката, Бруклинския мост градил и много го ценели заради уменията му и липсата на каприз, докато .. ...

Най-трудно е, когато дойде нощта. Когато вече е късно, за да звъннеш на някой, с който да си побъбриш, само за да не мислиш.
През деня е по-лесно. Работа, задължения, приятели, разговори. Опитваш се все да си зает с нещо, не се и замисляш щастлив ли си или не.
Но нощем, когато останеш сам и всички м ...

Мама учи ме да сричам
и да смятам две плюс две,
а забравя как се тича,
щом приятел те зове!
Мама дава ми уроци ...

Ти пишеш винаги прегръдка с "т"
и винаги ми я изпращаш сутрин,
напук на всички рицари с лъжа
притискали ме с овлажнели устни.
Единствен ти поиска да си с мен, ...

Елизабет затвори книгата, която бе заела от малката библиотечка на МакГилиан, остави я до себе си на пода и се изправи, за да закачи обратно фенера на мястото му – кука на стената, където да не представлява опасност по време на буря. Франк, кацнал на най-високата етажерка, отдавна се беше напухил и ...

Отново пак съм тук със тема зодиак –
поръчка от колега, този път – поет...
Та образа му искам да разнищя пак,
така, че за "Овен" това ще е куплет!
И тъй ,като не го познавам лично – ...

„На света наследници ще бъдат само преклонилите се!“
За всичко грижа имаме и знайте –
де пейте – думите и песните – са наши,
картините, де радват ви очите, са и те.
За едно работим, сине наш, ...

Неуверено капе навън дъждът
и се чуди дали да повярва
колко малко ми е останала плът –
само шепа опънати нерви.
Неуверено пада, моли дъга, ...

Спри се, Човеко! Домът ни умира.
Сред порои и бури за милост крещи.
Човешката алчност път не подбира.
Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!
Откъсни слънчоглед, вдишай земята. ...

Някъде ме чака нещо.
Много мое и любимо.
Обещание за среща
или кратко, звънко име.
Някъде за мене светят ...

Та така, де!
Пролет пукна, аз - не!
Въпреки всички опити на доктори и роднини върху мен,аз все не умирам!
Ама си и зная защо... Виновен е здравеца!
Първо роднините - всеки ден,или поне през ден ме търсеха ! Те имали по две деца, четири-пет внука, а аз сама, с едно дете! Да разделим земите, по равно, ...

Понякога, когато не разбирам
загадъчния припев на щурците,
със спомена за тихата му диря
косата си момичешки заплитам.
И тръгвам – босонога и наивна – ...

След залез, когато
небето проплаква
с облаци пурпурни,
изтощени от плуване,
изтомни за тъмнина ...

душата ми в петък си отиде
тръгна си внезапно ей така
непокорна и обидена
скочи в необузданата река
а я глезих както подобава ...