Не знам какви са ти очите.
На всички други им ги помнех.
Но твоите са някак си специални.
Леко променливи.
С игриви багри между пролетта и есента. ...

СТАРОСТТА
О, стане ли вече на възраст Човека,
Очакват го хиляди малки беди...
И дните пред него се тътрят нелеки...
Докато Животът, не го повали!.. ...

ПО ПЪЛНОЛУНИЕ СЛЕД ЕНЬОВДЕН
Неканен и незван
промъкнах се в домът ти,
тихичко пристъпих
на покоите ти в тайната обител ...

Тя се влюби по неволя,
защото си мълчах и строен бях,
а просто аз не можех да говоря,
че глътнал бях корема си със смях.
Подхлъзнаха я, признавам, сори. ...

Барабанен ритъм...
Конски тропот...
Пулс насечен...
Животът ми тъй е наречен!
Крачка, две - отскок... ...

Лунна соната
Някой свири лунната соната,
замълчи, сърце…
Звуци от пиано…
за щастие протегнати ръце. ...

През последния месец – непредизвикано от нищо конкретно, но яростно, дори злобно се замятаха вина след вина върху администрацията. Сочи се, че имало опашки пред гишетата. „Щом има опашки, и администрацията ще вѝси по цял ден. Никакъв отпуск!”, изцепи се един политик.
Ще се опитам да бъда кратък.
Сло ...

Не се страхувам от раздялата –
тя идва, за да ни пречисти.
Ще се погледнем в огледалото
и честно ще потърсим истината.
Как бихме иначе узнали ...

Усещам липса…
Усещам липса някъде във мене,
превързвам я със сноп от светлина,
загледана в отлитащото време,
аз все жадувам твойта топлина. ...

Лятото – знойно
и огнено, марно и
сърцепожарно!...

Август на клепачите тежи,
чувствата в сълзи обличам,
а думите са белези... Боли! –
от толкова, от толкова обичане...
Късия и рошав послепис ...

Глава Втора
Сблъсък с миналото
Дори шокиращото убийство не можеше да попречи на сивото ежедневие на гражданите. Всички малки магазинчета бяха отворени, всяко кафене вече беше пълно с измръзнали ученици, улиците бяха препълнени с хора, които бързо крачеха наоколо без да се оглеждат какво става около ...

Тя ти звучи толкова страшно -
едва ли не като заклинание
да дойдеш при мен
и да кажеш „И аз",
като покана ...

Откажи се от мен.
Връщане назад няма.
Любовта не се гради
върху лъжи и измама.
Всяка рана белег остава ...

Когато в лятна, тъмна нощ,
усещам вятърния повей,
гледам хоризонта необятен
със слятото пред него блуждаещо море
и чувам ударите на безкрайните вълни. ...

Мислите си в ъгъла наказах,
защото само с теб се занимават,
а те стоят и гледат ме с омраза.
Ох, зная, много трудно ми прощават
подлостта, с която се опитвам ...

Автор: Генка Богданова
Не ме събуждай! Нека досънувам
вълшебния си, сладък сън.
После може вечно да будувам,
но да изживея своя блян насън. ...

Съблечена душата стене...
Кръвта по студеното се стича...
Опитва се да грабне време,
в което чувства малко... И обича.
Тя, душата все е неразбрана. ...

Подреждам думи във редички
и те съставят всеки стих.
В строените във стъпка срички
аз музиката им открих.
И стих след стих градя куплета, ...

133. В черния цвят се крият отговорите на всички въпроси, които не ни дават покой.
134. Хората се боят от тъмното, понеже в техните очи, то е нещо неизвестно.
135. Ако в тоя свят има нещо светло, то това е тъмнината.
136. Лесно е да повтаряш чужди думи. Трудно е да измислиш свои.
137. Ако успееш да ...

някой ден
смехът ще е истински -
светъл и искрен -
надвил страховете и черните мисли
някой ден ...

Тръгвай си,
не се обръщай ти.
Защо се връщаш?
Недей така, ти си никоя за моята душа!
Отивай си при своя мъж, ...

Икона
За теб дори душата си ще дам
на дявола да я изпрати в Ада!
За тебе всичко скъпо ще продам!
Та ти си толкоз хубава и млада! ...

Премълчаваш нас,
за да запазиш себе си.
Поне един да живее...

34
Обичах толкова момичета, но вече
по-мъдър съм. Та океан-вода изтече.
Любов не значи само изживяване.
Съдба за двама ни жена ми я нарече. ...

Най-накрая стана
както трябваше.
Чинии не цапахме,
само чаши.
На сутринта ...

Тя бавно пристъпи прага на вратата,
с поглед – замислен, плах, неуверен.
Сърцето и́ силно тупти... Ще се пръсне!
Каквото е търсила, май го намери...
Какво ли е търсила тази госпожица? ...

Снощи ме облиташе един комар,
упорито ме напада, стръвно –
замахнах и го зашлевих с шамар
звънливо, бузата ми пламна, кръвно!
Изсули се, нахалника проклет, ...

Отмина празничната еуфория -
със поздрави, целувки и цветя
и вчерашното вече е история –
нещата са по своите места...
Във себе си се вгледа със тревога - ...

Сърцето ми иска да разбере...
какво се случва със всички...
объркващи неща тук и там...
по света, в живота, в човека...
Но знам, че когато му дойде ...