Пътят дълъг е и пълен с изненади,
с чудни персонажи и странни пейзажи.
Вити стълбища над притихнали ливади,
статуи изваяни с лица усмихнати и отчаяни.
Пътят дълъг е и зове към далечни земи, ...

Ожулих си петите от
скитане...
Дланите си продрах от
молитви...
За малко щастие... ...

24.07.2017 г. Велин

На времето страшно великите думи
събирам в поток съкровени слова.
А времето днешно е чалга и суми,
и някакви снимки на голи крака.
Чернее небето! Пустее сърцето! ...

Един е Слънчо -
гали, топли, радва.
Щом залезе идва Сънчо.
Милион деца в пазвата си грабва
и ги приспива с майчина обич голяма. ...

Когато ти се обади по телефона след работа и ти каже, че е купил бушони и се прибира с нещо за ядене в къщи!
...И те нарече "миличка".
И ти прати въздушни целувки.
И усетиш, колко е хубаво, че го имаш.
И колко е хубав този свят с него... ...

Мама тръшна я ангина,
праща ме до магазина.
Десет лева тя ми дава
и подробно обяснява:
„Оги, вече си голям, ...

Заченат съм от време и пространство
в часа на непристъпната мъгла.
Сред нея моят дух без цел е странствал,
оглеждайки се в хиляди тела.
Навеждайки се над случайната тревичка, ...

Не бих посмяла
твоя дух да отвлека
накрая на земята.
Не бих ти обещала любовта
да се изсипе ...

изобилие
и нищета - това е
действителността

Казва се Илюзия. Днес е неизбежна.
Облачно вали, восъчно догаря.
Бедната душа. Фитилът ѝ е земен.
Свети и оставя букви в полустаите.
Бял нечакан сън, спънал се във времето. ...

Тя се стича по вените – светъл и тих благослов...
Светла Гунчева („Любов“)
Дойде при мен във залезния ден,
когато вече нищо не очаквах.
Когато уморена, примирена ...

Вечно са там –
на пътната пейка.
Четат поредната жалейка.
Ще си отидат, като суха вейка
в някой ден лъчист. ...

Tези 23 зими,
в които те нямаше,
съкратиха ужасно
живота ми.
Добре че си тук и е лято.

Не зная как обичаш ме така –
тъмата в мен превръщаш в цвете.
Поливаш с обич, галиш го с ръка,
и в миг му връщаш цветовете.
В дъждовни капки върху жадна ръж ...

Наш'та котешка котилка,
се превърна във броилка.
Нощес Писа на дивана
с котенца си три застана.
А нещеш ли из гората, ...

Нашата държавa
Винаги, когато чуя политици, държавници или други висши служители да наричат Родината ни, „тази държава“, потръпвам от негодувание. Да наречеш държавата в която си се родил и живееш, и към, която си поел определени задължения „тази“ е неприемливо. България не е “тази” или “онази”, тя ...

Ефремилия, Керемергиева по майка, никога не прие фамилията на мъжа си Златохрист Бурханларски, защото смяташе, че е нелепа и не подхожда на името ѝ. Това ѝ решение издигна между тях тънка, но видима стена, която с годините се превърна в тежка и видима ограда. Златохрист Бурханларски се обиди, но зар ...

Кадифена мелодия
и медена сладост
в мен се разливат
винаги щом те помисля
и ставам сълза – ...

My mistress' eyes are nothing like the sun;
Coral is far more red than her lips' red,
If snow be white, why then her breasts are dun;
If hairs be wires, black wires grow on her head.
I have seen roses damask'd red and white ...

Ето, еньовденското слънце изгрява
и надига златокъдра глава,
и наднича при нас да събуди
с ранили лъчи закъснелите наши мечти.
С дъх на росни юнски билки ...

Почувствах, че Те няма, чак когато
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха... ...

Гърдите ми -
кафе на зърна.
Опита ги.
Последва цигара.
Верига от дим ...

Сетивата ù бавно се разбуждаха след дългия сън и започваха да подават неприятни сигнали. Клепачите ù изпърхаха за момент, после натежаха и се затвориха отново. В този момент на Ерика ù се прииска да не се събужда. Усещаше, че сънят я предпазва от някои неща. От някои много, много лоши неща.
Пет мину ...

Редките щастливи мигове се помнят цял живот. Благодаря!...
Понесъл на ръце Луната
тази нощ,
отиваш в Дунава
да я окъпеш. ...

Не бих могла дори и да те моля
за малко обич или пък внимание...
Не бих могла дори да ти говоря
в пристъп на трепетно вълнение...
Дори не бих могла и да те гледам - ...

Те дойдоха по здрач. Дойдоха с ветровете, с искрите на далечни, угаснали огньове, с шепота на мъртви листа, откъснали се от дърветата си преди много зими, с бълбукането на водите на потоците, прорязващи меката, тежка черна земя. Бяха безбройни и прииждаха от всички страни – от юг, север, запад и изт ...

По ръба на дневните ракурси
се усмихва зелена светлина,
дава път на рисувани с пастел посоки,
водещи в незнайна ширина.
Скачащ детски смях люлее се във люлка, ...

49
Когато се потрудиш, идва и признание,
и казваш си: „Това е моето призвание“.
И заработваш яко в твоята насока,
без да разбираш, че си Божие послание. ...

Любовта е за двама приятелко, знаеш ли?
Лудост е да я търсиш там където я няма
всекидневно тя се доказва, не знаеш ли?
ти го обичаш, а той просто те смазва...
Любовта е за двама приятелю, разбираш ли ме? ...

Повик
Повикай ме, когато утрото
сбогува се с нощта
и слънцето с усмивка сгрява
сънени нивя, цветя. ...

Ти идеш пак! Душата ми смутена
трепти със трепета на злак,
че сянката ти, ето притаена
застинала пред моя праг.
И гледаш ме с очите тъмни ...

Къде са чувствата?
Дали са остарели,
не искат да вървят
по моя път
или от измамите ...

Отметна слънцето завивката
и скочи. Като пъргаво жребче.
Миг не трябва да се излежава!
Не и Днес! Категорично не!
Да свърши има толкова задачи! ...

Ако грозна съм като Смъртта,
с едно око и полусляпа...
Ако лишена съм от... Красота...
И нестройна... Вероятно...
Дали до мене тихо ще се спреш - ...

Нарисувай ме с пръсти изкусни –
с потъмнели от лудост очи,
и с червени треперещи устни,
с разпилени от шепот коси.
Нарисувай ме, моля те, днес и ...

Не вземайте поетите на работа!
Те на конвейера уморени ще заспят.
По цели нощи във вселена друга
с поезията си планетите въртят.
Поетите не стават за шофьори, ...