Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.8K results
Ограда от лунни лъчи.
🇧🇬
Ако докосне пак челото ми
със леденостудените си устни
на сивото презрение досадата,
ще мога ли отново да се скрия
зад откровенията ваши неизказани ...
Никога не можеш да знаеш предварително дали хората, които допускаш близо до себе си, са правилните. Точно това е целта на сближаването. Да разбереш. Играем си на руска рулетка, зареждайки оръжието с чувства, страхове, надежди, истини. И го подаваме в ръцете на отсрещния. За да убие с тях съмненията ...
До къщата бяла, ей там на брега,
където прибоят изпраща вълните,
мержее се фигура, брат на зорите:
старик белобрад е, с превита снага.
Из пясъка рови с треперещи пръсти, ...
Имаше някаква красота и в същото време някаква странна напрегнатост в това пътуване. През цялото време – от излизането от квартирата им в Прегин, за да отидат до едно от летищата в Лос Анджелис, откъдето да хванат директния полет за Москва и от там самолета за Якутия - Едуард и Луиза се чувстваха зл ...
Ти и аз се срещнахме. Въпреки всички отклонения, успяхме да открием своят път, водещ ни един към друг. Един такъв миг, една такава реалност беше изпълнена с носталгични спомени. Времето беше спряло - ти стоеше пред мен, еднакво различен. Аз отново те открих.
Срещнахме се някак шеговито. Ти подаде ръ ...
Кажете на съседа: Добро утро!
Питайте го как е, всеки ден!
Повтаряйте процеса всяка сутрин.
Човек за блага дума е роден.
Ако съседът ви, не отговори, ...
Този миг е жесток и мирише на кръв от девици.
Рикошира вината и удря ту в теб, ту у мен...
Знай, не си нито бог, нито аз съм езическа жрица –
днес съм хищен чакал, не дебни ти за жертвата в плен.
Ще си браня честта, както майка си брани децата – ...
Прозорецът е затворен
и бял черен и пердета няма
и вратата е затворена както винаги
и бяла черна, а на нея закачен е лист:
"Стопанката на люлинската стая ...
ХVII.
Леле, три глави настрани мръднах. И нещо разказът стана сантиментално-мемоарен, вместо планираната шантава веселост.
Поради което се налага да се върна в оная заран.
Защото си беше вече заран – слънцето надничаше с половин око, нейде тракаха каруци, бръмчаха двигатели, народът се надигаше, за ...
Старият ерген вкъщи се прибира,
уморен палтото на дивана мята.
На масата присяда с чаша бира,
глава подпрял се взира във стената.
Сърцето му плаче за домашен уют, ...
Баба Зима на земята пухкав сняг натрупа.
Зимен сън заспа Мецана в топлата хралупа.
От комините се вие пушек към небето
и под снежната покривка тихо е селцеето.
Някъде във планината вълк самотно вие. ...
> Сълзите ми повикаха дъжда,
> лицето ми повехна като цвете.
> Дали в мен ще залича срама?
> Навлякох си гнева на боговете.
> В душата ми бушува ураган, ...
Родино, извезана си под Млечния път,
където погледа се взира в звезден разкош,
нашепвам тихо твоето име, а сърцето се
изпълва със звезден благослов!
Записана си в летописа на времето... ...
(...) за всичките тъги ще отговоря(...)
Станислава Немска
Не, няма да те питам за тъгите.
Без отговори. Сгънати в похватност.
За писъка стаен, подмолно скитащ, ...
Събуди се рязко... не трябваше изобщо да заспива. Не разполагаше с телефон или друг вид аларма и макар да осъзнаваше реалния риск да закъснее за работа си поспа. И така, младият мъж изскочи от леглото със светлинна скорост и изследва чистотата на лежащите по пода дрехи, майсторски използвайки единст ...
Аре стига, бе! - 16
Както и да е!
Бъркам в портмонето и изваждам банкноти.
– Маме, – поглежда ме Диана. – Не пътувахме дълго... не са ли много петдесет кинта?
Не отговарям, вадя петдесетарка и тръгвам да му я подавам. ...
Раят е тук, тук на Земята!
Раят е това, което обича душата!
Раят е вътре в мене самата,
живея и за тялото, и за душата!
Не живея по книги и правила, ...