На Времето по циферблата,
зареяна в пространството стрелка;
нанобрънка от вселенското зачатие,
с едничка привилегия – душа.
Докрай навита е пружината витална. ...
Наблюдавано отблизо....
Жената - мечта 27.12.2017
Преди да се ожени мъжът си мечтае
жена му да бъде в света най-красива,
но... стане ли негова - той вече желае ...
Вървеше през града. Сам. Нощния хлад, в комбинация с тъмнината, караха тялото му да потръпва. От ризата на гърба му се подаваше красиво, бяло перо, което той грижливо прибираше под плата и за пореден път.
Тъга примесена с досада напомниха за последния път, когато хората забелязаха перата му. Подигра ...
Не вярваш в мен, защото съм различна,
защото черпя въздух от мъгли,
защото възприемам всичко лично,
защото ти показвам как боли...
Не вярваш в мен, защото крия бури ...
Чувства
Показвам чувствата си всеки ден,
не ги крия, раздавам ги, те са част от мен!
Бушуват, разпокъсват ме, а съм обикновен,
понякога скромен и много директен. ...
***
„Плаче юначе. Птиче. Мечта.
Няма калпаче. Тичам в калта.“
Ваньо написа още два стиха и състави първата строфа от своето нежно посвещение. Момчето се почеса по носа, защото го сърбеше, и реши да слезе в пристройката при баба си, която му готвеше палачинки.
– Наспа ли се, моето момче? – попита го ...
До теб ми е възможен всеки полет
в свещените предели на очакването.
Не ме завивай — да останат голи
перата на посоките изплакани.
Всевишните слова ме нараняват, ...
В кръчмето до нас запознах се
с възпълен човек – на години,
с брада, бил пътувал навсякъде...
Премеждие той сподели ми:
- След път денонощен из преспите, ...
Борса за човешко месо
/синопсис за късометражен филм/
По улицата препуска велосипедист. Той е със слушалки на ушите, слуша музика и язди велосипеда си. През рамото му е преметната черна чанта. Велосипедистът влиза в Борисовата градина и приближава към езерото с лилиите.
На отдалечена пейка е седнал ...
Виждам среднощен мост в луна огрян
в небето между облаци прострян.
На него съм облечен в бяло,сам.
Стоя в средата и гледам
хора се тълпят от двете му страни. ...
Като клада запалена е блеснала сцената!
Гладни погледи са вперени в нея.
Като гладиатор, на арената
артистът сам излиза да пее,
да изгаря, да кърви, но да се смее! ...
Стрина Ернестина се измъкна невредима след двучасова безмилостна битка в Джъмбо. Закупи жизнено необходимото за семейния уют лилаво джудже за 3.40 лв., което поразително напомняше на прасенце - касичка. Придоби и метличка с пискюл с идеята да я забоде посредством гвоздей над репликата на Дега в кори ...
Във тази нощ в която тихо чезне
Луната златна в черното небе
посипа се от облаците сняг...
Студът прегърнал капчиците влага
танцуващи въздушния си танц ...