Две сърца, еднакво раними,
страстно обвити и сляти.
Две сърца, неотделими,
обичащи, сякаш агнати.
Сочени с пръст - подсъдими, ...

В очите ти
горещо лято
викат ме
таят пожар
морето синьото ...

Ставрев излезе навън. „Не виждате ли кое време е?“, попита го сестрата. Кое време беше наистина?
„Трябва да е следобед – помисли си. – Как се е смрачило!“
От няколко дена се канеше да вали. Облаците прелитаха бързо – ниски, като паяжини, спуснати от небето, вееха се рехави и перести, нещо ги събираш ...

Когато слънце смирено сред мрака изгрее,
във време, в което се раждат мечти
и птичките песни любовни запеят..
във мислите мои отново си ти!
Тръгна отдавна. Без думи. Без смисъл. ...

Есен е! Златна. Красива и много дъждовна.
Скитниците бродят ужасно сами. И бездомни.
Есен е! Мъглите целуват утрата със студени целувки.
Но нищо не е по-тягостно от твойто сбогуване.
Безкрайно е дълго. Продължително. ...

Живееше далече в планината сама, млада коза
дива, упорита и луда - жена!
Живееше самотно дивата коза
не срещаше животни в дивата гора.
Веднъж падна мрак, небето стана сиво ...

СЪЛЗА БЕЗ КОРЕН
Росица Чакърова
Не съм! Не съм...? Но нещичко все пак съм.
Невидима за чужди светове.
По чудо оцеляваща от ласки ...

Великден
Чакаш ти. Великденът отмина.
Взираш се със старчески очи
в пътната врата. Дали ще минат?
Масата препълнена стои. ...

КЛЮЧИ ОТ ЛЕТА
Тодя Клинчев, Ваха Копчик и Тит Беженар – безоглядно быстро закончили восьмилетку. В Свидетельствах, что выдала школа оценки не важные, и фамилий по-другому, как водится, записаны, но улица лучше знает, какие озорникам имена ставить.
И тут в рассказе тоже, они всё по незнанию запутанно ...

Аз съм българин, потомък на Спартак!
Рим чрез него разтреперих.
Аз съм българин и горд съм трак.
Хилядолетната история намерих.
Аз съм пръв последовател на Христа. ...

Железен е пътят сърдечен,
обрасъл понякога в тръни,
понякога драска обречен
сред гари измамни и тъмни.
Песен е пътя му дълъг, ...

Какво нещо е живота, значи! Вечерта някой само с един поглед и пренебрежителна усмивка може да игнорира жеста, който си му засвидетелствал безрезервно, с цялото си сърце...ей, така...
Пуснал си го в пространството и ти е станало красиво на душата...също ей, така...И точно, когато си се натъжил, не о ...

Дъжд
Дъжд вали навън, не, аз не плача сега,
едри капки по моите страни се спускат.
Ще измие лицето ми, а моята душа,
там капките дъждовни не се допускат! ...

МОСТОВЕ
Има много видове различни мостове.
Между села, паланки, речни брегове,
между континенти и различно слово.
Те свързват човешки земни светове. ...

Да приютиш в очите си Море,
което знае само да обича.
Да го мълчиш - за да му е добре,
когато между миглите се стича.
Да го опазиш - в зимните си дни, ...

Листец от здравец в дневника намерих…
и той ще чака чак до есента…
Да, здравец пак ще има по реверите,
дочакал на децата песента,
но този стрък сред страниците сгушен ...

Потропва минорно. Стъклото лъщи.
Кап-кап. Китайско постоянство.
Уплаши врабците по жиците.
В си бемол, увисна домът
в мъгливо пиянство. ...

Пътя земен вече свърших,
мечтите си успях да покоря.
Всичко що трябваше изпълних,
но дело последно виждам в мараня.
Лицето твое различавам отдалече. ...

АЗ И ЗА СЕБЕ СИ С ЛЮБОВ!
Понякога и аз си мисля,
че нещо ценно съм създал -
за пътя си като помисля,
напред съм винаги вървял! ...

Ела, моя невесто хубава!
Ела, да си седнем на
сянка под лозницата!
Вино ми налей и песен
ми запей за любовта ...

Он хохочет, чтоб не зарыдать.
Максим Рилски "Хайне"
I
Клоунът каза, че ме обича.
Тръгнах нагоре, към цветния град. ...

Валеше дъжд. Иван вървеше по главната улица и гледаше в краката си. Беше се скрил под чадъра, но обувките му пропускаха и глезените му плуваха във вода. Не обръщаше внимание на забързаните хора и се разминаваше с тях, без дори да се отмества встрани. Те го заобикаляха.
- И какво сега? - каза той. - ...

Анна Татанджело - Когато двама се раздѐлят
----------------------------------------------------------------------
Autori: Vincenzo D'Agostino & Gigi D'Alessio
--------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Винченцо Д'Агостино & Джиджи Д'Алесио ...

Политиката е понятие чието съдържание, дълбок превод, минало и цялостен звук при произнасяне на глас, ме изсипват със смут и гняв. От пеленаче семейството ми мушкаше хартиена фуния изписана с разтечена химикалка до основи в забранени епитети и изказвания. Как властта и Господ са единствените реални ...

Как винаги се забърквам в проблем,
как вечно излизам виновна,
как никога не ме слушат,
как по цял ден ме обвиняват.
Как само проблеми ме гонят, ...

Събуди ли се? А, ти още спиш
и пак се гмуркаш в сладкия си сън.
Колко е лесно само да мълчиш,
а нещо страшно случва се навън.
Не хора бродят, бродят духове́, ...

Да обичам на инат,
вече толкова години,
се превърна в занаят,
практикуван със роднини.
Твърде просто е да мразя, ...

Откъсвам аз целувки с нежен вкус –
две сладки и сочни череши,
танцуваме разголен нощен блус,
звезди горят – красиви свещи...
отпиваш моя дъх с една въздишка, ...

Градът ме повика с морето си синьо.
На чайките песен отлита на юг.
Велики, вълните са имали име,
и в тихия пясък разливат ме сух.
Сега на Пандира шегата ли чувам? ...

Сънят ми веч' не е тъй сладък,
и моят свят е разрушен,
и чувствам се едва ли не отпадък,
проклинам се – защото съм роден,
защото само, само страдах, ...

С годините успях да се науча,
че няма друго щастие в света,
освен това, да можеш да обичаш
с онази, безусловна чистота!
С годините – навярно помъдрявам ...

Понякога минава цял живот
и чак тогава идва тя внезапно.
Не пита, а пронизва като с нож,
пътеки преподрежда безвъзвратно.
Обърква фигурите по дъската... ...

Мисля си, какво ли щеше
ако всеки стихове четеше!
Дали светът ни щеше да е друг!?
Или всичкото щеше... да е боклук!?
Времето... времето казват лекува всичко. ...

В сляпото око на нощта се взрях,
видях лика ти, мила моя - недолюбена!
О, Луна, като сън спомена избледня...

Изправи Балканът гордо глава,
изтърси снагата си стара,
изтръгна скалите и пусна гнева,
събрал се в гръдта му корава.
Захвърли реката в бурно море, ...