Днес, докато свалях украсата от елхата, се сетих за теб.
По същия начин трябваше да разкарам чувствата... От ТЕБ
По традиция догодина пак ще наредя гирляндите,
както винаги.
А ти ...

Като тръгнеш към мен, нарисувай картина, в която
топли макове вият снага под неслучени звуци.
Нарисувай звезда, беззащитно заспала в косата ми
и глухарче, което твойте пръсти на ласка ще учи.
Като мислиш за мен, пожелай си юзда на небето, ...

Ако желаеш да чуеш, че ти прощавам,
ще го чуеш. Ако обаче желаеш да спечелиш моето приятелство - боя се, че това е невъзможно. След онази случка изпаднах в параноя. Затворих се в себе си и скрих всичките си данни, тъй като физическото ми съществуване беше заложено на карта. Твоето име остави кървава ...

Казват, щом някой за теб пише - ти ставаш безсмъртен
Завинаги в чуждите книги оставаш, макар да си простъчък смъртен
Но тежкото бреме ще носиш ли?
Да бъдеш душа на поета
Да изрича той дума след дума страдание, а ти да си вечната тема ...

Би ли ме обичал повече,
ако съм една идея по-въздържана
и не излизам от очертанията, в които съм поставена,
aко не обърквам подредения ти свят
и съм една идея по-смислена, ...

Свещ запалена в сърцето ми гори,
душата дава ми любов когато ми е тежко.
Годините. За тях ненужно е да се спори́,
да чувствам, да живея искам по младежко.
Когато някои иска да направи равносметка, ...

Нито е този живот краткостишие,
нито прочетена дълга поема.
Писа си, срича си, още ме пише,
още очаквам покълнало семе.
Бягат минутите, хвърка си времето, ...

Без да жаля за дните прахосани,
всеки мрак вдън душа ще потуля.
Вече зная, че просто съм гостенин –
по терлици и бяла кошуля.
На челото ми – тънки браздулици, ...

Прозореца на моите мечти,
отворен винаги широко,
сърцето ми от радостта тупти
тъй ведро, силно и дълбоко.
Усетили щастливите конвулсии, ...

Mutter zum Bienelein:
„Hüt’ dich vor Kerzenschein!“
Doch was die Mutter spricht,
Bienelein achtet nicht;
Schwirret um’s Licht herum, ...

ПОТЪНАЛАТА ПОДВОДНИЦА
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– ... И не иска да говори с никого, дядо – обясняваше Светлин на дядо си. – А не е глупава. Госпожата я изпита по български за частите на речта. Писа ù шест. Но с нас не иска да говори.
– Не е вярно! – намеси се Катя. – Ние се запознахме. Каза си името и ...

За теб мисля сутрин когато стана
За теб мисля през деня
За теб мисля вечер когато лягам
За теб мисля дори и във съня
Теб сънувам нощем ...

Не знаеш колко сълзи изтекоха от очите ми,
не знаеш колко болка събраха гърдите ми,
нарани ме както никой друг,
разби света ми за секунди, като глинен съд.
Сега събираш и лепиш парченца, ...

РОМЕО И ЖУЛИЕТА
Вивалди композира за сезоните,
а ти ги носиш в твоя дух и кръв.
Стоя, притихнал, плахо под балкона ти
с надежда все за тебе да съм пръв! ...

Дръж деня си в юзди!
Да не литва напред!
Светлината гнезди
сред симфония в лед.
Бъдещето тъче ...

Кога сум без тебе
и парталите и свечените облеки
без проблем можат да ме проголтаат
мислејќи на тебе испарувам
и го ширам својот круг на непријатели ...

Провинциален вампир беше той,
осмелил се в нощите ми да се вмъква.
Впива зъби в моят сън,
а аз умирам, щом не ме сънува.

Хванах снега за опашката,
сякаш е котенце бяло.
Нищо, че беше уплашен...
Както си бе наваляло –
пърчеше нежно мустаците, ...

НУЛЕВО ВРЕМЕ – (Борче Панов, Р. Македонија)
(Превод от македонски)
В нулево време си честитим Новата година.
Фойерверките на щастието се разпръсват в лампионите,
а аз си мислех, че щастието на бъдещето ...

Als die junge Rose blühte
Und die Nachtigall gesungen,
Hast du mich geherzt, geküsset,
Und mit Zärtlichkeit umschlungen.
Nun der Herbst die Ros entblättert ...

俳句
Превод от български на китайски: Христина Кръстева
天堂呻吟！
灰色的云 - 躺着。
雪。 冬天 。。。。。。 ...

俳句
Превод от български на китайски: Христина Кръстева
一个分支中断了。
黄叶舞，
一个橡子飞 。。。。。。 ...

我不想离开
Превод от български на китайски: Христина Кръстева
我不想离开这个世界，
东西让我留下来。
生来寻求光明， ...

Небето бе притиснало върхарите на дърветата със стоманен похлупак. Прехвърчаха самотни снежинки. Духаше слаб, но бодлив северен ветрец. Двамата стояха под един от огромните, превили гръб от натрупания сняг смърчове.
– Ега ти студът – каза Младият. Подскачаше ожесточено от крак на крак и снегът стене ...

Хронолетът се носеше леко и плавно във времето. Наистина, от време на време нещо лекичко се чукваше в него, но хрононавтите не се стряскаха. Знаеха, че мощната машина с лекота отхвърля всякакви препятствия, а през силовата мрежа успяваха да проникнат само дребни предмети – стрели, копия, някой и дру ...

Елизабет можеше само да го гледа. Знаеше, че трябва да се махне от тук, но не бе способна да откъсне очи от нарастващото червено петно около стрелата.
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...

Под уличната лампа бледа,
балет играят три снежинки.
Без публика. На първи ред
две къщи, светещи витрини.
Под уличната лампа бледа, ...

Един вълшебен миг – тъгата ми прегърна...
Озарена от новия ден по-светлия път ще поема!
Начало на нови надежди които в душата изгряват,
че светът ще се събуди и ще бъде обичан и бял...
И няма назад да се обръщам, където миналото ...

Вървя по склона.
Хлъзгам се по леден път.
Вечна зима.Мраз.

Аз, човекът – Робин Петканов,
Ви пиша от близкото бъдеще, че станах Човек.
За Квалифициран потребител – курс финансов отлично изкарах
и изкъртих клеймото – нерентабилен субект.
От сега нататък – да пазарувам на воля ще мога. ...

Теб ще чакам аз, зная,
теб ще искам от тук та чак до края.
Ела, да изгоним в сърцето зимата,
искам да усетя твойта ласка, най-милата.
Ти ела, да стопиш ледовете, ...

Изгубен съм и пръснат на парчета,
ядат от мислите ми гладни псета.
Късат ли късат места сочни,
не знаят, че съм грешник, а мислите – порочни.
Нека проклинат и нека се давят, ...

Ценностите са най-здравата основа, върху която човек е длъжен да гради личността си. Попадайки в сюрреалистичния театър на живота, той става неизменна частица от щастието, страданието и желанието за реализация, съпътстващо всеки един от нас като призрачна сянка.
Неведнъж съм се питал за какво се бор ...

Преображението
Баба винаги е била здрава и жизнена, до самия си край не се оплака, че нещо я боли; освен краката. Помагаше на всички, изгледала беше деца, внуци, че и правнуци. Веднъж баща ми отиде до къщата и, за да и занесе чувал с картофи, който беше поръчала при последното им виждане. Чука на вр ...

Животи, мигове, колачета, нанизани са редом на душицата – червен конец,
Някои – недоизпечени, други са таман, а трети – прегорели,
Ала с еднакво дъхава и втасала Срединка…
Окачени на чардаците на Битието.
Непрекъснато изважда ги от Фурната Сърце и Ум, ...

Със стъпки немощни на изранени стъпала
пристъпва тя за път пореден
По прашната пътека към портичката вехта на Градината,
нащърбена от дращене на озлобени в отчаянието пръсти,
що със сили сетни стараят се да я открехнат, ...

Бъди на цветето опора!
Бъди фар морски за милиони хора!
Бъди звънецът на комар в сърцата празни!
Бъди светец сред хиляди съблазни!
Бъди ти първий слънчев лъч! ...

Зрящи прилепи
чупят стъкла.
Рибите неми
говорят насън.
Сухият дъжд ...