БЕЛЕЖКИ ОТ ДЕНЯ
В семейството още нищо не е станало, а виновникът вече се знае…
хххх
За да стане една жена милиардерша, трябва поне десет години да се мъчи по разни Малдиви и Кариби…
хххх ...

Когато слънце погали нивата,
когато вятър над нея повее,
когато сняг я затрупа през зимата,
и щом се стопи я полее,
тогава покълват зрънцата хиляди, ...

От два слънчеви лъча
усуках въже,
от мечтите
изплетох ти люлка...
И те сложих във нея ...

В сърцето ми влезе ти, просто така
стигна надълбоко във всяко кътче...
В сърцето ми влезе и слънцето изгря,
усещам лъчите му във всяко ъгълче...
Влезе в мен и в облаците вече мога... ...

Изстинах... И в душата ми вали
снегът на орисията всевластна.
Жарта, която дъх не сподели,
затрупана под преспите угасна.
В нищожната просия претърпях ...

Убеден съм, уважаеми читатели , че пред всеки един от вас е възниквал, на определен етап от развитието ви, въпросът за смисъла на нашето земно съществуване и за съществуването на вселената като цяло. Мисля дори, че още в юношеско-девическата възраст този въпрос започва да ни преследва с особена ярос ...

Защо, не питай, в бъдното летя
и в нощите сърцето ми будува.
Съдба ми е навярно - да блестя
за оня, който пътя си пътува.
С една мечта и вяра за компас ...

***
Връхлита изотгоре снежната вода,
а ти си черга нераздиплена!
И удар след удар нанасят следа
върху душата ти умислена. ...

Слънчево дете по моста тича,
на света се радва от сърце.
Облак бял зад ореха наднича.
Негово е синьото небе!
Полски макове държи в ръце, ...

Мисля че правя нещо истинско.
Ако и вие мислите така подкрепете ме!!!

Наричам си бяло спасение
в една тишина безметежна,
в безкрайни красиви селения,
с дантели от мамеща нежност.
Наричам си весело случване ...

>> Стоя до отмала под душа. После, още влажна отиде в спалнята. Дълго и придирчиво се оглежда, застанала гола пред кристалното огледало на гардероба. Реши, че е напълняла. Нищо страшно. Всъщност не и стои зле. Дори би могла да си позволи още мъничко. Съвсем, съвсем мъничко – колкото да скрие тая нах ...

И богатите градови со голема душа
и сите пријатели и познаници
пред тебе се мали и неважни
мојата рамнодушност
не кажува ништо ...

Между красивите съм по средата
и по характер съм добър на вид.
Внимателно нагазвам във водата
със външното спокойствие завит.
А пенсията – малка – не ми стига, ...

МОДЕРНИЗАЦИЯ
Внезапно първата кола от кортежа даде ляв мигач и зави към малката бензиностанция. След нея се понесоха и останалите автомобили. Спряха пред стъклените врати, от колите наскачаха охранители, а после бавно и тежко се измъкна главатарят – плешив шкембелия, с наострен от страх поглед. Метн ...

В шепите си съм събрала
глътки чист, планински въздух,
с дивното ухание на теменуги.
Пръски от ликуващ водопад.
Лекокрил и закачлив ветрец, ...

"Обич моя", арестувани думи,
а те тук са, стоят помежду ни!
Претреперват, от теб забранени;
неродени, развиват се в мене.
"Обич моя", мечта недокосната, ...

Човек е точица нищожна във Всемира!
Две точки свързани с любов са си черта.
Три точки малки определят равнина.
Там дето равнините три пресичат се
Надежда, Обич и Тъга – ...

В избата, отдясно до вратата
на тъмното стоят едни галоши.
Самотни стражи, мирно до стената,
на служба вечна в тишината.
А някога, във светла младост, ...

някои неща
незаличими са – най-
вече – ЛЮБОВТА

... несмутима мечта в таралежов спомен...
Минѝ. По навалелите въздишия.
По пъстрите ми трепети смълчани.
Поляната набъбва в мак. И пише.
Как никне здравец в старите ми рани. ...

Дишам през три вида депресия,
никога няма да разбера коя съм,
мога да поема цялата светлина
от небесата на лицето ти,
задухът който получавам, ...

Изблъскваше ни пак тълпа от хóра
с неспирно ръкомахащи ръце,
по устните ми тръпнеше умора
след твърде дългото очакване.
Зовеше зад гърба ми друга обич, ...

ЛЕДЕНО СЛЪНЦЕ
Ледено слънце изгря сутринта,
ледено – тъй като тебе те няма,
ти си отиде, отнесе страстта,
тука остави тъга и измама. ...

Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са. Лекото подрусване на бягащия Калуш беше постоянен източник на болка за пребитото ѝ тяло и не позволяваше на мислите ѝ да се задържат върху каквото ...

Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...

Сонцето го палеше денот
а денот гореше во прегратката на зрелото жито
жедтта умираше и воскреснуваше
на моите усни
една земјена грутка ...

Полудивите прасета са опасни. Нито са опитомени, ни диви… Трябва да се внимава с тях. Особено, ако имаш (или поне си въобразяваш, че водиш) стотина.
Всъщност интелигентната природа на прасетата не предполага послушание, а по-скоро властничество. Така че всеки свински пастир с практика би определил с ...

Заспала на отворени прозорци
и сгушена в мене на кълбо.
Трепери. А лицето ѝ спокойно
усмихва се на сън. Сънува ме – дано!
Аз целият не се усещам, само нея... ...

Но който във каквото ще да вярва,
онази най-голямата любов
не е мъжът, до който днес си лягаш,
а е онзи с несподелената любов.
И знам, че колкото и да не ти се вярва, ...

Поглеждам през прозореца,
към ведрото небе.
Към чудната палитра
на идващата есен.
Пъстрата пътека цветя, ...

С ВЕСТНИКА НА ЖЕНА МИ
Жена ми един вестник получава
и писаното в него до края чете,
дори и спорта мирен не остава,
със запетайките му тя си го яде ...

Тайна
Стара баба на мегдана
клюката от нейде хвана,
че във Долна махала
малка, хубава мома ...

На белия сняг –
локвички кръв,
или е Рьоршах –
милостта ми да тества.
На крачка встрани – ...

Понеже бе пораснал изведнъж,
/без да вгорчи живота си с мазоли/,
надбягал капките на онзи дъжд,
след който избуява път нагоре
и беше станал вътрешен човек, ...