I can feel all the sorrow
all the bitterness that hides in you
I can see the falling tears
But I won't walk away! I'll pretend to stay
Only to see them dead! ...

Болиш ме. Страшно ме болиш.
А трябваше да бъде нежност.
Да няма мъка, рани и сълзи
от тази цяла безутешност.
Боли ме толкова, че се разпадам ...

Небето е червено като диня,
очите ми, опитват сладоста.
Една ненарисувана картина,
е вече трайно в моята душа .
Като хвърчило, слънцето трепери ...

Луѓето носат оган и прав во очите
и безпоштедно се китат со туѓи перја
а ние ќе си одиме кога сакаме
ќе заминеме
кога ќе ни здодее дождот од несакани зборови ...

Може би е време
Може би е време,
да избягам, да се скрия
без за някой да ми „дреме”,
може би - да се напия - ...

Когато дойде чувството на любовта,
нахлула без да пита във живота ти!
Когато кипва в теб кръвтта,
от мисълтта за Него във главата ти!
Оставяш се на вихъра на вятъра! ...

Трънлив е гробът на нещастника,
гарван за да го опее няма,
дори мухите на камъка зловещ не кацат.
Дори и снимка няма върху камъка.
Жена му със усмивка на уста ...

Клонът клати
ли се, клати
от примати
свръхбогати...

Това е доста дълбока тема, и по историческо стечение България е ярък пример за нея. Всички са учили какво е "естесвен подбор", но някакси по-встрани остава както е "изкуственият". А такъв определено има. Примерно с течение на много векове, определени сортове плодни дървета, цветя, домашни животни са ...

трудно
се лекува
но си струва

Понякога искам просто да следвам,
тази, в сърцето, горяща искра.
И да не мисля, а напред само да гледам
и да вървя и вървя напред по света.
Понякога просто искам да се чувства свободен, ...

БЕНДЖИ - СПАСИТЕЛ
СПАСИТЕЛ
Генка Богданова
Вчера баба болна легна.
Нещо зад тила я стегна, ...

Една дилема стои отпред
и ми обръща хастара:
дали да търкам лотариен билет,
или да търкам нара?!

/На Тихчо/
Може би... някой ден,
ще се върнеш при мен,
и отново ще бъдем ний двама.
Като мое дете ...

Сребро в косата
Поглеждам се и гледам среброто в косата,
ден след ден увеличава се, това е Съдбата.
Важно е да бъде душата богата,
не може да се борим с природата! ...

Кънтиш самотна в битието,
дъждът се стича по лицето,
и в локвите оглеждаш мрака,
в небето светлинка те чака.
От образа във теб клокочещ, ...

Привет, хане, син на Кубрат,
делят ни 1300 години,
пиша ти, сякаш си ми брат,
нали сме кръвни роднини!
Отговори ми, мой първи хане, ...

Граница има
ако сложиш си живота в раница...
манипулирания изолиран мозък
свещта е само восък...
телевизорът е плосък... ...

Нашата есен - цигански тъжна -
в нежна картина от восък.
Медено слънцето. Сляпа окръжност.
Хиляди верни посоки.
Изход единствен и парещо влюбване. ...

Ласкаво слънце. Лъх от морето.
Пърхат врабчета – весело ято.
Тиха алея. Есенно цвете.
Циганско лято.
Шарена сянка. Люшнати клони. ...

Прекрасен дом! Прекрасни хора!
Изтънчени картини и слънчеви лъчи...
А там, забравена във хола,
тяхната любов, сгушена във ъгъла мълчи.
Той - преуспял, красив и властен... ...

Кой броди в пустошта
и стъпва през нощта
по ланшни сухи клони
и тъй съня им гони
на морни таласъми ...

... Отново вали...
... Удря, без да пита.
... Студено, без пощада.
... стичат се, мокрят, заплитат се, попиват, объркват, тъжат ...
Всичко в мен е по-тихо отвсякога. Плашещо тихо !!!... ...

Постоянно ме упрекваше,
че прекалявам с кафето.
Вече не пия. Отказах го.
Може би, защото ми напомня за теб.
Не знам... ...

Поради определени причини, аз реших да спра временно профила си в една от социалните мрежи. Всичко изглеждаше просто - три дена без чат, без снимки на домашните ми любимци и без дълбоки мисли.
Още щом деактивирах профила си, в мен възникна въпросът: „Защо?”. Вместо да почуствам свобода или някакво о ...

2
В къщата на семейство Пиърсън всички се будят, готови за новия ден. Слънчеви лъчи навлизат в детската стая на невръстния Дейвид. Момчето отваря бавно очи. За него всяко събуждане бе съпроводено от безпричинна усмивка – сякаш машинално проявяваше тази емоция.
Той бе ,,богаташчето’’ – така го нарича ...

Разхождам се в града на
твоите мечти.
И мисля си за тебе, мамо.
Научи ме да бъда силна.
Но понякога, ...

Деца в режим на изчакване
(от цикъла „Низвергнатите”)
На всички дечица, недочакали решение от Фонда за лечение на деца…
С треперещи, напукани ръце,
с прорязано от бръчките лице, ...

Тази нишка се къса!
А в двата ѝ края си мислим,
че е вплетена здраво в сърдечните струни навеки.
И я теглим към себе си с гордото чувство за собственост.
Само хората теглят така. Но без обич умират. ...

Спомням си големите ни чаши
в кухнята със сините стени
и масата, застлана със чаршафи,
избелели от засъхнали сълзи.
Както го заключихме отдавна, ...

Замечтана е нощта
и в прегръдки замълчала.
времето не язди бясно
сенките изтръпнали са
в събуждането на зората. ...

Прокрадваш се в мислите
мраморно чиста и
сте́леш дъха́ си зелен –
запълваш ми листите,
шепнеш ми истини ...

ТИ
1.
... ти си
в мойто
дежурство... ...

I stand in front of one-sided glass,
Staring in the darkness.
You are on the other side-
so far, so far from here.
Your picture is all I now see- ...

Отиде! Отиде си лятото
и есенни листи закапаха.
Отдавна обра се посятото
и дните мъглите захапаха.
И дъжд ни вали по сандалите, ...

БЕЗ...
Безславно ще те напиша,
/всъщност описва ли се любовта се питам,
когато в бреговете ти се блъскам/,
ще те напиша с думи, които ме режат, ...

Обичам когато
сладко се усмихваш ти.
Обичам когато
погледна дълбоко в твоите очи.
Обичам когато ...

Сбогом, моя Приятелко!
Сбогом Самота!
Дълго ми беше вярна,
но времето ти отлетя...
Полунощ е и трябва ...