Днеска ми е нещо грешно.
Чужди булки ми се заобичаха.
Нещо символично ми се иска.
Ще запаля даже свещи.
Не съм ги палил още от годежа . ...

Над Витоша е изгревът смълчан,
изгражда своя смисъл битието.
Разклаща се един самотен чан
под бялата брадичка на козлето.
До него дреме старият пастир, ...

Остра болка като волтова дъга,
изгаряща през тялото минава.
Усещам, че обгръща ме тъга,
и бремето тревога ми внушава.
За теб си мисля, паднал и сломен, ...

Като топка, от лунни лъчи насъбрана,
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите остава
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото ...

Старата къща
Вървя и гледам – село запустяло,
навярно и тук от живот е кипяло.
Сега е пусто, сиво само Тишина,
видях стара жена, привела снага, ...

Понякога ще казвам: "Остани!"...
А, друг път: "Махай се, върви си...!"
Недей ме пита, истински боли...
Реална търся, нагледал съм се на актриси...
Какво, като красива си, желана?! ...

Едно момиче…
Понякога се стичат пак сълзи,
душата изтерзана се смалява,
във спомени за светлото Преди,
едно момиче тихо оцелява. ...

Тъмнина... Наоколо всичко е пусто. Не се чуват стъпки,гласове...
Студено е.., няма кой да ме стопли,
вледенило се в моето сърце!
Страх ме е, а от какво не зная...
Чувствам болка, в очите напират сълзи. ...

Нечакано и нечакащо, времето тихо
изтече в канала на нашите желания…
Съдбата пое своята тягостна роля –
прилежно наложи часът за раздяла!
Прошепваш ми тихо словата за сбогом, ...

Под синьото небе, любима,
с красиви думи те заливам.
В очите ми искрици има,
в сърцето нежно ти се сливам.
И е приятно да открием, ...

Обичаш, копнееш, даряваш любов,
тъгуваш и плачеш, и раждаш се нов.
Отново обичаш от цяло сърце,
а после оставаш със празни ръце.
Върви кръговратът, наречен любов. ...

Пестелив увод
Казват ни, че живеем във време на пазарна икономика. Макар според мен да е епоха на битпазарната демокрация. Пък и какъв пазар – то пари няма...
Но – всеки се мъчи да оцелее. Дори някои водят черен живот – чер хайвер, черна лимузина, бизнес в черната или поне сива зона.
Та в това време ...

В едно Небе ще заживея
Напук на цялата сезонност –
Лятото оказа се през Есента.
Макар оловната дъждовност –
сушина не търся – аз валя! ...

1.
- Цирк! – изсумтя готвачката, мисис Пийбоди, и дори пепеляворусият ѝ кок се разтресе от възмущение. – Акробати, илюзионисти, гълтачи на огън и брадати жени! Сър Питър трябва да си е изгубил ума, та да кани цялата тази паплач тук, в Розингтън!
- Моля ви, мисис Пийбоди! – извиси се гласът на иконом ...

На Треванян с "Шибуми" и на
всички отчаяни мистици
Стъклата – в счупени лъчи,
муха от оникс в транс бръмчи.
Под мене подът, в кралско синьо, ...

Искам да ви покажа моят кънтри стих.
В годините на промени го редих.
Взимах цвят и шарки от живота,
скубех нишки от хомота
и редих, редих, редих... ...

Българийо моя! Велика земя на герои.
Тринадесет века носиш своето име.
С Аспарухови, с кръв закалени устои,
в битки рязана,
оставаш до днес неделима. ...

В сблъсъка на женските хормони
афекта се заражда по естествен път
търсещи, това което никога не се намира,
недоволството е константна величина.
Промяната е задължителна терапия, ...

Създадена със зрънце демонично,
душата ми роди се в лицемерен свят.
Светлина обвита във сатенен плат,
свети тя от другите различно,
гасне бавно сред мнимо и безлично. ...

понякога е
отговорът на въпрос
с въпрос по-верен
...............................................
отговорът на ...

Сълзите ме удавиха от мъка
душата ми заплува в тъмнина
и цялата любов ще ми скъса
на хиляди парчета самота
от вятър на мечтите, разпилени ...

(На моето момиче)
Сънувам, че идват птици отдалече –
неземни, бели и закриващи небето.
Сред тях си ти,
все още учеща се да летиш, ...

От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш.
Под земята заспах, и покълнах през късната есен, ...

Искам някак си да те обичам,
но зная, че ще трябва да платя
за таз илюзия проклета
в живота има си цена.
Ще те жадувам, за тебе ще изгарям ...

Ако можех да говоря...
ако можех да мълча...
ако можех да имам
ако можех да ценя...
дали теб щях да избера? ...

В момента е тихо. И аз съм със теб.
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.
Докосвам бедрото с кинжали и длан. ...

Омръзна ми все да чакам смъртта
и за дъжд да се моля.
Чувствата ми са суха земя,
раждат само неволя.
И да пия вода ми омръзна, ...

Спомням си как се разхождах,
вечер под дивите кестени.
Как пред очите ми посивяваше,
онзи шареният свят, целият.
Спомням си всичките вечери, ...

домашен запис
Обичам тази песен! :)

Преди да видя,
да срещната очите ти
да познавам ангела в живота ми
в сърцето ми го нямаше
сега имам две, ...

13.10.2017
Време за туршия....
Настана вече време за туршия!
С два сака тръгнах на пазар...
Идва зима – мезе ще трябва за ракия ...

Докосна ли и ти - тъй нежното сияние,
притаило в себе си надеждата за вечност.
Оставяйки в нас - ефирна нежност...
докосвайки сърцето и душата ни за миг надежда.
Разтваряйки в шепи, поредното желание, ...

РАЗКАЗЪТ Е ПОСВЕТЕН НА ТРАГЕДИЯТА В ХИТРИНО
Будилникът звънна и изтръгна жената от кошмарите на сънят. Пламъците я гонеха, а тя бягаше задъхана плувнала в пот. Страшен сън.
Седна на леглото с разтуптяно от ужас сърце и няколко мига не можа да се окопити. После погледна небето и тръгна с омекнали кра ...

За Таня* Михаил знаеше, че винаги глади дрехите си, обича да прави всичко по правилата и се страхува от паяци. Самият той „по правилата” бе правил две неща – домашното в трети клас и тази любов. Затова имаше план за вечерта – вечеря, разходка край реката и наблюдаване на метеоритния дъжд. Спряха на ...