Белият лист как да запълня,
щом сърцето ми не познава езика,
с който на мен и теб не ни стиска
да си кажем кой колко другия обича...
Изрично животът ни предрича - ...

Три реда от безгласна пиеса
Завоалирана във мисията живот
Най-истинските мигове без дрехи са
Най-истинските истини болят
В неизказаното скрит е смисълът ...

Разлях се в мечтите -
превърнах се в мак!
Погалих си дните,
после ситния мрак...
Разгърнах дъгата ...

Ще се загубя някъде дълбоко в теб
когато с гайдата душата ми заплаче...
И звънкоструйно, пролетно капчука
през тамбурата в мене зазвучи...
Когато вятър звезден през кавала ме докосне, ...

Във тъжна неделя се стели постеля
над моето малко градче.
Персони с торби във ръцете поели
по дълга пътека. Дете
протестира, не иска да ходи. ...

За начало на стиха ме
вдъхнови страничката на
nanito (Надежда Тошкова)
Corner of the wishes
(Ъгълче на желанията), ...

Знам, колко отчаяния са ме спохождали,
щурмували са мойта непристъпност
и мислите с невяра са оплождали,
засявали са нощите ми тръпни.
Тъгите, като листопад отгоре ми, ...

И когато, лежейки със горящи очи,
трескав пулс те рисува пред мене,
тишина ме изпълва, тишина ме вали,
а Смъртта е дошла да ме вземе;
аз полагам ръка в костеливата длан, ...

Десет дена отпуск – за болен родител. Само три дена използвани...

Когато вселените са се разпукали
по продължението на всемира,
а галактиките са се подреждали,
за да срещнат двама ни,
когато звезди са избухвали в допир, ...

Осъмвам равен с пепелта в очите
под стъпките на многобройни спомени.
И страници от библия са дните,
некоординирани, останали бездомни...
Ще ми простиш ли крехкото доверие...? - ...

Обич
Боже, колко те обичам, мой странен и непредвидим живот! Обичам всеки миг от дългите ми неспокойни дни. Макар и да съм сама, щастлива съм, че те живея.
Обичам те с твойта пъстрота, Живот! Обичам ветровете ти-ту леки, галещи лицето ми; ту рошещи косите; ту бурни и студени, хапещи страните ми.
Оби ...

По съседски в Хавана
Както съм започнала напоследък да си пиша спомените от живота в Куба, не мога да прескоча нашите многобройни съседи, някои от които имаха доста интересни истории. Майка работеше само половин ден в българското училище в Хавана, имаше доста свободно време и се беше сприятелила с м ...

Не боли по-малко, не боли повече
от първия ден, когато си тръгна.
Времето спира. И ме гледа безпомощна.
А под кожата – лед, и вулкани, и тръни.
Не тежи повече, не тежи и по-малко ...

Отиде си поредната ми муза...
Излъгах – всъщност беше муз...
Цяла вечност съм била в заблуда,
че срещнала съм правилния мъж.
И тръгна влакът от последна гара. ...

Излезе среќата од кутија со кибрит
ја научи азбуката на лажните луѓе
се радуваше како дете
ги разубавуваше убавите жени
запали оган за сите нас ...

Че броенето „спорѝ“ ѝ,
всеки може да открие.
Почне уж – едно, две, три... и
по-нататъка забравя.
Но след малко продължава: ...

Всяка жена си заслужава да живее дори само заради един такъв миг в живота си...
"По дяволите всички скрупули!" –
ми каза,
понесъл ме в ръцете си
назад, ...

Мила, мила, чудо стана!
Днес разхождах се в парка
и видях децата да тичат и играят.
Засмени и весели, и игриви
те рецитираха стих за теб, стиха, който ...

О, по-съвършена от Римско право!
...Изражението ви, достолепно като Американска конституция; лицето ви, нежно като оправдателна присъда; очите ви, черни като съдийска тога, гърдите ви, овални като адвокатска банка; косите ви, дълги като престой в следствен арест... Когато ви видях за първи път, зане ...

От дъжд пороен са измити
на тротоара плочите
и спомените ми за бъдеще
от минало прескочени.
От изобилие съм гладен, ...

Живея на улица
"Анна Ахматова''
и залезите ми причиняват
липса на пулс,
безсънно те търся ...

Не пилей надеждите напразно...
Не се раздавай ако няма с кой!
Усмихвай се и грешките прощавай
и твоите, и техните безброй.
Бъди човек, не отмъщавай... ...

Никой на този свят, та дори и извън него, не би могъл да ме убеди, че съществува човек който НЕ се страхува от тъмното. Всеки се страхува от тъмното, без значение дали го осъзнава или не. Ако зададеш някому въпросът „Страх ли те е от тъмното“, и ако той мигом ти отвърне „Глупости, какво би ме накара ...

Носовете на последните писатели са навирени. Те не търсят съвършенство, не помнят кога и как са прописали, нито за кого. Не искат признание. Те просто пишат, за да се освободят, за да дишат и да виждат. Не търсете идеалния свят в писанията им. Те не го желаят. Но не искат и несъвършенствата на насто ...

– Исках да те питам, за жената ти… – започна тя ей така от никъде, без дори да премества поглед от звездното небе.
Бившата ми жена! - поправих я аз. – Откъде пък ти хрумна за нея?
– Просто така. Любопитство. Никога не ми доразказа, какво се е случило между вас.
– Ами разделихме се, преди доста време ...

Явор:
Приятелко, толкова аз я обичам,
за миг не спирам да мисля за нея,
Имам въздух, вода, а не мога да дишам,
щастлив съм, а толкова трудно живея. ...

Имаш ли белег? От изгаряне? От порязване? От операция? Или например от разочарование? Разбивали ли са някога сърцето ти? Ако отговорът на някой от тези въпроси е ''да'', тогава знаеш какво означава белегът. Онова нещо, което можеш да прикриеш... невинаги, разбира се.
Сети се за белезите по кожата и ...

По-смело! А така. Не се бой. Само напред. Не се обръщай назад. Няма смисъл. Миналото не ражда нищо. То е само спомен. А спомените са тъжни. Не си ли забелязала, че всички историци са тъжни хора? Сякаш страдат, че историята не може да се повтори, та да я изживеят наново. Да се убедят в нещо. Да разве ...

Кънтиш самотна в битието,
дъждът се стича по лицето,
и в локвите оглеждаш мрака,
в небето светлинката чака.
От образът във теб клокочещ, ...

Град бляскав, изискан,
град вечен, град пищен,
град знатен, изпълнен с живот...
град гнусен, противен,
град скверен, град мрачен, ...

от бързане и Времето е с разширени вени
болно
а уж лекува всички рани
песъчинките в утробата на камъка
на ръждясалите циферблати се присмиват ...

Природата – безсъвестна, категорична,
си има свойте древни правила.
В сърцето има кодове първични
за всеки шум и всяка тишина.
Не го обича. Той не би могъл ...

Докога ли по теб ще вървя,
моя прашна, трънлива пътеко…
Ти се виеш по стръмна скала,
а върхът стене нейде далеко…
Парят моите боси нозе, ...

Обичам те защото си моята Богиня
и като слънцето огряваш пак земята
със тези русите къдрици ми приличаш на русалка
която пак излиза в полунощ за да зарадва ни сърцата...
Защото си моята Богиня в теб се влюбих ...

За усмивката, докато плаче
и за сълзите, когато се смее.
За ръцете, които прегръщат,
още преди да се научи да говори.
За първите изречени думи ...

Парите
В живота ми винаги съм искал да съм като другите деца, да имам като техните дрехи и всичко, което му е нужно на едно дете. За жалост, не съм имал този живот, който съм искал. Още от малък живях мизерно при майка ми, но тогава се радвах на обичта на семейството ми. И досега парите не са важна ...

Една е тя, голямата надежда,
в страната на несбъднати мечти.
Облечена е в бялата одежда
и чака светли бъднини.
Години минаха в търпение. ...

Морето „Китен“
приласкава, шеметѝ
и запленява!...

Боси крачета, мидички малки,
слънце в небето, време за свалки.
Цветни чадъри, тела с бронзов цвят,
плажът събрал е целия свят.
Глъчка безспирна. В небето хвърчило. ...