Отворих очи в тишината и мрака,
почувствах теб и топлината.
Ръката ти на гърдите ми трепна,
погали ме и сънят я укроти в здрава прегръдка.
Измъкнах се тихо. Спи! Без мен! Аз си отивам. ...

Мрази ме
Мрази ме! Аз напук ще те обичам!
Само за теб сърцето ми тупти.
Макар да си студен и безразличен
обичам те! И много ме боли! ...

Връщам се назад във времето
Там където с вперени очи
Гледа ме момиче приказно
Окрилено от мечти
Две очи блестящи, ласкави ...

Къса се в мене нещо горещо,
Нещо кървящо, нещо човешко,
Което сякаш в мигом умира
Под рухването на твойта душа.
Душата, която във мене изгаря ...

Колко много боли от това,
че показах ти маска поредна.
Сред море от фалшиви лица,
ти със блясък в очи ме погледна.
Не повярвах на чудото аз. ...

Липсва ми жълтата есен и
топлият цвят на узрелите кестени,
които са покрили уморената от лято земя с кафяво килимче.
Липсва ми преходът
топло - студено, ...

Лъчи!
Аз ще съм
по обувки…
Ти ще си
по сандали... ...

Можем ли разрушени да опитваме отново да градим?
Можем ли душите си сами да изцелим?
Можем ли да открием пътя изгубен,
можем ли след болката отново да се влюбим?
Възможно ли е празни да творим? ...

Вървя по стъпките на вятъра,
разрошил клоните на минало.
От залеза окървавен в кармин,
на хоризонта плаче гларус.
Златисти, дюните горят ...

Падајте, браћо! Плин’те у крви!
Остав’те села, нек’ гори плам!
Бацајте сами у огањ децу!
Стресите с себе ропство и срам!
Гините, браћо, јунаци, људи! ...

Изискваш ли от мен, ще си тръгна...
Изискваш ли от мен да съм пълна,
не знам какво ще намериш
освен поетична душа.
Ти си блясък, а аз съм осъдена, ...

Весела музика нейде звъни
тихо и нежно ефирни вълни
разнасят прекрасния глас в тишината
и пак се възражда и грей красотата.
Там, сред скалите, сред бурени диви, ...

Среща случайна. Нощ
потайна. Опиянени и
нежни докосвания в
нощта – бавно догаря
уханна свещта. Звучи ...

Ще трябва вероятно да размисля.
Не се отваря всеки парашут.
След този фарс въпросите увисват.
Участникът е само тъжен шут.
Твърдя, че вече нямам грижи. ...

Ще избледнее споменът, гласът ти ще заглъхне
и ще е сън дори, че съм те виждала.
Но някъде на скрито, в умората на бръчките,
следата твоя дълго ще намирам.
Защото ти се случи неочаквано щастливо, ...

ОТИВАТ ДНИТЕ
Вървят си дните безвъзвратно...
Отнесени като листа.
А аз оставам многократно,
едва спасен над Пропастта!... ...

Говори ми
Говори ми! Говори ми много, тихо.
Какво? Не питай.
По някакъв свой път ти при мен дойде.
При мен си! Остани! ...

Домаќините не ме сакаат
гостите не ме примаат
во моите очи
се будат илјада разочарани сонца
се оддалечив од саканите ...

И тази нощ ще дойдеш в моя сън.
Ще милваш изнуреното ми тяло.
Ще блъска и крещи дъждът навън.
Сърцето ми ще бие побесняло.
Горещите ти устни ще шептят ...

Как да го живея лесно
тоз живот във днешно време?
Умствено, че и телесно
гъна се под сложно стреме.
Пътят ми е все разкалян, ...

Много сълзи има в тоя свят,
но слънце нявга мен огря,
утеши ме красив, чуден цвят -
тя бе чиста, невинна, добра!
Жажда за живот и за идеал ...

Събудих се след три поредни зими
с коси от дъжд и капчици сребро.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че животът е наистина
и аз съм в него за безчетен път, ...

Помня те от друг живот.
Срещал бях те и преди.
Настоящето е само спомен.
Отново ще се видим в следващият, може би...
Този миг е вечност, опият е тази страст. Аз и ти, цветове различни. ...

И днес отново
виждам те -
преди завоя
от мене да те скрие,
надвиквайки шума на влака, ...

Аз бях обграден от десетки войници.
Бе сигурна моята смърт...
Войниците имаха
черни доспехи
от странен, ...

Погледни ме, прозри ме,
аз съм ти и ти си аз.
Вечното зове ни в безкрайността,
близо сме, нали? Топло е, нали?
Две сърца в едно са слети, ...

Сега съм огледало на душата ти,
ред от репертоара на Бог,
разделят ни мигове, запетаи и точки,
между нас - вечност
и един въжен мост, ...

Ако се опиша, може би ще се харесам.
Ако се харесам, възможно е да се влюбя в себе си.
Ако се влюбя в себе си, сигурно ще се намразя.
По-добре да не се описвам.
Възможно е да си остана влюбен. ...

ФРОНТ
Пресичат се житейски паралели
с меридиани тежки на съдбата
и подранили или закъснели,
участваме на времето в играта. ...

Има ли ги още?
Има ли ги още истинските приятели? В тази история ще ви разкажа няколко срещи с истинските приятели, които в момента не се познаваме и такива, които нямаше да пиша тази книга. Първия истински човек в живота ми беше човек на, който имах по- голямо доверие и от майка ми, споделях и днит ...

От малка сластна си мръсница,
липсва ти морал, всеки туй го вижда.
Над теб, и над твоята връстница,
бурята по-малко всеки ден приижда.
Липсва възпитание, ...

Затвори вратата след себе си.
Вземи със себе си радостта и мечтите.
Остави за мен чашата,
снимките,
и някъде дълбоко в мен ...

За твоето приятелство - Благодаря!
Благодаря на Бога, че те има!
Че беше тук, дори когато аз
бях лоша. Жалка. Гневна. Нетърпима.
И че каквато съм - такава ме прие - ...

Можеш ти дъжда да излекуваш
от едно студено безразличие,
ако сам тъгата ми преплуваш
и достигнеш бряг със име "ничия".
Този бряг е ронеща възможност ...

От кал и Божи дух съм сътворен,
а днес владея цялата Вселена.
Дори самият бог е изумен
от силата, която блика в мене.
Защото гледа моето безумие – ...

>
>
>

На баща ми
Господ Бог те сътвори от кал,
вдъхна ти душа, за да обичаш.
Даде ти сърце да имаш жал
и безброй мечти след тях да тичаш. ...