Не страхувайте от любовта...
Не се страхувайте от нея!
Тя дар е Божи...Знам това!
Хвалебства пейте вий за нея.
Не се страхувайте от любовта. ...

Понеже ми харесва
априлското стакато
със полъха на есен
и с привкуса на лято,
понеже ме поръсват ...

Лазаров ден е! -
Момѝ и младежи - на
път към годежи!
Лазаров ден е! -
Момѝ и ергèне - на ...

Понякога в мислите ми се впускаш
Понякога ме боли
Понякога сърцето ми плаче,
а душата гори
Понякога не мисля за теб ...

Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...

И диша, и тупти плътта
във обло съвършенство.
Невидимо отвътре даже за Равел
е болерото древно.
Пулсира болка, плиска се вълна, ...

Опитвам се да бъда въздържана и силна.
По-силна от жената, която бях преди.
Опитвам се да гледам, без със око да мигна.
Но толкова живота самотен ми горчи.
Опитвам да се смея, опитвам да запазя ...

Крия се от добротата
пак прегръщам самотата
крия се от хората "добронамерени''
крия се дори от себе си..!
Трудно е да се котирам ...

Колко много мислиш изживях?
Видях какво е нищо да нямаш.
Да се бориш, а да не ти стигат и за хляб
видях и плаках, но не ти го пожелавам!
Имах много и живях добре дори, ...

Оковите на любовта ми ще ги счупя
не мога да я моля за взаимност,
защото чувствата извират от сърцето,
а не като реципрочна благодарност и повинност.
Оковите на любовта ще счупя, ...

Все съм ти лоша
и недостатъчна
искаш, не искаш
бягаш нанякъде.
Безсилен, ядосан ...

Усещам те част от всичко, от себе си
и мечтая да ти подаря нови звезди,
да ги нарисувам върху небето с лъчи,
да бъдеш гласа във сърцето ми.
И да живея всеки миг за теб, безкраен, ...

Най-обичния свят ми подари –
какво ли друго влюбен да очаква!
Потъвам тихо в твоите очи
и виждам как от щастие проплакват!
Разцъфваш в миг с усмивка на жена, ...

Не служи за нищо разстоянието.
Паузите.
Мълчанието.
Когато в сърцето е "да".
Животът казва "не". ...

По пътя изгубена,
ранена от вятъра,
едва проходила -
да, за тебе мечтая!
​​​​​Ето те - ето ме! ...

Да тръгна ли,
не мога да остана.
Изостанах сякаш с векове
и плачех, и се смеех,
животът тук ме сряза, ...

144- А/ И там по същата програма,
минавам дните в своя град,
на сменям зърното за плява,
не правя нищо на инат...
Докато времето е сгодно, ...

Слънцето завърза своята мартеничка на разцъфналото дърво и затъркаля белите облаци като снежни топки по изсветлялото небе, за да отвори път на пролетта. Хората бавно изпълзяха от зимния сън на душите си и паркът изведнъж се напълни със смях.
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...

Искам да отмия всяка твоя зима от мен,
Да покрия душата си с есенни листа,
попарвайки я с кристалчета слана.
Сетне да посрещна катарзисния дъжд под дъгата
и накрая - жежкото слънце ...

Може пак да закъснея,
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината -
като куче да потича
по следите ти дълбоки, ...

В Европа - зло, гибел, кръв, сълзи...стига вече!
Кога най-сетне светът ще стане по-човечен!?
Докога насилието ще ни мъчи - отговор няма!
Кога любовта в нас ще спре подобна драма!?
Безсмислена жестокост явно, няма спор! ...

Птица в лунния сумрак се стрелна
и потъна някъде в нощта.
С крила разсъни тишината -
някой тихичко запя.
Една мелодия така позната ...

Когато напишеш нещо тъжно
и го прочетеш...
Ако се разплачеш-сложи го в папка.
Ако не почувстваш нищо -
изхвърли го на боклука. ...

Мъж ли? Това е странно същество.
Орисано да бори проблемите човешки.
Орисано да сътворява правилата
и срещу рушителите им война да води, да въдворява и раздава човешката разплата.
Война ли казах? Да, война. Защото мъжът е войнът. ...

Жена
Звездите спускат се във твоите очи.
Гмурва се луната във душата
като в море с незнайни дълбини
от някаква Вселена непозната. ...

В моята къща
няма тишина.
Когато се връщам
намирам топлина.
В обич я превръщам ...

Гладувал твърде дълго глиста
в коремчето на комуниста.
Решил, че трябва да излезе –
в среда хранителна да влезе.
"Ще търся – мислел си –отплата ...

Звън на фрази с изострени думи.
Напрежение пръска искри.
По-добре ме целете с куршуми,
че от думите, много боли.
От очите, разсипват се листи. ...

Приседнала до тебе, в нощта,
в изстрадалото ти лице загледана,
мислейки за хиляди неща
и от мисълта за болката - обсебена:
видях сълза, проблесна на луната ...

Ще си легна до теб -
в земята,
да останем завинаги влюбени.
Не ми трябва луната,
ще целуна устните ледени. ...

Прозорецът ми - рамка на картина.
Художникът й - винаги един и същ.
До болка хубост в багрите му има,
талантът му не ме е лъгал ни веднъж.
И всеки от годишните сезони ...