Там, някъде в безкрая,
среща правят си мечтите,
в свят невидим и потаен,
граден с лъчи от светлините.
Срещат се и почват да създават ...

Завръщам се при теб, като ранена птица!
Аз съм твоята хубава гургулица!
Ще ми простиш ли ти сега,
че се бъркам в твоята душа?
Ще излекуваш ли мойте рани? ...

От теб не се отказах за минута,
обичах те във всичките си дни
и в нощите, любовно - будни,
обичах те, когато най-болиш..
Когато си ядосана и нервна, ...

Понякога си просто нежен звук.
А миг по-късно - майсторска картина!...
Различен образ ти приемаш тук...
На мен ми стига само, че те има!...
Понякога китара си в нощта – ...

Животът минава на дъх подир дъх,
и миговете губим безвъзмездно.
Катерим се бавно към връх, подир връх,
но чака ни накрая само бездна.
И колко болка и обида капе ...

И хиляда в криво
огледало да те гледат,
и милиарди на сърцето
в трена да положиш,
На любимият си ...

Септември ще дойде. И аз ще си ѝда.
Листата ще падат. Земята кърви.
Ноември е близо. Копнежи намигат.
И бързо се губят във чужди очи.
Небето е синьо. А времето – спряло. ...

ГРЕХОВНО
Любовно е, когато зазорява
И с палещо оранжеви лъчи
Слънцето телата им съгрява
Без да съди грешните души ...

Като цяло не искам много,
само да знам
ще ме завиваш ли, когато заспивам до теб
ще ме целуваш ли, докато нощите стават ден
ще ме хванеш ли, ако ти кажа довиждане ...

Дванадесети международен фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли- Крагуевац, Сърбия
Да завърнеш скитащата си душа отново в лирата
22 август 2017 г. – залата на Първа гимназия
„Белите” момичета от Женския хор „Лира” / Благоевград, с диригент Доц. Галина Попова/ застанаха на сцената в очакване ...

Не само ме роди, а ме създаде.
И знам, че аз съм в твоето сърце
откакто топлината си ми даде,
откакто ме понесе на ръце,
дори преди очите ми да видиш, ...

Пътуваше за Амстердам
от Едирне.
Тя щеше да се промени –
мечта е туй на всякое лале.
Тя щеше да полегне ...

Моето богатство ти си!
Когато ме докосваш
златен дъжд вали.
От погледа ти бисери искрят.
Ръцете бели, от слоновата кост. ...

Има една стара традиция в Родопите – за спомен, в памет на любим човек или просто като дар за хората - да построиш чешма. Много са чешмите, но всяка е различна, с различен стил и история. Чучурите пеят и сякаш разказват за тъжни човешки съдби, за сторени грехове и желанието за прошка или просто за в ...

Четвърта част
От огледалото ме гледа тип с кръвясали очи. Острата му четина го прави да изглежда като афганистански муджихидин след взривяване на американски конвой. Гладен съм, спи ми се ужасно и страдам от остра форма на хроничен запек. Трябва да изляза на чист въздъх, но от три дни вали и няма из ...

Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...

Отново е нощ, отново съм буден
и нежно желание за теб ме обгръща,
ръцете ми търсят във тъмното нежност,
душата ми стене – дано да е вечност!
Но ти си далече – до мен е студено ...

Луната е моя сестрица,
а слънцето – кръвен мой брат.
С тях често и дълго беседвам...
и всичко е ясно за нас...
Споделям им своите тайни, ...

Твоя грешка съм.
Недоразумение.
Провалих се тотално.
По свойски.
С математика и изчисления ...

Втора глава
1.
Селото беше разположено на стария римски път от векове. Никой не знаеше кога е възникнало, никое предание не помнеше тия времена. Просто много, много отдавна някой си владетел решил, че трябва да има още един път на север – не само срещу течението на голямата река, а и през планината… ...

За повечето простосмъртни
да си творец
е все едно си
онова
в тоалетната. ...

Задето те изгубих ми прости,
че болката убива ме отвътре.
Прости ми и за всичките сълзи,
защото няма да ме има утре!
Прости и извинявай, ...

ИСТИНСКА
Много трудна за обичане съм,
Но съм истинска!
Невъзможна всъщност, може би,
уморена от лъжи и недомислици, ...

изключително е
че в теб няма нищо изключително
затова те обичам
но не мога да го произнеса
защото ще изчезне лятото ...

Да си революционер означава
да не мислиш на същото равнище,
на което битуваш.
Да си революционер означава
на промяната да чиракуваш. ...

Някога през септември,
двама срещат любовта...
Погледите им се пресичат,
и в дъждовния септември
проблясва светкавица в ноща... ...

Силно, юнско слънце озари ме,
една сутрин преди години.
Но не беше то, това което,
светлина и щастие дари ми.
Топлина ми сгря сърцето. ...

Възможно ли е да се връщташ там, където си казал, че е лошо. А да искаш отново да приемеш онова, което някога си отричал. Нима това е възможно? Възможно ли е човек до толкова да си противоречи, че да отрича себе си? Та кой би искал да се върне там където е твърдял, че му е лошо. Възможно ли е нещо, ...

Чакам
Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш!!!
Да чакам се научих, няма как,
а в мен бушува яростта!
С тишината като в буря в тялото ми води борба, ...

Харесва ми да те обичам.
Усмивката ти.
Беше толкова красива.
Аз я прибрах.
В моето сърце. ...

Това стихотворение на Юджийн Фийлд не може да бъде преведено буквално. То е сатира против прекомерното използване на частицата “up”, която променяйки значението на много глаголи и изрази, същевременно дава алюзия за хълцане. Все пак аз се опитах да запазя значението на текста и английските глаголи, ...

Той може всичко да ти нарисува -
невидимото за очите даже.
Душата му, когато боледува,
не иска пред света да я покаже...
Облича в бяло своето страдание, ...