Веднъж, помисли малък Душко,
добро е, Мама щом го гушка
и още мисли там, каквото...
Къде ли крие се доброто?
И тръгна Душко през реката, ...

Es liegt der heiße Sommer
Auf deinen Wängelein;
Es liegt der Winter, der kalte,
In deinem Herzchen klein.
Das wird sich bei dir ändern, ...

Един живот с много радости и тиха мъка
В памет на Майка
Останала беше без майка на осем годинки. Единствената снимка на майка, като дете, която съм виждала, е от деня на погребението на майка ѝ, моята баба Цвета, която е умряла само на двадесет и осем години. Облечена в черна рокля, с леко разрошени ...

Пролетен порив
Някой ми каза, че пак ме обича,
че минзухари са цъфнали в двора,
пролетно време се връщали птици
и са гнездили на стряхата горе. ...

- Лазаре, Лазаре... имам кръв по ръцете си! - весело си припяваше Явина. Харесваше й да бъде муза. Бе населявала много кошмари и бе прибирала не една-две души. Но да бъдеш муза! Бе почти като да си влюбен - вълнуващо, настървено и ненаситно. Толкова болезнено непреодолимо.
Явина бе призована. В моме ...

Виждаш ли истината?
Онази бяла,
искряща мишена –
без очертания, без сянка.
Неудобна е. ...

В сегашно време…
В сегашно време диша моят свят,
чертае той реални коловози,
а пътя ми от слънцето огрян,
към бъдното замислено се носи. ...

1. Всички колебания по пътя показват, че вървиш в правилната посока.
2. Упоритостта се възнаграждава с успех, а ината - с разочарование.
3. Мислите пораждат идея, после тя става проект. От проектът - произведение, а след време - само спомен.
4. Отричаме греха, докато съдбата не ни предложи друга въз ...

Някога, някога, толкова някога, колкото пъти звездите се отразяват по всяка плочка от люспестата муцуна на слънчев Змей*, в една китна котловина, свита насред полите на планината, в селце на име Мало Хорово, живеела чудно хубава девойка.
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...

Лошият стоеше в ъгъла -
не спеше -
понякога с бутилка,
цигари, разни грехове,
понякога циник, ...

Такова е времето. Хищно и гладно.
Вината пред някой, за нещо, я няма.
И голата Съвест от бедност пропадна,
а с дрехи преди си живя моногамно.
Сближи се с онази, порочната Честност, ...

Врне дожд насекаде
капките ме одминуваат
додека го чекаме автобусот кон среќен живот.
Моите широко насмеани очи велат:
“благодарам на сите, благодарам за сè“. ...

Глава трета, Иван миналото бъдеще
Гарата беше тъмна и почти безлюдна.Никой не очакваше никого по това време и от тази посока.Чуваха се щурчета досущ като преди много години, когато беше ученик в тукашната гимназия.Нона щеше да пристигне след няколко минути.Иван се поколеба дали да не остане в колата ...

Пътувай към мене
и трупай в душата ми нежност
аз ще те чакам до сетният дъх.
Най-топло е с твоите длани.
Говори и ме докосвай с любов, ...

По „Разсъдница“
от Андромаха (Белла)
Ще мина зад дъжда
по тайната пътека,
пазителка на верните посоки, ...

Малкият Иванчо пита баща си:
- Тате, кои същества летят най-бързо?
Парашутистите - отговаря бащата.
Иванчо: Ама как, аз съм гледал парашутисти - те се приземяват много бавно.
Бащата: Аз ти говоря за тези, на които не им се отваря парашутът!

Музика: Тончо Русев, стихове: Павлина Стаменова, аранжимент: Пламен Велинов.

Тая сутрин той се почувства някак си неуютно – депресиран и нервен едновременно, гневен на себе си и целия свят, готов да се затвори и да се нахвърли върху някого…
Не беше ново усещане. Което не го правеше поносимо. Още повече, че точно в момента нямаше лекарство под ръка. Беше сам в двореца…
На вра ...

Когато се прибираш у дома
след дълъг, тежък, труден ден
и слънцето целува хоризонта...
спомни си как летя до мен
поемащ вятъра с изпънати крила... ...

Любима,
твоите тихи стъпки
танцуват по голият под
и забързват кръвта ми.
Полата ти въздишките събира ...

Уили преплиташе крака. Отключи апартамента след няколко неуспешни опита. Най-накрая се озова вътре. Метна ключовете на масичката и се наведе да събуе обувките си. Прекатури се и падна на колене. Отчаян стон излезе от устните му. Имаше нужда от помощ. Не трябваше да се одрънква чак толкова. Завъртя с ...

КОГАТО ТЕ РАЗЛЮБИХ, ОСТАРЯХ.
И в остър ъгъл устните извивах,
желаех да те скрия и успях,
но в погледа си тайно те откривах.
Дали в бодежите и бръчките личи ...

Надъхвам се за дъхавата пролет
надскачайки подскачащите чувства.
Осмисляйки, осмислят ли живота ми
изкуствата в изкуствени изкуства.
Треперещо от трепет тленно тяло, ...

Невероятното вълшебство Пролетта
събужда позадрямали копнежи!
Погалена от Слънце младостта,
пчелите в цвят на джанка щом разнежи
със наслаждение от финия прашец ...

Морето разплиска
луната в краката ми,
а някъде встрани
прибоят звъни,
изхвърля капки – ...

Когато изгубиш посоката,
когато си мислиш, че падаш,
че вече няма надежда...
Тогава повярвай на себе си
и докосни мечтите... и знай, ...

Гласувайте, побързайте, идете,
да подкрепите тия хубавци.
Те после ще поставят пъстро цвете,
в останките от нашите мечти.
Това са алчни хора, дето искат ...

Да те искам сто пъти сърцето ми това избра,
и деветдесет и девет опита завършиха в калта.
Един запазих като последен реверанс към теб -
един остана, за да запомня и да знам, че съм човек.
Остана ми една частица и за нея не сгреших ...

Настъпи щъркелово време
от шипковия храст наднича кукуряк
събудена от зимен сън, земята още дреме
сънува песните на коса – веселяк.
Дърветата са мрачни силуети ...

Бях затворник в миговете
на слабото тупкане
в гръдния кош,
разбих всички рамки,
излязох ...

Когато изгубиш посоката,
когато си мислиш, че падаш,
че вече няма надежда...
Тогава повярвай на себе си
и докосни мечтите... и знай, ...

Ето ме, пак съм будна,
броя овцете в небесната нива.
Опитах да бъда другата,
но не смогнах да съм щастлива.
Тая любов я крих ...

Свежа пролет
на вратата чука.
Седи отвън
и чака.
Деца развълнувани ...

Исплашена од дождот
избегав во едно осамено село.
Таму добрите луѓе
засеале детелинки со четири листа
на покривите на колибите. ...