В душата ти съм страстна тръпка,
и твоя цветен, сбъднат сън,
нахълтах там с нахална стъпка,
не искам да тъжа отвън.
Не ме е страх, сега да си призная, ...

Луната се облещи на прозореца –
примамка за кръвта ми на вълчица
и паст на черна нощ пред мен разтвори се.
С див крясък призова ме нощна птица.
Летях или пропадах? Вече нямаше ...

Ще дойде ден, когато няма да ме има.
Учи се да живееш без мене. От сега.
Знам тоя свят, като зловеща пантомима
се пули в плахите зеници на сърна.
Понякога ще ти се струва, че ме виждаш ...

Този ден като сгъната кърпичка влезе
в джоба на времето. Пак остарях.
Поредна в душата си сложих протеза –
измислен живот сред реалния свят.
Съзирам в това абсолютната истина – ...

148/И така за всичко писах!
Но ред на никой не четях!
Жена си от четец отписах,
но с „писането си не спрях!
Но точно преди шест години, ...

За гости утре ще се стягам,
не мисля въобще да лягам,
а успоредно със това,
ме чака домакинска работа!
Пералнята да пусна, да измия, ...

Съдийката беше в чудесно настроение. Беше жена на около шейсет, с накъдрена коса и грозновато, отпуснато лице. Влезе в залата, присъстващите станаха, тя зае мястото си, кимна на секретаря и на прокурорката и се загледа в обвиняемия.
Той гледаше хаотично и примигваше, седнал на верев на дървената пей ...

Живей живота си без тайни,
радвай се волен и щастлив,
чувства и радост трайни.
радост и увереност, че си красив.
Живей без план, без обещания, ...

… - Любко, усмихни се да те снимам де!
Момчето неумело се опитва да изобрази радост. Две чаши на масата, сладки, соленки, голяма торта и двама самотници – баща и син. Първият тъжен празник в живота му. Най-тъжният. Той мълчаливо пие лимонадата си, гледа към вратата и чака. Тя ей сега ще дойде. Не мо ...

Банално може би да ви се струва,
да се сравнявам с пролетни цветя.
Поглеждам строго и се чудя,
какво съм цвете всъщност аз!
Кокиче може би съм бяло, ...

Когато си желана –
не само нощем,
а под светлината на слънцето,
пред всеки поглед,
в отговор на всеки въпрос, ...

Воали се спускат пред мъгливи очи,
слънчеви зари стенат в небето,
буреносни облаци тежат, но Не!,
Рано е, няма да вали.
Днес е празник - на раздяла ...

Ако имаше цвят любовта,
би разцъфнала в бяла премяна.
И под светлата пълна луна
тя за дявола би се венчала,
за да кацне със бели криле ...

изцеждане,
всяка капка
падаща,
открехна
със стон ...

А трябва ли, кажи, да се тревожим
за дребни, независещи от нас неща?
Не можем ли със теб да се повозим
на яхтата, наречена „Любов“? Платна
опънала в морето на живота, ...

с прашеца си...
плачат...
цветята откъснати -
цветята откъснати
плачат ...

Изпитваш ли ме, Господи?
Боли. И в тебе губя вяра.
По пътя – сенки, слънчеви следи.
И кръстът вчера бе по мяра.
При тебе идвам. Сам-сама. ...

Без звук
отварям вратата.
Дочух
веднага тишината.
А в огледалото видях ...

Само шепа любов. Друго нищо не искам!
Толкова много ли струва това?
Нежна прегръдка, приятелско рамо.
Топло сърце и широка душа!
Шепа любов и надежда за утре! ...

Първи опит в този стил.
Музика,текст,аранжимент - Никодим
Тромпет- Явор Шарбанов
Кларинет-Били
Ударни-Денис Салиев ...

Танцувай с мен
Сякаш беше вече полунощ
Гледах мигащите светлини
А в ушите ми още и пак звучи
Онзи звук, онзи звук от саунд на рок ...

Ако, можехме с парите да купим Любов,
то нямаше как да познаваме сълзите от радост.
Истински и безценни!
Ако, можехме с парите да купим здраве,
грижи, уважение и признание, ...

Душа – като хладилник празен.
Сърце – като леда във камерата.
Животът скъсан е,
пропит от алкохола.
Сетивата ми препускат ...

Нищото е пълно...
Sovi4ka
Очакваща материя,
попила холограмен блясък
от всеки дъх ...

Древна легенда на маите за лошата и почтената жена
Ищабай и цветето щанбентун
Тази легенда на древните маи е за две сестри, които били невиждани красавици. Едната от тях била известна като "грешница" и се казвала Ищабай, а другата била "добрата и почтена жена" на име Утсколел. Хората презирали първа ...

Спокойно влез, отворил съм широко
душата, разградил съм си за теб,
но не кради от нея, щото пазя надълбоко
това, което тя не пожела... за теб.
Широко отворѝ заключените двери ...

Пристъпяш плахо –
разнищена, смирена.
Едно небе, до вчера синьо,
е твоята надежда.
Държи те здраво. ...

МАЙЧИНИ СЪЛЗИ
посветено...
Тя остана сама – едва трийсетгодишна
на ръце със дете, без дом, без пари
и чувство, че тя за света е излишна ...

От къде да започна, аз не знам.
Дали от края, или началото?
Безразличен бях към всички.
Тя запълваше деня ми с
брилянти, феерии, благодат. ...

Из спомените на далечната неделя,
когато аз мълча, а ти си тръгваш...
Поглеждам през рамо и съм сама,
Няма спомени и нищо за мечтаене.
Празно беше това лято. ...

Какво би била красотата
ако не е споделена?
... Мистерията на гората –
дива и неукротена.
Какво е, какво е, кажи – ...

В моето сърце живеят две жени.
Едната е прилежна домакиня.
Чисти, глади и през ден пере,
готви всяка вечер за четирима.
Другата е дива, пламенна жена, ...

Тук ли си... кажи ми?
Тук ли си?
Там ли съм... кажи ми?
Там ли съм?
Нереалност ...

Питам се, що за хора превръщат любовта в омраза...?
И що за хора те любят днес,
а утре истински те мразят...?
Превърнахме във фалш дори и любовта!
Разкриваме се в разминаването ...

Край Босфо̀ра шум се вдига...
Иван Вазов
Край Босфо̀ра шум се вдига,
по мостовете танкове пълзят,
ето Ердоган пристига, ...

Докосваш ме и аз се разтапям.
Всяка клетка в мен крещи:
"Той е, тихо" и се пренасям
в свят, където сме сами.
Като пияна се замайвам, ...