Едно стихо ще напиша с нощ,
със затворени, очи изморени.
Ще го пробода в гърба с нож,
после и неговите мъртви вени.
Кръвта му черна ще събера, ...

Двама, заловени във мечта,
във цветовете на любовта,
някъде в сърцето на тъма,
където е накъсан ритъма.
В първичната среща на очи, ...

Хората, дами и господа, НЕ СА най-наглите същества на планетата. Това е безспорен факт. Не, те просто са ЕДИНСТВЕНИТЕ нагли същества на тази Земя, а най-вероятно... и във вселената!

В мазето
слушаме Джой Дивижън,
пеем фалшиво,
пием шотове в чаши за вино,
кръвта ни танцува, ...

Разтвори крилата си
и покрий ме с тях.
Защити ме от слънцето
и луната - заслепяващи.
Прегърни ме в топлината ...

Уроците и сила са, и слабост -
като пречупена в основата си кост,
като дупка, зееща от раната
от забитият в сърцето нож.
Като кървене спряно с кръпки ...

Остана ли нещо, да грее...
Намери ли сляпата прелест...
Научи ли да живее години,
да оцелее в дългите зими,
любовта и красивите рими. ...

Писна ми от зли хора,
лица без усмивки,
души без щастие.
Писна ми от особени хора
с прeтенции и мрачни ...

Копривщица е светиня родна,
там е почнала борбата народна
за свободата на отечеството чудно.
Българино, ако имаш съзнание будно,
пази родното като себе си и очите свои, ...

Топло е, светло е!
Плахо надничам от крехко стебло,
Подканва ме лъч, пчела ме задиря,
това ли е чудото – на живия свят?!
Бавно протягам първото листче, ...

Велик момент, разкошен,
оставащ в спомените ви за цял живот.
Градете заедно бъдеще желано!
Цъфтете и давайте обилно плод!
И нека много радости ви съпровождат ...

Пролетта зелена вечно е в тебе,
свободата в крилата ти бели
светлината намира се в твоите
цветчета, любовта лъха в дъха ти.
Тази твоя красота, отвън и отвътре. ...

Ако днес се завърнеш, ще забравя какво е било.
Ако утре те няма, аз ще помня на мъките блатото.
И горчивата болка в най-светлото утро само.
И лъчите, които не стигат до мене. И страшното.
Ако утре те няма, ще стъпвам във тръни навсякъде. ...

Живот със цел, живот любим...
"Живот без маска и без грим."
Живот със смисъл и узрял,
във който съм кипял и врял.
Отрязък между дати две, ...

Спри, Обичам те
Спри, Обичам те! Не си отивай!
Не тръгвай, просто остани.
Ти мойте грешки, моля те, прости,
защото човешко е да се греши. ...

ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО ГИ РАНЯВАТ
Добрите хора лесно ги раняват,
ех чупещи се клончета техните души,
те как постъпват ден и нощ внимават,
лъжи, обиди удряли техните уши. ...

Когато верните другари,
останали са двама-трима,
а другите са заламтяли,
за нещо дето надали го има,
тогава без портфейл и снимки, ...

Вълшебството на бяла тишина
с ухание от устни на момиче
прогонва всяка нощна тъмнина
и те приканва смело да обичаш.
Протегнали към слънцето ръце, ...

Жал ми е за теб и същността ти
мене да осмиваш, тебе да не виждаш,
даже и да имаш всичките с евраци
мене и да искаш, няма да ме видиш.
Жал ми е за жалкото ти его и характер, ...

Градът притихва в бяла тишина,
фенерите неволно са угаснали,
ключът целува своята врата,
по белези от рани... но зараснали.
Звезди тъжат, жадуват за промяна, ...

Всяко село или градче с по-малко от пет хиляди жители си има по един собствен селски или градски идиот. В по-големите населени места техният брой е неизброим. Градец имаше точно четири хиляди, двеста и осемнадесет жители и не правеше изключение от правилото. Той си имаше своя Боби. Всъщност истинско ...

Любовта е най-голямата движеща сила. В нея живеят всичките ни предци, дарявани са, дарявали са, ние даряваме и децата ни ще даряват... Но докато не се освободим от страховете, предразсъдъците, заблудите, осъждането и гнева ще се препъваме и ще боли. Те ни карат да се чувстваме безсилни, да вдигаме с ...

Попитах го дали ще бъде страшно
да бъде сам на някоя скала,
мъглата да го дебне безотказно,
да няма светло място на света.
Попитах го какво ще бъде, ...

И птиците живеят надалеко,
шалът кален още си стои,
моята песен още се припява,
нотата погрешна си седи.
Тази музика която, ...

В епохата на комунизма
идейно раснал архаизма,
но днес, макар и доста стар,
се прави в нета на тежкар.
С "таквоз", "сегиз" и "нивга", "връз" ...

Трудно ли е да не бъдеш себе си?!
Кой те кара да мислиш, че е лесно
аз да съм себе си...?!
Защо си мислиш, че имаш правото
да нараняваш...?! ...

Път неизвървян, самотен
да тръгна ли в ранно утро.
Или да спра в сълзи горчиви.
Утрото, зората ранна потопена в роса.
Повеят тихо ми шепти. ...

Не искам да си спомняш, за мене –
да беше ме вдишвал, до теб като бях!
Недей да заставаш пред мен, на колèне –
с прошката моя, да откупиш свой грях!
Не ме чакай на прага с цветя! ...

Отекна глас небесен,
в разгневените гърди,
на мъж с път нелесен,
и разплакани очи.
"Като мирен войн, ...

Тих есенен дъжд,
запя родната земя.
Като чиста сълза,
обрулено дърво зашумя.
Изригна в мен дъждеца, ...

И сега не знам дали искам да те видя...
И сега не знам дали обичам те...
Още ли ми липсваш? Още ли копнея?
Дано се видим, дано не се...
Не знам какво да мисля... Обърках се... ...

Жените на Господин Господинов
Хубостникът Господин Господинов, за когото ще стане дума, реално погледнато наистина си го биваше. Дето се вика, потомствен красавец, защото из цялата рода само приятни лица се подвизаваха! И като връх – Господин с хубавите очи, които се загнездваха в мозъците на жените ...

Невернице Любов!
Ти пак ли идваш?
Надничаш иззад ъгъл? Наблюдаваш?
Дали съм още
толкова наивна, ...

136/Аз виждам селото умира!
То няма да се възроди!
Училището като спират,
ще чакаме от туй беди...
Тук хората са двеста души ...

Ябълката под прозореца
е розов облак.
Дъх пролетен
и птичи гласове
от свежа резеда опиянени ...

Морето мълчаливо ми говори
с вълните си.
Залива ме със думи –
ту гневни и пенливи,
ту кротки. ...

По-добре като Моцарт да умра,
в бедност, нищета и несрета.
Отколкото душата си да дам,
да я заключат в пошлия зандан!
Където честността е просто дума, ...