Намира се, когато се потърси,
в остатъците след страстта.
Опитва се трохите да изтърси.
Подсвирква одата на радостта.
Мелодийката, лекинко фалшива, ...

За Вас деца, в Пантеона на Олимп
Боговете съм измолил да натирят,
спътницата Земна да застане
с лицето си към райковите порти!
Преоблечена в искряща дреха - ...

Дели ни бездната на Времето
със върхове
на многоъгълници от мечти
и области на звездност...
Самотно папагалче ...

Ако беше се отрекла ти от мен,
аз щях и в болка да те искам.
И щях да върна всеки скъп момент,
защото тъй си повече от всичко.
Щом просто няма друга и до днес, ...

Проклятие.
Когато ще ме няма и ме търсиш,
поискаш да се видим, ей така,
да звъннеш, за кафе, набързо,
веднага ще ти вдигна. Ще мълча... ...

Душата на природата – водата.
Деньо Денев
Затворен в нежното мълчание
на преплуваните чувства,
все още чувам писъка на чайките, ...

Някой ден ще си тръгна от тук,
ще поема по пътя безкраен,
без багаж, без посока, без звук,
само с вятъра тих и случаен!
Ако мога да имам криле, ...

Това момче което сега вече е мъж,
това момче което плака не веднъж,
това момче не се боеше от дъжда,
това момче не спря своята жажда.
След толкова много години и опит, ...

Умът ми някъде блуждае...
Тревожни мисли блъскат се в мен.
Езикът зад зъбите стои,
когато най ми се крещи...
Искам доброта да има, ...

В стаята ми тъмна
волно броди самота
и мъката бездънна
се блъска в тишина.
А мислите горещи ...

Генка Богданова
Слънцето в очите ми се гмурна
и закачливо – сладко се засмя.
Синята вълна на гръд лазурна
смеха ми весел нежно залюля. ...

Чувствам се използван
чувствам се употребен
..като евтин презерватив
.. като мръсна стелка
в обувката.. ...

Остави ме, със друг си ти сега.
За мене страдала си,
със него щастлива си.
Искаш да ти вярвам, че те е боляло,
искам да усетиш моята болка отляво. ...

Когато старостта
с костеливи пръсти посегне
младостта да посребри,
даже тогава ще си спомням за тебе...
Още ще скита отчаяно ...

Огън и лед.
Любов на неуспех обречена.
Огънят бе така ярък, топъл и загадъчен.
А ледът – студен и красив.
Но огънят не може да живее със студа на леда, ...

Ако това и на вас ви се случи... 30.04.2017
Отдавна. Заминах на море във Несебър.
С колежка. С децата ни.Взехме квартира.
Емоции чакахме-различен калибър –
това бе логично и се подразбира... ...

И тази нощ трудно ще заспя...
И тази нощ Луната ще обичам.
Ще искам пак далече да летя,
докато тихо Тебе те изричам...
Името ти Нежност ще погаля, ...

– Сядай Алекс, за какво искаш да говорим?
Гледам Драшев колко е лустросан, камшици, а стига бе... Сядам на дивана в офиса му.
– Антонов ми се обади да те питам, мислил ли си да продадеш фирмата?
– Кой Антонов?
– Адаша ти. ...

Кога в сърцето ми ще влезе
със смях и ласки пролетта?
Дали тъгата ще залезе
със сивата си пустота?
Ще пърхат ли отново птици ...

Рано ми рани Гергана,
барна се в чудна премяна,
после с краче връз крачето
пална цигарка с кафето.
- Боже, каква ми е скука! ...

Търси ме в лабиринта на страстта!
Сърцето ми е закалена перла.
Не всичко е въпрос на суета,
на пек и мраз, и на дебели нерви.
Аз имам сила от задънен път ...

предците ни не
знаели що ключ е и
билѝ щастливи

В мъглата чезнат силуети
разтварят се във капчици вода
от сивата бездна поети
превръщат се във Самота.
В ъглите тъгува Тишината ...

Как искам пак да галят ме ръцете ти
и да усещам топлия ти дъх по мен,
да чувам пулса на сърцето ти
и погледа ти само в мен вглъбен.
Да виждаш блясъка в очите ми, ...

Осъзнах го с изгаряща болка във мене –
колкото ланшния сняг съм ти нужен!
Протестира сърцето, душата ми стене,
от днес ще сме с тебе далечни и чужди!..
Ти захвърли във тръните всичко прекрасно, ...

Бъди ми все такава –
бяла и добра, сестрице!
В чернозема на сърцата
с твоята десница
хвърляй на Еагра семената ...

***
Страст и екстаз,
желание за величие
над красотата.
Страх и омраза, ...

Прощавай, идвам, зная – късно.
Ще седна, пътят беше дълъг.
Виж, цвят на ябълка се ръсна
от кацнал на дървото гълъб.
А ти, че дъжд ли е помисли? ...

Има дни във които притихвам
в топла ласка на странна тъга,
не боли, не тъгувам, не искам,
а потъвам докрай в самота.
Има дни във които замирам ...

Нощ след нощ ще копнея за теб.
Остани и не тръгвай.
Ти решавай за любовта.
Аз ще съм жива и днес и утре.
Да, ще копнея до зори, ...

Студената зимна нощ обгърна грешната и вечно раздирана от войни земя. Със своето черно було тя покри обсипаният с жертви, изоставено оръжие и боеприпаси фронт, сякаш не искаше това да се бе случвало никога, и да прикрие срама на един от най-големите грехове на човечеството – войната...
Война за чужд ...

Мисля за теб и не мога да спра,
обичам те моя далечна звезда.
Няма жена като теб, любима,
искам с теб да живея, с теб да умра.
Карма, съдба или орис не знам, ...

От топлината никой не си тръгва
от себе си не може да избяга.
Хастара пак от сянката обръгва
и кройката му стара – но приляга.
Ако си призрак, цар без дрехи, ...

Разпръснато на безброй частици,
вниманието губи се безчет.
Запален от стотици искрици,
пепел става наивният поет.
Като феникс нов живот започва, ...

ВАВИЛОНСКИ ПРОЗОРЕЦ
(превод от македонски)
Долу на земята над една малка, забравена стаичка
небето е като Вавилонска кула;
градовете са един над друг свързани в необхватни пръстени, ...