Гледам романтичен филм:
Заедно сме и щастливи.
В предния, неумолим -
тръгна си, а аз съм жива...
Тука мога да поплача, ...

По Робърт Бърнс
Веднъж във цъфналата ръж
се срещнали жена и мъж.
Та в цъфнало поле от ръж
който и да беше мъж ...

Дъжд от две очи...
Сърцето ми е облак
самотен. Вали...

Ще събудя Моцарт!
Като Галилей ще ви открия.
Бетовен ще посвири на цигулката.
Тодор Колев – на гъдулката.
Пикасо ще ни рисува. ...

Той бързаше към дома си. Набираше номера ѝ, но телефонът беше изключен. Сякаш нарочно таксиметровият шофьор избираше да минава през булевардите със задръствания. Дали щеше да си тръгне.. дали това не бяха просто празни приказки, надали е толкова смела. Минути по-късно хвърли банкнота и хукна към сгр ...

В тъмните дебри на мълчанието
светъл и дълбок поглед ме гледа,
ръцете ми – в ръцете ти, топла ласка,
докосването, в пламъци прераждащо.

Толкова е Слънцето далече,
а облаците сиви са и чужди.
Дъждът намокри всичко,
и все вали, вали.
Но, Ветре, ти лети, ...

Не си ме спомняй, не недей!
И в радост и във болка ти не смей...
Аз твоето доверие не заслужавам,
забравяй ме, не си губи живота ти със мен.
Не си ме спомняй, просто няма смисъл, ...

Генка Богданова
Сто пчелички работливи
в горските усои диви
кошер малък изградиха,
пити восъчни редиха ...

Никой и нищо,
нито времето,
нито разстоянието,
не ще успеят
да ме обезверят, ...

Преди година точно
срещнах любовта.
Погледна ме кротко
в опустялата душа.
Точно тогава онази моя душа ...

Ще си остана завинаги там.
Сграбчена от мислите,
разпиляна в листата от септември.
Нима си мислиш, че океаните са толкова дълбоки,
за да заличат белезите, ...

В подходящите ръце
ще се сгрее каменно сърце.
И лудо ще забие пак,
за да няма вечен мрак.
Бликнали сълзи от радост ...

Ето ме!
Цяла. Пред теб стоя,
с туптящо окървавено сърце.
Изгарящо в огъня.
Ето ме! ...

Пилееш всяка капчица вода,
а там, където капките не падат,
подобно на антични полилеи
висят като сред римска катедрала.
Под тях е призрачно. Напукана земята, ...

Чух този глас,
в чийто звук се
крие послание.
И белият лист
превърна се ...

Родино моя, в плен държана
500 години с вериги окована.
Смели мъже погинаха за тебе.
Земята ти с кръвта им е пропита.
Родино моя, какво да ти кажа? ...

Днес между залеза и изгрева
чертае се едно ново начало.
Татуира си кожата и сърцето
безкрая от възможности.
Нов хоризонт виждат очите ми ...

ТАЛИСМАН ЗА ЩАСТИЕ
От всички звездни детелини,
които моето небе красят,
една във моята градина
изрони се в сребро и цвят. ...

Без заклинания назоваваме магията,
с любов винаги стъпките ѝ изразяваме.
И сезоните, животите от нея се прераждат.
Правейки дори тъгата и носталгията красиви...
Може би в своите виждам твоите хоризонти. ...

Не съм сигурен, че нощ е всичко
обгърнато от студ и тъмнина.
Не съм сигурен, че всеки поглед
замечтан вкарва се в ураган.
В миналото, в паметта - една светлина, ...

А! А? Аха...
Тук съм и сред вас блестя!
Ееееее... Моля ви! Не ме съдете!
Обичам ви! Не се сърдете!
Иииии... Искам да летя! ...

(Люде, да не се самоизтребваме, да пощадим Бога...)
1.
Мир вам..., мир вам, люде!
Знам -
Отпреди Адам насам съм сам... ...

С тъмни облаци покрити
спяха тази нощ звездите.
Но сред мрака сам-самичка
грееше една звездичка.
Беше млада, любопитна ...

Не вярвайте
в безсрамника Април.
Щурее много.
Млад е. Невъздържан.
Къде ли и с коя ли не е бил, ...

Наоколо е пълна тишина
Само дъхът ти се носи из стаята
Ударите на сърцето ти отекват в мен
И във времето
Тишина ...

Китарата разплака струни.
В звъна й - болка, обич, зов...
Дълбок, съдбовен драматизъм.
Съдбовен - като нашата любов!
"Към хоризонта с тройката летим"... ...

Там някъде има звезда,
която няма да изгасне.
Другаде, малко по-натам
друга звезда се запалва.
Това е вселената, която ...

Реших и аз – нали модерно
и да покажа някаква воля,
че станала съм – триизмерна,
с диета да ви слисам, доброволно!
И да извоювам своята победа, ...

Корените рязаха, мачкаха листата,
с ножове-думи, стъргаха кората.
На огън сквернословен дадоха стеблата
и криеха за мястото, да забравят времената.
Доволни седнали секачите на Свободата, ...

Тъга, тревога и лъжа...
Щяха ли да се държат така,
ако знаеха по кой път ме карат да вървя.
Защо причиняват ми това?
Ако знаеха... ...

Когато си в плен на страстта,
а мечтата издъхва сломена,
когато разкъсват плътта
незаситени пориви нежни
и броди без път мисълта ...

Думите ти
не могат да бъдат котва,
нито дом.
Те са един балон,
който трябва пусна ...

Пролетта дойде непредвидено,
за да напълни
главите на илюзиите
ми с безсмислици.
Море от подплашени чувства ...

Пролет е. Пък в манастира – все едно зима. Пусто, тъмно, самотно.
И студено.
А не трябва да е така. Нали Бог е с нас?... Или ни е изоставил? Той ли нас или ние него?
Изоткуцуках някак по камъните, прекрачих през прага, а зад мене се затръшнаха портите. Камъни. И порти. На тоя камък ще изградя църква ...

149/Невръстен аз така се влюбих,
че се изгубих в любовта!
От този сън не се събудих,
докато влезна във света
и срещна мойте опоненти, ...

Прости ми
За утрините с розов блясък,
посрещани с любов до теб,
за туй, което ти ми даде,
дали да пазя - занапред? ...

Дъх на здравец. Вечна самота.
Камбанен звън отеква.
Хълм от жълти маргарити.
Повяхнала съдба.
Поглед рее се над буките. ...