КЛЕТВАТА
Болките започнаха изведнъж – силни, убийствени, ужасяващи. Успя само да се тръшне на леглото.Гърчеше се като лист, подпален от огън.
Чуваше се само съскащ звук, издаван от широко отворената й уста, които искаха да поемат въздух и изпълнят дробовете й за живот. Недостигът му замъгляваше мозъ ...
… Знаеш ли, че обичам да те гледам и на тъмно?
Вече не ме е страх от тъмнината.
Мисля си даже, че така ще те видя по-хубаво – ти светиш!
Видях сиянието ти чак тук – северно сияние...
Сякаш си дете на Луната и виждам само светлата ти страна, ...
Приемаш ме без резерви – сякаш съм нимфа
или Афродита над житейската пяна.
Колко ти трябва да се загубиш,
като зрънце еднакво в брутална плява?
Приличам ти даже и на светица – ...
ТАК ДЕРЖАТЬ!
Дед Павел Бербатов, - лицом крупный человек, особенно нос, выдаётся, он у него на древнюю артиллерию похожий, густые вздутые брови надвинуты на утонувшие глаза, усы изображают всегдашнее желание выпить; человек в селе наслышанный, держится вольно, хотя повода не имеет, - с сельсоветом д ...
Лицето ти бледо и избеляло
като болнична стая, като бял тебешир -
с очите си вперени някъде в рая -
ти мръзнеш самичка в своя Сибир.
С отворена гръд, със сърце на открито, ...
*Опит за история в шест думи - в ритъм на „ямб“...
🇧🇬
*Опит за история в шест думи - в ритъм на „ямб“, рамка на „хайку“ и/ или ропалистическо подреждане на думите
„историята“
е на политиката
уви подвластна
...................................................................... ...
Издигнахме стени пред своите мечти.
Погубихме от страх живота хубав.
Затваряме очи. Дори и да боли –
разбивам се на прах. Дали съм глупав?
Останаха тела, изцапани със грях. ...
Часът е пет следобед. Прибирам се от работа, както обикновено, карайки по познати улици, срещайки познати хора, та дори и познатите кучета белязани от общината с пластмасова табелка на ухото, които необезпокоявани от никого се излежават пред хранителния магазин, очаквайки някой да им подхвърли нещо ...
***
Рядко са хората на този свят, изживели живота си без големи трусове. Губим близки, роднини, приятели, родители, дори синове и дъщери – и такива загуби оставят своите отпечатъци в съзнанието ни. Понякога те ни теглят към лоши мисли, меланхолия, депресия, чувстваме мъга и тежест, но от друга стран ...
Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
— През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...
След поредната сеч на душата - берем истини.
Кой кого гони? - след като не ходим по пътя.
Няма безплатен обяд! - са казали.
Плащаме с болка - от лакомство.
Ресто от джоба се взема - обедняваме стиснати. ...
Едва ли в кръчмите ще го намериш,
нито по морския бряг на почивка.
Но щом го срещнеш, ще се разтрепериш
от неговата топла и блага усмивка.
Това е човечец отруден и беден, ...
Защо, Живот ме връщаш отначало –
ти ме обърка, значи ти грешиш!?
Разравяш ме, като земя със рало,
но има ли какво да засадиш?
Пречупи ли се отведнъж стъблото, ...
Не искай от мен да ти кажа, че много те искам
усети с ръка на челото как от обич по тебе горя!
Прочетеш ли на моите тайни желания списъка,
своето име ще видиш на всичките първи места!
Не ме питай дали до Смъртта ще съм винаги с тебе ...
Пирува гръмко Синята Луна -
кралицата на нощите и свадата,
с окръглено лице и дива ярост на жена,
изпива всички чаши на заблудата.
И пак пияна е, красивата Луна, ...
Имам приятел – даскал. Който твърди, че ако днес започваше работа в школото, вече да е напуснал.
Носел си, вика, романа „Спартак”. И в междучасието заинтересовани ученици го попитали: „Господине, какво е това „Спартак”?”.
Отначало помислил, че се шегуват, после видял – не, трагедията е реална.
Едини ...
Толкова чиста съвест, че практически не се забелязва…
Концептуално – загадъчно и безсмислено…
Какво да правя в свободното от отдиха време?
Рай е мястото, където няма началници и понеделници…
Пожеланието на началника: „И нека тази година се сбъднат мечтите ви“, носи суицидален характер… ...
Опасявам се от грешки. А ми е толкова приятно в твоята компания. Наистина. До сега винаги се е налагало изреченията да са повече. Да са обяснителни. Големи. Дълги. Винаги с някакъв специфичен цвят. Аромат. Подправени. Изморил съм се.
Тук е различно. Думите са излишни. Просто поддържащи. За да не ост ...
… Запазила съм споменче, което
в годините далечни оцелява –
ти беше малък рицар във сърцето
и шампион – личеше от тогава!...
Понеже ме попита прозаично: ...
Глава 5
След вечеря с Димитър решихме да отидем до плажа за една нощна разходка. Озовахме се на едни пясъчни дюни, които изглеждаха мистично под пълната луна. Димитър събу белите си маратонки и тръгна бос по пясъка. Последвах примера му, като същевременно се любувах на романтичната, спокойна обстано ...
Колко излишно е да гоним слънцето винаги!
Може на сенките да им поникнат рога.
Знам, светлината омайва с поглед невинен,
но заслепява и слепия всичко това.
В малкия тайник реалните фотоси смигат, ...
Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...