Дъщерята на кмета на Хавана
Като момиче съм живяла в Хавана. Не в центъра на града, а в един квартал от къщи с градинки близо до морето и с голям плаж недалече. Мисля, че тези години в Хавана бяха едни от най- спокойните и щастливи години от детството ми. Съседите ни бях от всякакъв произход. Днес е ...

Нямам тяло на модел, нито пък съм умно момиче, но имам голямо и любящо сърце и зная как се обича!
Но ти не оцени това, за теб не е важна моята обич, колко нощи те чаках до сутринта, а ти ме оставяше сама заради твоите среднощни запои...?
Целуваш и бягаш,твоя сестра ме наричаш, първо палиш любовната ...

Златни съдове, пълни с вино,
нощни убежища, криещи утеха,
издигнат трон от слонова кост,
червена разстлана дреха...
Неонов проблясък в стенните свещи, ...

Аз и той сме любов, скрита на тавана.
Прашинки, пропили се с тъга,
стари книги, непрочетени отдавна,
събрали се в кашон, огризан по ръба.
Аз и той сме ненужна вещ, захвърлена ...

Прошка търсиш пак отново...
Молиш ме да ти простя.
Но нали на времето ключа ти дадох!?
Ключа към моята душа.
Защо захвърли го тогава? ...

На душа лежат спомени тежки.
Злобна ги памет повтаря често.
Хр. Ботев.
И ето,
най-накрая остарях. ...

Защо да страдам, че годините се трупат
и натежават зверски те на моя гръб?
Защо да искам все по рамо да ме тупат,
затуй, че ходя винаги по остър ръб?
Защо да гледам още в бъдеще далечно, ...

След втория си развод Симеон дълго време беше нещастен. Разбра, че в живота му няма любов. Не пишеше стихове за любов, когато я имаше. Пишеше за всякакви други неща, но не и за любов. Беше написал в трето лице два-три любовни стиха. Той е човек, който обича тази тематика. Мисли за любов повече, кога ...

Не всяка обич с обич се прегръща,
опасно близо дебне безразличие.
Под покрива на общата си къща,
умират хора срамно – като ничии.
И пак срамът живота им притиска, ...

Няма такава вълшебна боичка,
толкова живо променливо морска –
счупено връхче на молив от сричка;
детско хвърчило с криле от въпроси;
шалче, отвързало изгрев през юни; ...

На следващата сутрин трябваше да тръгваме към 10 за Видин, и към 7 аз почуках на вратата на Криси. Никой не ми отговори, но този път нямах намерение да отварям, стигаше ми предната гледка и му позвъних. След около век ми вдигна:
– Оффф бе мамо, какво има?
– И аз се радвам да те чуя, ще се радвам и д ...

Дъх на здравец и теменуги, море,
брега каменист и вълните пенливи.
Полетяло ято в лазурно небе,
разцъфнали цветя, форми причудливи...
Ухае на пролет и душата танцува. ...

Казвам се Дионисий (Διονύσιος). Аз съм ромей от благороден род. Чрез своята удивителна досетливост, родителите ми успяха да ми осигурят едно изключително приятно детство. От ранни зори ме принуждаваха да чета светото писание и да отправям молитви към Бога. След сутрешната молитва, учителите, които б ...

Тя доставя всекиму радост -
и в младост, и в старост.
Защо все мрачно гледаш, човече,
дори когато щастието не е далече?
Живей си живота, той един е сал, ...

Стигам Сливен по обяд.
При Трапоклово пък – КАТ –
скрит зад храстите буркан!
"Споко! Карал съм едвам!"
Щраква камерка и... ха, ...

На моята Деница*
„Върви по улицата
Най-красивата жена на август,
Най-гъвкавата, най-зеленооката“**
„Жената на август“ – Георги Господинов ...

Мигове на вечност...
Изпепелих билета си до теб,
изпуших го от нерви със цигари.
Изпих уиски с много лед,
и още нося дрехите си стари... ...

Обходих всички морски брегове.
Гостувах на вълните и на бриза.
Проникнах в тайните им светове,
в които само със любов се влиза.
Гадаех на делфините езика. ...

БЯГСТВО
Днес вътре в мен посрещнах аз прелом,
който прокуди заблудата от моя дом.
В мисли омотан по нечий чужд далечен блян,
осъзнах, че да забравя себе си е срам. ...

Написал си „Бъди щастлива“!
Написаното вече не тежи…
Уви, доскоро беше жива
любовната искра. Сега лежи,
душата ми след дълго изтезание, ...

Един ден той отново ще се събуди
в хтоничното си ложе
с подострени кучешки зъби,
с искрящо- налудничав поглед.
Ръцете му пак ще се окажат ...

Граничар
Тихо нощем вятърът припява
нежна песен в тъмната гора.
Долу, над заспалата застава,
грее уморената луна. ...

Познаваш ли ти моето момиче?
Не съм я виждал, но ще я срещна скоро.
Говори се, че никак не обича
да е сама сред много хора.
Или сред хората изобщо. ...

Ще играем ли нечестно?
Искаш ли да ни бъде лесно?
Ти ще се криеш.
Аз ще те търся.
Ще знам къде си. ...

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Робърт Бърнс (превод: Владимир Свинтила) ...

Музика за душата
Пусни ми музика,
само за фон.
Да ме докосне китара,
с нежни си тон. ...

Изгаряш от ревност душата ми.
Но студено е, много студено...
Не вярваш даже на сълзата ми.
Не вярваш в сърце изморено...
Оставаш ми въздишки неказани... ...

7
Не знам защо сме слепи за доброто,
но ей таквиз очи сме вперили във злото,
сякаш в същността си гадни сме садисти.
Навярно мразим себе си защото. ...

Къдри
в
житна
корона.
Влачат ...

... сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Д. Дебелянов
Сън е животът, облян в чистота.
Днешното време се къпе в омраза. ...

Добри били...
обли и удобни...
Объл камък
темел не става!

Денят
на залеза в скута се сгушва,
птиците
в гнездата си притихват.
Свенливо ...

Посветено
Не разкривай сърцето си –
още е рано!
Закопнялата обич боли!
Като парещи въглени ...

Човек със времето започва да разбира
какъв е смисълът да е на таз земя,
че даже в нечие легло да се намира
това не значи, че е срещнал любовта.
Човек със времето започва да приема ...

Луд е за мен целият Свят,
щом омраза делата диктува.
Бедни души си правят парад,
а добротата отсреща тъгува.
Свела глава, плаче сиротна. ...