Силни сме! Дори и в слабостта си,
приели я за временен залог,
избрали правото на свободата
и вярата - ключът дарен от Бог.
Силни сме! С усмивката която ...
– Тая пък колко е алчна, не ти е работа. Нааа, такава уста отворила, ако може всичко ще вземе. Въшлива е с пари, ама за 5 лв чак от Германия си дойде. Ама като трябваше да се гледат дядо ми и баба ми, майка ми ги гледаше. Тогава не дойдоха да кажат, дай да ги оперем, дай да им сготвим. 10 години леж ...
Перспективно безперспективно се лутам между себе си...и теб
и търся надежда,
ту в земята ровя...намирам само късче лед,
ту звездите моля, чак до Бога,
за две ръце протегнати насреща. ...
Искам да съм твоята Безценна,
без мен да не можеш да дишаш.
Да съм ти и като ден неотменна,
и за моята любов да въздишаш.
Искам да съм в твоите циклони, ...
Животът им премина в слети устни,
жадни винаги един за друг,
с ръце, които няма да се пуснат,
бразда проправяна от общият им плуг.
Две сърца със нежни багри, ...
Кажи лека нощ на луната сребриста,
прошепни думи за обич, заслушай се
в песента на щурците и в миг ще се появят
очите блеснали, лицето бяло, влюбеното сърце.
Ще мечтаеш да изтанцуваш едно танго в ...
Гарабед Папазян умееше да си държи езика зад зъбите. Поради това малкият му бизнес процъфтяваше, а златарската му работилничка никога не оставаше без поръчки. Ако всички други ателиета в големия град бяха обирани, а повечето дори и по няколко пъти, неговото се ползваше с безупречна репутация сред кр ...
За пореден път червените индианци от племето "КакаКури" не можаха да проникнат в мечтания форт. А изглеждаше, че уж фортът е обречен да падне. Вождът им бе започнал кариерата си в синьото племе и оттам понаучи доста неща. Особено да слухти от големи разстояния. Имаше перфектен слух и обоняние. Затов ...
Докосване – магическо и нежно!
Две още нецелунати очи!
И времето – задъхана безбрежност
в отблясъка на лунните лъчи!
Една красива приказка, в която ...
Картина залезна. Финален щрих.
Разкош от багри, тръпнещи в сълза,
зачената в душата на художник,
рисуващ нямо самота.
... а вятърът, притихнал уморено, ...
Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми?
Че погледът мой не достига до там.
Далече, далече отдавна замина
и нищичко вече за него не знам.
Къде ли се скита? Дали още помни ...
Две стъпки разорана рохка пръст,
гробарите се черпят с черно вино.
Скован набързо, крехък дървен кръст
и шепа хора. Някой е починал.
Встрани душата слънчево блести, ...
СЪРЦЕТО ТИ
в памет на Димчо Дебелянов
Сърцето ти плачеше, вечно обвито в тъга,
удавяна в нощи пиянски по кръчми и гари,
където безсънен кълнеше злочеста съдба, ...
Ще се научи да обича, както ти я предначерта.
Непознаваща топлината на утринните лъчи,
а само студения допир в малките часове на нощта,
тракваща нарочно вратата зад себе си,
за да стресне съня от миглите ти, миг преди да те удави в забрава, ...