Тръгнахме към Европа,
че там всичко е гладко.
Дори законът еднакъв
бил към мен, батко и татко.
В София на сладки приказки ...

Пърси Биш Шели
4 август 1792 г. - 8 юли 1822 г.
Това произведение спада към късната лирика на поета (1820 год.), признато за една от най-красивите любовни творби в англоезичната литература.То е едно от най-често превежданите творби на Шели.
С този превод искам да защитя тезата, че при преводите най- ...

Играта приключи. Резултатът е нула на нула… а победител няма. На игралната маса останаха само далечни спомени от любовта ни. По земята са разпръснати строшените парчета от кристалните чаши, изпочупени в изблик на гняв. Предполагам, че следващите играчи срещу които ще играем на тази игра, ще се пореж ...

Нашето сбогом... траеше малко време.
Тъжно е как не можехме един без друг.
Как след всяко ,,сбогом‘‘ единия се връщаше, отново...
И все пак егото ни надделяваше всеки път.
... ...

Не мога повече, не мога,
не издържам вече.
Не проработиха и молитвите към Бога,
явно Всевишният тъй рече.
Нямам сили да говоря, ...

И все пак ще се разберем или „светна ти фара“
Като знае човек няколко езика често му правят впечатление странни изрази и несъответствия изразяващи един и същи феномен. Всеки израз си има етимология, история и за говорещите съответния език тези изрази са логични. Ама не и за чужденеца... Като понаучи ...

Изсъхнаха и двете му ръце.
Навярно, от небето бе прокъ̀лнат...
Изпращал бе по птици писъмце,
че иска с обич някой да прегърне.
Докосвал беше нежно таралеж, ...

Можеш да пееш за мен и аз ще пея за теб.
Това е песен за нас.
Знам, че сме преминали през много,
но все още те искам с мен.
Така, че хвани ръката ми и ...

Бях добър, но ми излезе скъпо.
Всичко се заплаща в тоз живот.
Обичах и бях верен, даже много
но не получих нито грам любов!
Върви, не се обръщай. ...

Упойка съм на себе си и отминавам.
Река затворена в бутилката от спомени.
Със бреговете от стъкло се наранявам
по вените си изтъняли и износени.
Сънят предлага ми последното убежище - ...

Мома на хорото се хвана да играе,
с крака лекокрили, нестъпващи земята,
лети в танца, сърце ѝ не трае,
коса ѝ във въздуха красиво се мята.
Стъпките ѝ поезия по дансинга пишат, ...

Искам да бъда твоята любов.
Толкова дълго те чаках.
Ще я пазя като очите си,
сълзите ще изтрия, че дълго плаках.
Не искам да триеш сълзи, ...

/басня/
Летяло си врабче на воля
над ширналите се поля,
щастливо то било, но в полет
червей черен го видял. ...

Тленни сме чертички
в божии ръце.
Живи сме свещички
с божие лице.
Пламъкът ни палва ...

Захранване
Отварям дланите и ги обръщам към небето,
с надежда да се заредя от там,
тъй както е при хората сега прието
и както вече в това вярвам аз! ...

Мислено отивам далеч
в Безкрайността на желанието.
Сега и пак. Къде?
Безкрайността ме носи
неуморимо, необратимо! ...

Българе глава дигнале,
Българе и кумитьето
със царе бой да се биет,
царството да си преднимат.
Бре де ги чули гърците, ...

46
Закостеняло мислене как да обориш?
Зазидани двери как със ключ да отвориш?
Тази робска нагласа, оцеляла във времето
със саможертва не можеш да я пребориш. ...

Колите профучаваха с бясна скорост по магистралата. Слънцето беше напекло и асфалта в далечината приличаше на разлята локва. Лили вървеше бавно, уморена от жаркото слънце. Вече съжаляваше, че слезе от колата, но този шофьор беше много настоятелен. Не издържа, когато нахалникът я хвана за коляното, а ...

Най-страшната зима не идва у мене така.
Най-грубата дума човека така не ранява.
И даже не плаши старицата толкоз смъртта,
тъй както се плаша и утре до мен да те няма.
Най-острия нож не прорязва плътта ми дори, ...

Между Рая и Ада
Душата ми, прогонена от Ада
при теб потърси малко топлина.
Сънувах те! Очаквах те, и страдах!
Не виждах Рая! Беше тъмнина. ...

Червени отблясъци
Призрачен свян
Обвит си във пламъци
На невидим пожар
Очите пронизващи ...

20.07.2017 г. Велин

Пет-шест картофа обелени,
нарязани на лунички,
три патладжана едри
и четири зрели домата,
два големи моркова ...

Искам едно да ти кажа.
Имам си две причини –
вече три пъти закъсняваш
и четири пъти ме лъжеш.
Затова, детенце, ще ти намажа ...

Дървото зарони листи -
първо три-четири,
след тях заситниха десетина,
стотина политнаха смело -
пъстър килим се застели. ...

Горчат парчетата на моята душа
измежду зъбите на този,
който свикнал е със сладко.
И водопадите родени в утринна мъгла
от снеговете зимни ...

The flame of old is kindled with a burning passion.
The hopes and dreams return in a blinding fashion.
The watcher sees through the flaming fields of smoke,
beyond the veil of the heart which in countless pieces broke.
Words fall short and stiff like a coward on the edge of a cliff ...

Когато вървим
и умело се засичат
нашите пътища.
И когато навсякъде
се откриваме, ...

Той изгради стена между себе си и околния свят. Здрава стена, която никой не можеше да събори. Вкопана дълбоко в земята, студена и влажна...
Преди време беше Човек – един много добър човек. Всички се раждаме такива, но впоследствие животът ни променя. Усмихваше се при всеки удобен и неудобен повод. ...

Старо момиче
Сутрин, едно старо момиче
от огледалото ме следи,
ту мърмори, ту се смее,
но най-често гълчи; ...

В онзи момент,
когато тежестта на деня е отминала и вечерта гальовно се опитва да ме приласкае с черното си кадифе,
когато жаждата разтваря устните ми нетърпеливо и поемам тръпчиви капки вино вместо твоите сокове,
когато ме прегръщат хладните чаршафи в опит да стоплят сърцето ми,
когато тишината е п ...

Дълго...
дълго живеех твърде дребнаво
и крилете забравиха своя размах.
На ръба бях. Паднах надолу стремглаво.
Паднах в бездна, в която намерих единствено мрак. ...

Седях във тъмното самотен...
Пред листа празен в тъмното седях
поезия и стих в едно във мене се редяха.
Усмихвах се но в сълзи лицето си облях.
Сам бях... Но с мойте въпроси ! ...

Сега е твоят ден. С
име на светец и
миг от вечност,
едничък път орисан. В
небето гръм, ...