ПОНЯКОГА ЗАМИСЛЕНО СЕ ЧУДЯ...
Това обичане тежи,
недоизживяно и горящо като въглен,
дали с мен сега гориш,
понякога замислено се чудя... ...

Ще разгърна душата ти свита
като стар недописан роман.
По корицата вехта, протрита,
длан прокарвам в праха насъбран.
Колко удара тежки поел си ...

Неотдавна, докато се прибирах след нелек ден, прекаран в университета, имах щастието (случайно) да срещна една (своя) колежка от по-горен курс, с която (неведнъж) сме имали съвместни лекции. След кратка размяна на поздрави, ние (вкупом) се запътихме към ЖП гарата на града, който носи вече позабравен ...

Зад прозореца
има небе.
Светлината обилно
се лее.
И сърцето ми – ...

На един пройдоха
Цял живот ли
ще се завивам
със чуждите постели?!
Цял живот ли ...

Какво от съдовете да измия ми остана,
когато Вие стихове на поети непознати
ми редите
и аз оставам със без тях
и поети тъй без брой редят пред мен непознати ...

МИГЪТ
Росица Чакърова
Не търся вечност в топлите ти длани,
а само се улавям за мига,
защото... то това ще ни остане – ...

Запомни ме любящ... Запомни ме грижовен...
Запомни ме какъвто ме искаше ти!
Пази ме до теб... Поне като спомен,
макар да не съм вече в твойте мечти.
Обичам да знам, че нейде там се усмихваш, ...

В почти всяко обществено мясти днес, ушите ни са нападани от звукът на поп музиката. В молове, кръчми, ресторанти, хотели и асансьори, заобикалящият звук не е човешки говор, а музиката изливана във въздухът от говорители. Обикновено невидими и недостъпни говорители, които не могат да бъдат наказани ...

Гледам пред мене –
Празна кутия,
Изпълнена само с тъга!
А всъщност пред мене
Е просто кутия ...

Доскоро тъжен бях,
чашката обречен аз надигах,
с горчиви сълзи я доливах,
защото нямах си приятели..
........................................................ ...

Смърт
леглото плаче
тихо.

По навика
размислувам додека спијам
станувам рано
пред поздравот на сонцето
пишувам моќно ...

Обуло чужди облачета чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен.
Небесният баща се бе разсърдил ...

Ако Господ беше българин...
...Всяко Негово чудо щеше да е за...три дни!
...Нямаше да посмее да си извади ръцете от джобовете и да ги вдигне към Небето за молитва, защото ще знае, че така някой може да го преджоби!
...Щеше да накара някой друг да Му носи кръста до Голгота!
...Нямаше да се излага да ...

Ти можеш ли да си любов,
а да живееш в пъкъла на Ада,
да си огряна от мечти,
но сърцето ти да спира от мълчание,
да си искрица топлина, ...

Обичам изгреви по съмнало,
докоснали света с любов
на цвете в чуден аромат потънало
и вятър палав за шеги готов.
Обичам тишината на мига, ...

Животът със любов окичен -
за мен си всичко,
за други безразличен.
Не влагаш много в моите чувства,
караш да се чувствам ненужна, тъжна, пуста... ...

For a moment reigned some silence in our room
It was reason to be worried I assumed
My experience told me that when it"s too calm
I should gather in a prayer my two palms.
Cause in our unpretentious tiny house ...

Есенен листопад.
Шумят в краката ми
пожълтели листа,
гнезда сиротни
между клоните тъмнеят. ...

няма ново начало -
открива края.
броди към него.
копнее, желае
подтикван... ...

Като изплашено
и затворено в клетка зверче.
И отново потъвах в сънища.
Само те ми обещаваха
щастие. ...

Черна роза сред макове алени,
не раста, а изтръгва ме слънцето.
Макове отровни, обичани, галени
шумят край мен безцелно и глупаво.
Черен умът ми и черно сърцето, ...

Лудост е!
Знам, че е лудост.
Но всъщност
какво от това?
Един миг политаш, ...

3.
- Даскале, - каза Милко – даскале…
Кръстев изстена и отвори очи. Лежеше на дюшек върху горната площадка до кръчмата. Наоколо се щураха десетина човека, неколцина съсредоточено ядяха нещо от тенекиени паници, две баби замятаха чаршаф над главата на неподвижно тяло върху палет, един мъж – Дойно беш ...

Аз мога да остана вечно тъжен
и вечно вял - като хербарий
там някъде във някой ъгъл,
четейки собственият си сценарий,
но няма! Ще блестя със цвят, ...

Беше тиха и топла нощта
а в чимшира запяха щурчета,
под голямата, стара асма
още тичаха боси крачета!
Сякаш вятъра песен запя ...

Песен е, когато усещам,
докосвам, целувам и галя...
Любовна река, отнасяш ни
двама заЕДНО към безкрая...

Крилете няма как да ми прекършат,
от Божия ръка поставени са те на мен.
Сълзите само с любов ще ми обършат,
от създателя единствено ще бъда променен.
В душата си не искам Аз да трупам врагове, ...

Беше късно неделя вечерта – около единайсет часа. Борис се прибираше към Бруклин в Ню Йорк след двата почивни дни, прекарани в Westchester. Това е по-заможната част на щата Ню Йорк; намира се на север, над мегаполиса с еднойменното име. През почивните дни Борис беше работил при едни негови познати - ...

Както става донякъде известно от претенциозното и високопарно заглавие, аз ненадейно съм се сдобил с тежки парични дисаги и сега отмарям от света – потънал дълбоко в недрата на Швейцарските Алпи и носталгичната музика на клуб НЛО. Неудобните торби бяха пътьом разтоварени из разни лихтенщайнски и шве ...

Обичай ме нежно с онази любов,
която така и не знаеш каква е.
Най- силната, или последния зов.
Просто обичай, дори да не знаеш.
Нищо не можем със теб да предвидим ...

Поглед. Нежност. Топлота.
Откровенията са слова.
Устни. Влажни. Чудеса.
Заедно във обич и тъга.
Тела. Долепени. Голота. ...

Може би някога ще се върна,
да потърся
онази малка частица от себе си,
която боли...
Може би някога ще се върна ...

Надгробна плоча..
черно-бяла снимка.
обрасъл гроб...
...защо изобщо идваш...
(мъртвеца няма как да вдигнеш) ...