Всички знаете, че една книга има увод, изложение и завършва със заключение. То и с гражданския брак е горе–долу така. Започва с увод и следва изложение.
Ако обаче през време на изложението вземете много да се излагате, бързо следва заключението и от голяма книга се превръща в къс разказ с неочакван ...

Изгуби се магията която!?
Тлееше с години в нас.
Но ето че дойде мига във който,
от нас избяга любовта.
Със теб изгубихме искрата... ...

Един вятър се бе извил оная декемврийска вечер в село Добряково – не ти е работа! Сякаш свиреха сто каба гайди! Търкаляше тръни, камъни, клони, кършеше дървета, полудял беше. Мъжете на селото се бяха разположили в селската кръчма, викаха един през друг, а Цецо Тутманика гледаше объркано.
–Хайде бе! ...

Всички говорите за любов,
а в ръката си имате нож.
Искате да бъдете различни,
тогава спрете да бъдете двулични.
Мислите само за пари, ...

Остаряла любов
Недей да ровиш в миналото ти
защото там остана любовта ни
и нявгашният огън не гори
тъй, както бе горял във младостта ни! ...

...Плувах в необятно синия океан...
...очите ми постоянно срещаха нови за мен създания...но никога не ме беше страх отново да отворя сърцето си и да ги допусна до моята същност...
...ръцете ми често се протягаха да се докоснат до невиждани до момента непознати същества и творения...но никога не си п ...

И все си мислят, че ми е добре
но не знаят всъщност нищо...
За сълзите, за разбитото сърце
и говорят, че съм имал всичко!
Нищо не му липсва – гледай. ...

По закона на случайните вдъхновения,
с одобрение от ордена на внезапните изблици,
без чернови и поправки,
по наредба на спонтанните подтици,
пиша писмо до Съдбата. ...

Милиони звезди в небесата,
греят над нас.
Блестят ярко през нощта
и залязват с красивата Луна.
Звезди милиони, но ...

Защо избягваш погледа ми...?
...погледни ме смело във очите.
то и аз не съм безгрешен
Просто погледни ги
Те ще ти разкажат всичко... ...

Есен е. Напира тъжен здрач,
като в миражна жарка вечер,
с котешки молещ плач
и едно лице в моите шепи...
Него ли целувах или сумрака? ...

Връзката ми се разпада,
спирам, за да се събуя,
тръгвам боса във снега,
бяло куче ми пресече пътя,
утре няма да ти липсвам.

Застиналост
Мир. И тишина.
И малка доза самота.
Куршум в цевта.
И усмивка на уста. ...

ЖИВОТ
Живота ми сякаш е зла чернова,
набързо свалена върху сива хартия
от седящата в парка вехта мома
след поредната луда душевна стихия. ...

Една птица изпляска с крила и полетя.
Перце от нея се откъсна и с вятъра се заигра.
Загледах се във странния му танц прехласнато.
Всичко друго беше в нищото оттласнато.
Видях как слънцето през него прозира, ...

Пътят
Пак птиците ще отлетят на юг,
и гроздето ще се превърне в гъсто вино,
а нейде пеперуди ще умрат,
преди да завилнее люта зима. ...

Разказ от Генка Богданова
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...

III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...

Изгаря всички картини които посмея да нарисувам...
всички пътища ...всички коридори..всички врати..всички стаи..всички местенца..
всичко е в неговия имот..
с всичко и с всеки ми показва ,че това не е моя живот..
Изваял е тялото ми...не ми принадлежи.. ...

Залък хляб
Поредното ненаселено пространство. Поредната кола задминала ме на пътя. Жега. Гол до кръста неспирно на кормилото. Суичера вързан около седалката. Потника вътре в големия му преден джоб. Ризата омотана някак си около кормилото. Така работеше схемата. Леко досадно и не много удобно но усло ...

По едно перо
е нужно, да се превърне
сламата в гнездо.
Едно перо от мен…
Едно от теб… ...

величаене
подхлъзва и човек след
туй отчаян е
...............................................
величаене ...

изобилие
от
насилие

Ќе го видам своето попладне
пресечено како јаболко на два дела
и ставено во хибербола.
Некои луѓе
никогаш не сфатија зошто пишувам ...

на Д.
Защо бе тайно всичко между нас?
Така и не разбрах... И днес се питам,
дали не си измислих твоя глас
и оня твой невероятен ритъм, ...

Драскащ небцето,
трудно смилаем,
с вкус на проклето,
неподражаем,
сух, пеперлив, ...

От близките дървета долових
потресаващ вик,
изплашен аз попитах:
За помощ ли зовеш? Какво си ти, какво?
Стенание и писъци от болка ...

Еех... ехх – баш за Кочо ли намери
да ме питаш, мило чедо, дъще,
прашай ме - зърно как са млели -
хлебът, „дал” мъже могъщи,
дето хайдутлука са поели - ...

... В СЪНЯ ПОНЕ...
Понякога в съня си смело
Хващам аз живота във ръце
Това, което през деня ме плаши
Нощем всъщност дава ми криле ...

Размахвайки криле измършавели,
уморено паднах в пустото поле,
без път вървя в тревите посивели,
с въздишка търся тупкащо сърце.
Объркан гняв и парещи копнежи, ...

Случи се. Въпреки непопулярното говорене по въпроса, ето, че и нашите политици заговориха за война. Макар необявена, с неясен противник, цели, средства за водене, мащаби и време, президента и премиера заговориха упорито за въоръжаване, конфронтация и налагане на собствени приоритети и интереси. Терм ...

"Ерекция" към щастието...
Глава VII
Тази сутрин предвещаваше най-мълчаливият ден от това пътуване с корабът на мечтите. Случиха се толкова много неща за една седмица, че дневникът ми буквално преливаше. Не спестявах нищо. Това бе и работата ми - да описвам живота ни до достигане на крайната цел. А т ...

Зевс се превъртя в леглото. Беше му несгодно! Обърна се по корем, мушна ръце под облака, който си беше подложил за възглавница и усети, че се е степала! След минути чу силен звук от корема си. Гъргореше, като че Сизиф си е изтървал камъка по надолнището. Ама не! Беше му гладно! Протегна ръка и напип ...

Във края на топлото лято,
на прага стои есента.
Щом слънцето тръгна на заник,
тогаз й отворих врата.
Излязох на двора, не исках ...

Стой, почакай, остани,
една цигара запали и до мене се допри.
Това исках аз да изрека,
но дима в гърлото ми спря,
не можех да кажа нито дума, ...

Сред скалите на брега в буря могъща,
В последните мигове на огненото кълбо,
Отпиваме ние финалната глътка
От нашето младо и наивно естество.
Крилете си от злато и сребро безценни ...

Последната битка, ръководена от някогашния български принц, Искендер бей, завърши катастрофално. Отрядът на османския военачалник беше разбит от бунтовниците на империята. Малцината оцелели се спасиха с позорно бягство. Самият Искендер изгуби ръката си и получи няколко животозастрашаващи рани. Въста ...

Не е честно да търсиш, а сам да не си го намерил.
Не е лесно да даваш, без да знаеш какво точно се иска.
Не е вярно, че да обичаш значи да пуснеш.
Не е възможно, да се лъжеш, така както го правиш пред други.
Не е реалност, да си затворник на мечти и на сънища денем. ...