Как би се спуснал този зимен дъжд
по грапавата буза на пейзажа…
Той чака само нашето “ела!”,
а просто няма кой да му го каже.
Отдолу в ноемврийската мъгла ...

Изплъзват се дните ми вече -
оставят ми сноп от тъга.
Луната - нали е далече,
си прави със мене шега.
Затихва обиден смехът ми ...

на сина ми
Цифрите на твоите години,
те качват със стъпало към върха.
Трицифрени са стъпалата, сине.
Качвай ги с усмивка и с мечта. ...

в памет на Георги Братанов
Сърцето, твоето сърце,
ще издържи ли на събитията днешни?
Ти протягаш двете си ръце,
за да опазиш любовта от грешки. ...

На А.
Аз имам копринени
пурпурни дрехи,
червени ботуши
и плащ... ...

Искам с вятъра в едно да бъда
С цветята, с природата зелена
Но как натрапчивите мисли да изпъдя
Щом картината е ледено студена...
Искам с любовта си пак да бъда ...

... и когато някога ти липсвам,
погледни нагоре към звездите,
ще бъда там и ще те чакам,
не се страхувай, не бърши сълзите.
Аз ще бъда твоя Марс, ...

За стимулите на прогреса
Човекът е човек щом иска още
и дава здраве за пари,
щом гони имане и търси площи,
единствен да се настани! ...

Заклинание
Обичай ме когато съм далече
и буря връхлети във късна доба!
Тогава като клетници обречени
със теб ще търсим ветлина и огън. ...

да си тук
да те няма
да си сам
да сме двама
в спомените ...

Ако хората от тебе се отричат,
аз не бих направила това.
Винаги ще те обичам
и ще търся твоята ръка,
Мъжката си сила ти ми даде, ...

Ела и прегърни ме тихо,
не искам думи, искам топлина.
да ме докосваш, да те чувствам
и после кротко да заспя.
Прегърнал ме, да те усещам нощем ...

19
Проклети имоти – ниви, гаражи и къщи!
Близък роднина за вас на враг се обръща.
Ламтим за пари и имане. Без мяра ламтим!
Но лошата смърт само плътта ни прегръща! ...

Когато любовта умира,
Остават думи, обещания,
Разпилени в бездната мечти
И много, много разкаяния.
Когато любовта умира, ...

Този път ме плашат със море!
Сякаш ме побива страх…
Те пък уж ще са си добре,
ако мен ме няма с тях.
Кой ще хвърля фризби на сестра ми? ...

Птиците летят.
Или крачат.
Но не тичат.
Не се съмняват в нищо,
не се боят от нищо, ...

Яви се в моите сънища
с устни алени от мека коприна.
С евкалиптови елмази вместо очи.
С поглед нежен като пролетен цвят,
способен небето на две да разцепи. ...

Юли пристигна със приказен цвят.
Слънцето плаче. Земята се пука.
Тежко се носи зловещ аромат.
Хора проклинат проклетата суша.
Птичките пеят задавено в хор. ...

Барабанѝ във стаята неделна вечер.
Дъждът навън е с вкус на теб.
Сънят е синкав мит. Луната разсъблече
мечти в уискито ми с лед.
Стрелките мъркат в такт. Сърцето дирижира – ...

На морето
Ти приличаш безумно на мен –
мълчаливо в просторите кротки,
ала литне ли вятър студен,
преобръщаш рибарските лодки. ...

I dream about you, sometimes.
It's nothing much.
A random conversation
or a simple touch.

Стоях между двата хълма. Хем ми се плачеше, хем... ох и аз не знам какво... Тука са нашите царе. Чувам стъпките на неспокойните им сенки. Вампирясали. Загдето над гробовете им се вдигат турски текета. А поганци славят чужд Бог върху честните им кости. Хайде оставете другите, само Калояна да е – стиг ...

ИМАХ
Аз имах за тебе безкрай от небе,
но ти не поиска да вземеш от нищо
и с глуха самотност в горещи ръце
опитах да паля семейно огнище. ...

Не плачи, сърце!? За туй, че някой решил е...
Да те омачка с много лъжи...
Не тъгувай, а продължи да вярваш в доброто.
И знай, един ден тя ще победи.
Не плачи... Усмихни се, виж живота, ...

Юли се катурна на каваци,
препусна с резки пируети.
Преметна двоен аксел от градушки,
развя опустошително вятър подивял.
Емоциите се размятат, пощурели, ...

Ще преминавам през дните захласната.
Ще се усмихвам на въпреки!
Ясно е, че животът не е само щастие.
А всеки нов ден е същинско чудо.
И няма нищо по-хубаво от това да си жив! ...

На модернизма в полигамността не вярвам,
не си представям да обичам всички по душа,
на мен ми стигаш ти – аз искам само тебе да обичам,
отказвам да обичам всички на света.
Не те ли заслужавам?! Аз не зная... ...

С усмивка пак те гледам,
а вътрешно кървя.
И не защото страдам,
а чувствам хладнина.
До вчера пламвах и горях, ...

Вървиш бавно през лятото на своето сърце. Светлините на града угасват и само жълтите светофари мигат като светулки, блуждаещи в мрака. Стъпките ти отекват между стените на спящите сгради. Разпалваш с устни последната цигара, която ти прави компания в тази нощна разходка и жадно вдишваш всяка мисъл, ...

Недей надежда ти да губиш!
Уви! Животът не е съвършен.
Дори и искрено да любиш,
накрая често си неоценен...
Недей на лошо да залагаш! ...

Без него ний не можем,
нека дълъг да е, дай Боже!
Нека доходите ни се увеличат,
нека бедните да не мълчат,
а да кажат: "И ние сме хора! ...

В стъклото
слънцето опира меч.
Прави го твърде топло за мен
и после го разрязва
на хиляда парчета... ...

В махалата празнично ухае
и се носи аромат на боб.
Миризмата силна се не трае,
залпово се вдига на възбог.
Бобът, с печени чушлета люти - ...

Облак раздърпан, полегнал на хълбок,
галеше върха на планината.
Толкова ниско прилегнал е възнак!
Рошеше листата на дървесата.
Вятърът дискретно шумолеше. ...

В трамвай
едно пиано свири.
Саке и вино
в среднощния хлад.
Лабиринт от хора ...

Вървях нанякъде –
към връх голям,
по урви, скатове
и без пътеки,
пълзях дори... но де го? ...

В една паралелна Вселена
се смея в момента до теб.
В нея те срещнах навреме
и всичко е... просто наред.
Прибирам се вечер в дома ни, ...