Много често си задавам въпроса – Какво представлява истинската вяра? И какво ни пречи на нас, българите, да вярваме безрезервно в Бога и в доброто бъдеще? Какво ни пречи събитията да се развиват в правилната посока? На много от българите им липсва истинската вяра – тази вяра, която може да премести ...

О, грип, как ме хвана!
Така приклещи ме, че не мога да стана!
О, грип, от къде дойде?
Здравето ми само как взе!
От дни лекарства пия, ...

Път е, когато го вървиш,
път е, когато не почиваш
и хоризонта, понякога мъглив,
сам си тръгнал да достигаш.
Път е, когато се изкачваш, ...

Искам да се нахраня с душата му, да изпия страстта му. Виждам го как лежи до мен в тъмното, тялото му се повдига ритмично. Искам да сипя отрова в кръвта му, да го накарам да запали огъня в мен. Затварям очи и виждам как следвам с език всяка негова част, всяка вдлъбнатина и повдигане, искам да го пог ...

Обичаш ли аромата на липите?
И тихия смях на звездите?
А студения плач на шегите?
Аз да.
Обичам безмълвния стон на горите. ...

ЕВГЕНИЙ:
Прощавайте, пристигнах твърде късно, видът ви строг е, неприлично свеж.
Но кой не би се радвал да откъсне цвета на роза, даже и под скреж.
Дори по челото ви да се спусне тревога, кичур – тъничка змия,
навярно устните ви ще са устни, които друг така и не разсмя. ...

Колко мина? Сто години...
Животът някак си замря...
Очите ти все още ли са сини?
Пък моето сърце умря.
　 ...

***
Превъзхнод(ен)на си, божествено творение
или грешка!?
Нима Бог (Всемира) допуска грешки?
Художествен шедьовър или изпусната щриха? ...

Ой, те теб, Светѝ
Иване Рилски! БОГ с теб!
Помогнѝ! Тук ад
гнетѝ, робѝя е и
глад за БОГОБЛАГОДАТ...

Просто ние…
Един невинен поглед,
една нежна усмивка,
едно неволно докосване
и просто танц. ...

Ровя във пясъка, ровя.
Мечтая.
Малка тенжерка с руни по края.
Как е изпаднала тук в пустошта?
Няма си даже свестни крила. ...

Балканска дивотия
Насилници и демагози…
Необременени от морал,
пред нас постилат само рози,
а зад гърба ни пръскат кал!.. ...

От болка в душата ми иде да викам,
защото в сърцето кръвта ми горчи.
По цял ден отчаян в компютъра кликам –
отвсякъде вече тревога звучи.
Светът се разпада на хиляди части. ...

Авторска песен
Гледайки всеки път болно,
в тебе откривах тъга.
Знаех, че просто неволно
извикваше моята душа... ...

Разбита съм!... Направо не издържам!...
Проклинам виртуалната любов!...
Без нерви съм!...Ще почна да попържам!..
За нея, казват, няма лек готов...
Във всеки мъж ли дреме Казанова? ...

Спри да ме галиш с лъжата,
спри да ме жалиш и знай,
аз ще се справя с нещата
понесла поредния край.
И кръв мили мой да капе от мене, ...

"Ако обичаш някого, пусни го да си иде, ако се върне е твой " и също те обича, защото любовта е свобода...
Не знам дали е защото съм глупачка
или романтичка?!
Новаторка или носталгична?!
Мечтателка или фаталистка?! ...

Вижда ли се
краят ти(ни),
където апосиопеза
ще ме погълне?
Вижда ли се ...

Едно стихотворение от усмивки и звезди и лъчи...
Със тези толкова прости редове,
искам просто да ти благодаря
и да ти кажа, че си навсякъде,
да ти покажа, че чувствам ...

Искам душата ми да е като
гората в слънчевите дни.
Искам душата ми да е като
сланата в студените дни.
Тъй спокойна и чиста да е тя, ...

Виртуален приятел
Виртуален приятел от екрана ме гледа сега,
само го виждам, не мога да му подам ръка.
Виртуален приятел с пол на Жена,
една красива жена, дали е нейна снимката това? ...

Звездите бяха тази нощ на бал.
Танцуваха, искрящи по небето.
Танцуващи звезди не бях видял,
а може да са били самолети.
Приличаше на коледна елха. ...

Една мечта докрай осъществих…
по устните немирни капки дъжд
целунаха душата ми звънлива
послание на вечно влюбен мъж
в една история от минало щастлива ...

Вия венец от глухарче,
летя на крилата от пух.
Капките росни нагарчат,
вятърът станал е глух.
Слепи са нощите тихи, ...

Когато лятото внезапно ти помаха за сбогом, слънцето не залязва красиво зад отсрещните блокове и денят се скъсява неимоверно пред очите ми като разплитащ се чорап, тогава, точно тогава си пожелавам нежно - жълта есен с тук-там червен оттенък. Сгъвам миниатюрния си бански с тъга, обратнопропорционалн ...

- Казвам се Елизабет Джейкъбс и съм на 17 години.
- Здравей, Елизабет. - отговориха в един глас всички.
- Твой ред е, разкажи ни защо си тук.
- Всичко започна преди шест месеца...
Събудих се от алармата, беше едва 6:30ч. Ужасно мразех зимата, нямаше по-неприятен сезон. Всичко беше мокро, студено и м ...

Отново аз при теб се връщам
Зорницата проблясва в утринта
в светлина тъмата се превръща
на слънцето се чува песента.
Стоим и бъбриме приятно ...

„Безсилен съм! Посърнах в мрак“ -
помисли си отчаяно войникът.
„Виновен и наивен съм – глупак!
Останах сам, изгубен в пущинака…“
„Криле да имах – щях да отлетя! ...

Бях тази, дето се смее високо
и тази, която обичаше дълбоко.
Бях тази, която не може да мрази
и тази, която наричаха "онази".
Летях с мечтите си невъобразими, ...

Толкова много
невъзможност
сбрана
в напръстник...
сгушена кротко ...

Розите – усмивката на бога,
царствено масата красят.
Увехнаха в мига, когато си тръгна.
Бодлите още тъжат.
Цигарата неспирно дими. ...

Ще ти разкажа приказка – от страшните…
Не е за хора, дето се страхуват.
Изпълнена е с купища опасности,
ала повярвай, краят ѝ си струва…
Живял е някога в далечно кралство ...

и най-грозната
роза - над всички други
цветя първèнства

Не тръгвай, Любов, че още е рано,
звездите роят се на звездния свод.
Още не тръгвай, чуй, плаче пиано,
сякаш разплита нечий живот.
Звуци се леят, галят, изгарят, ...