Тате, аз съм добре, пораснах ...
И брада ми поникна вече.
Взех сам да да изкарвам насъщния
и храня огнището, което ми завеща,
но Тате, мама много остаря. ...
Здравей Живот
Здравей, Живот, рисуваш бръчки по лицето,
но не можеш да достигнеш до сърцето.
то младо е, като сърцето на детето.
Тупти непрекъснато – моторче любимо едно, ...
Ще молиш ли от срам да ти простя,
когато дойдеш и в съня ми късно.
Да цъфнат мигом всичките цветя,
в нежна сутрин в тебе да възкръсна.
Ще галиш ли небето ми от грях, ...
"Евстати + Василева >ЛюбоФ!"
Евстати аз съм, Бог да ме убие!
Хлапашки надпис - снощен, нов!
Ужасен е!... Сега ще го изтрия!
Василева – от горния етаж. ...
Нощта е тиха, спокойна, мистериозна.
Какви ли тайни пази тя?
За любовта, раздялата, самотата...
Дърветата, вплели клони –
не искат да се разделят едно с друго, ...
Този ден е намусен и гледа сърдито
под перчема, разрошен от хапещи вихри.
Ръси бели пчели от небесната пита
и във сложни дантели заплита ги тихо.
Гази в преспи, колосва неспирни пътеки ...
Часът е три. А трябваше на два
да бъда във каретата с позлата.
Залутах се. Мечтаех. Окъснях...
Днес с жал анализирам резултата.
Тя, приказката, сякаш бе за мен – ...
Препълнен днес оказва се живота,
на мен, на хората с техните съдби.
В края на деня когато броя оборота,
нужно ли е нервите човек да си хаби?
То всичко толкова жестоко е обрасло, ...
Дневникът на един афганистански мигрант в България
🇧🇬
Ден първи:
В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадио ...
Той не бе роден за този свят,
разбра това, когато бе още малък.
Не мечтаеше да бъде богат
и не завиждаше на чуждия залък.
Живееше в царството на Янус* ...
Най-гениалният човек на света се събуди, протегна се, пръдна и неохотно се изсули от завивките. Стенният часовник с махало на Фуко, който той лично беше изобретил, удари шест пъти, а най-гениалният човек на света удари шест гълтока от мътножълтата течност, бландикаща се в бутилка от лимонада. Пред о ...
Бе само миг преди, да се прекършиха
крилата ми в живота стръмен.
Очите ми блещукаха, и си говореха
със звездните сияния в цвят изумруден.
Бе миг преди да се разцъфна в цвят. ...
Ръцете ни премръзнали се впиха
една във друга, търсейки подслон.
постоплиха се, и се съживиха
почувстваха се в нежен унисон.
И сякаш неусетно стана чудо: ...
- Дрън, дрън, дрън. Всичко това са глупости. Ако до три часа не поправим скапания кораб и не си изнесем задниците от там, ще трябва да го продадем за да покрием скапаните такси. Затова се размърдай.
И шефа му ядосано му затвори.
"Пука ми" - помисли си Дрен. - "Направо ще си го преместя от единия в д ...
Превърни се във волно море –
страховито, рушащо и бурно,
помети със вълна страховете ни,
много спешно... знам, че е трудно.
Потопи ги до дъно... сега, ...
Срещнах един добър познат – добър познат казвам, не приятел или приятен човек, и го поздравявам:
– Как си, бе друже?
Оня като заблея:
– Айде беее, какво беее, защо беее...
Не можах да разбера защо блее. Той беше станал доста заможен, почти богат в моите представи човек. Беше зле образован висшист, п ...
Отлетяха последните жълти листа
и вятърът засвири в голите клони.
Цветята се скриха на топло в земята.
„Студено е” – тревата отрони.
Небето сърдито се намръщи. ...
В онези дни с теб бяхме неразделни
в игрите, в лудориите дори.
Пораснахме. Останахме си верни
един на друг, приятели добри.
Разпръсна ни животът в две посоки, ...
Попитат ли ме нявга, в края на живота,
какво не съм успяла и не ще забравя,
какво по пътя крив към своята голгота
все още срещам аз, но пак ме наранява –
това навярно ще е любовта голяма, ...