Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...

Порталът се отвори, за да пусне колата, тя бавно мина покрай изпънатия като струна войник, който, видял пагоните на пътника вътре, щеше да се подмокри от респект.
-Здрав` ж`лаем, г`син подполковник!
Този вътре не го и погледна, само кимна кратко и продължи да гледа напред с мрачни очи.
-Не ви ща ни ...

Душата ми – вече свита и плаха,
остава тя вярна на делника тих.
И моите мисли това го разбраха
и аз го отчитам във всеки мой стих.
Записвам отдавна във личната сметка ...

Пиша за теб –
небе прекрасно с песни на чучулига,
с облаци бели от памук.
Слънчев лъч топъл ме милва,
а после се скрива сякаш напук. ...

МАЛКО ПОЯСНЕНИЯ. В тази книга се говори за действителни събития и измислени герои. В основата на митологията й е една история, написана от авторка, която отдавна не е между живите. Романът може да се нарече антиутопия, но аз не се наемам да давам дефиниции, пък и не виждам да има нужда от това. Дока ...

Чуй на любовта песента,
нека озари твоето сърце
и моето, що е в самота
и нека има усмивка на лице,
нека болката да се стопи, ...

В целофана на улични локви
прошумяват на вятъра стъпките.
На екран от небесен цокъл
розовее негата на пъпките.
От ведрото на майското синьо ...

Морето само живите обича
Хр. Фотев
Не сте забравили, че съм море –
солта ми разлютена е в очите ви
и пясъкът в душите ви дере... ...

Замислял ли си се в днешни дни,
че не всичко се купува с пари,
в малките неща е красотата,
вечен лек са против самотата.
Книга можеш да си купиш ти, ...

Франческо Сарчина - Без кожа
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Lorenzo Ferretti & Francesco Sàrcina
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Лоренцо Ферети & Франческо ...

Понякога усещам, че те губя -
до мене уж си, а не знам къде си?
Внезапно ставаш някак друга...
Изчезва крехкото ми равновесие...
С тревога из догадки се провирам, ...

След всичките пътеки на света,
дълбани улеи, разбити стълби,
дълбоки локви, търсени лета,
раними ветрове и грозни мълнии,
стърчи дърво, а няма равновесие ...

напоследък
чета книгите отзад напред
и без това нищичко не им схващам
на последната страница
би трябвало да е резюмето ...

ГЛАДНИ И ЖАДНИ
Защо винаги сме гладни... и жадни...?
Не ни достига хлябът, виното, водата,
любовта, обичта, дните на хладно,
или пък в студената зима – лятото. ...

В бетонните души на дните
отекват клаксони, гълчава,
в панелни нощи тежко спите,
сънят ви спомен не оставя.
Молитвата във чалга ритъм, ...

Светът създаден е от хаос,
но в хаоса си има ред,
в който малките, за жалост,
сме само фигури отпред.
Матрицата е сложно нещо, ...

Тя е силует, проблясващ в мрака,
изгрева е – утрото я чака.
Тя е лек, от който да отпия,
зареден със тайна орисия.
Тя е Слънце, галещо октомври ...

Живот ли е това да си самотен,
живот ли е да страдаш млад,
живот ли е да бъдеш безработен,
живот ли е или е ад?
Живот ли е да бъдеш изоставен, ...

Пиша за себе си. Мога да пиша само хубави неща. Но мога и не. Часът е 23:20. Само аз и телефонът. Децата си легнаха. Съпругата също. Аз пак съм самотен. А можех да не съм. Но уви, съм само аз и телефонът. Да. И толкова. Умората е голяма. Непоносима дори. А сън, за мое нещастие, не ме лови. За какво ...

Господин Димитър Карабелев, познат на малобройна публика в съдебната зала като Митьо Алабаша, седеше, забил поглед в пода. Ей, че съдба! Да оцелееш при два обстрела, един пожар, три взривени леки коли, два сифилиса и десетина сбивания, пък сега да те приберат за една кокошарска история - някакво там ...

Вашата рокля ще ви служи дълги години, ако мъжът ви получава малка заплата…
Никога не можеш да си толкова щастлив с пари, колкото си нещастен без тях…
Животът е тъжен, заплатата е смешна…
Най-търсеният служител – толкова умен, че да решава и най-сложните проблеми, и толкова глупав, че да приеме ниск ...

Болница “Пирогов” е гръбнакът на Софийската бърза здравна помощ, може би и за цялата страна. Кой ли софиянец не е попадал тук или има роднина, който е прибягвал до нуждите на болницата? Бедни и богати се добират някак си дотам и получават необходимите - понякога животоспасяващи грижи докато близките ...

Прости,
че тъй внезапно те потърсих,
но нямам сили вече да мълча
и може би ще ти стоваря много,
но ти не бой се, аз ще си вървя. ...

Ако погледнеш нагоре …
… Там, в черното …
…Ще видиш луната, как тихо притичва по облаците.

Аз се возя в големи машини.
Притежавам деня и нощта.
Изтощавам народа с години,
до последната капка сълза.
Наблюдавам отгоре делата. ...

Подарявам солени дни –
такива, дето
с душата си да носи вечно.
Подарявам младини,
които трепетно, вечно нетърпеливо ...

Пред входа вече се бяха събрали двайсетина човека. Някои пушеха нервно цигари. Въздухът сякаш бе зареден с напрегнато очакване. Почти всички се чудеха каква неприятна новина ще им бъде сервирана този път.
Домоуправителят, пенсионер на шейсет и пет години, слезе бавно по стълбите. Прокашля се и каза: ...

Убийствена ирония на съдбата.
Пожелах си преди време
щастие, късмет и дълголетие.
Бяхме двама в живота,
и се врекохме да ...

За пръв път те срещнах
и силно изплаках,
а ти ме погледна със нежност.
Помаха ми бегло
и тръгна нататък ...

Слънчо обича
ни, себераздава се,
свети и сгрява!

Огледах се в стените празни,
в прозорците със смъкнати пердета,
в дъжда полепнал по стъклото,
намерих тишина, а в нея спомен плах,
забравен до вратата.

Музика: Атанас Ловчинов
Текст : Атанас Ловчинов
Аранжимент: Асен Драгнев
Микс и Мастер: Бойко Иванов
Песента е написана за човек ,който не е забравен. И няма претенция за хит на годината , и хубавото е , че не се получи и като Реквием. А съвсем не натоварваща съзнанието мелодия. Радвам се , че автор ...

Очички в сълзички и блясък
и устнички, стиснати жално,
а бузките – греят от ласки,
разбъркани букли спирални.
В прегръдките – слаба, покорна, ...

Заветен сън пълзи по стъпалата;
вратата на мига открехва паст…
Две сенки се преплитат на стената,
а силуетите в огледалата
тъмнеят от свенлива страст. ...

I
1-ви брой – Валерий Брюсов и А. Л. Мирополски, Москва, 1894
Това томче има несъмнени достойнства: не обременява читателя с размерите си и отчасти развеселява със съдържанието си. Удоволствието започва с епиграфа, взет от г-на Валерия Брюсова от френския декадент Стефан Маларме:
Une dentelle s'abol ...