Чу ли пак, онази песен,
погали ли и твоите уши,
затопли ли те спомена отнесен,
върна ли те към онези дни?
Раздвижи ли се отпуснатата мисъл, ...

Дъждът изплака на очите сивотата
и нечий полет пеперудите събуди,
вълшебна многоцветност се затича към дъгата,
в искра от нежност всяка болка се изгуби...
Galaxi

Години минаха, години
и пак сме тук – ръка в ръка
през лета и предълбоки зими
и бягахме, и куцахме – така,
както някой беше казал – ...

163/Последен стих за тази книга!
Тук трябва да се разделим!
Началото до края стига,
щом тръгнем в пътя да вървим.
Приятели това е края! ...

Мъж, жена, дете –
любовта е всичко между тях.
Достигане на третото небе
и на гореописаната слава.
Стигна ли до най-будното ...

***
Ще полудееш
Няма друг начин
Ще полудяваш по малко
бавно и с големи мъки ...

НА РАЗДЯЛА
За последен път ще зазвучи
любимият училищен звънец,
от детските изгарящи очи
се стича тъжничък дъждец. ...

Колкото и да не ти се иска,
вдлъбнатината на бедрото ѝ
диктува всичките ти радости,
на фронта няма нищо ново,
освен че тя зае страната ти ...

От далечния край на студените сипеи,
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.
Помня дългите прашни следобеди, помня ...

Странно е как човек, който те е прегръщал и милвал в даден момент може да ти забие нож в гърба. И тогава се появяват въпросите: "Защо вярвах сляпо, защо позволих това да се случи?" И минава време, въпросите висят, мислите се реят, а спомените те измъчват. И така всеки ден, а нощите са още по-тежки, ...

Телефонът иззвъня, като че ли искаше
да каже нещо съдбоносно.
Един глас, гальовен и до болка познат,
сякаш идваше от миналото.
Глас, който моли за среща, за чувства. ...

Интересна книга сякаш е животът –
с неочаквани обрати и завои.
А човекът сам навърта обороти
на съдбата и на пътищата свои.
И макар сюжета друг да го е писал, ...

Здраво зъбите да стиска,
да поема смело риска.
Прането да изстисква,
да пазарува в магазина,
сетне за децата – във градина. ...

Има дни, във които съм нежност
и поникнал от букви копнеж,
осъзната духовна нетленност
и блестяща звезда на манеж.
Има дни, във които лудувам ...

Смъртта е котка с остри сетива
и пухкава прегръдка.
По-близко е, когато се гневя
или пък съм безпътна.
Могъща е и гледа на света ...

Кръвта вода не става,
ще го кажа аз на теб,
не ще ни раздели измама,
ти си най-близкият човек.
Тъга и радост ще делим ...

The glistening leaves in the spring sun –
their miraculous life has just begun.
The songs of birds liven the sky so vast.
How long shall this harmony last?
People madly rushing in all directions, ...

Понякога е свита, до просторност.
С треперещи стени, но под стабилен.
С вибрации от минаващите хора,
беззвучност от мелодии стаила.
Прозрачна в плътността на чувствата, ...

И плача ли-плача ?
Неправди човешки.
Задушават ме
глупави грешки.
Хора-чудовища, ...

Дочувал провивквания
и замъгляван от езиците змийски,
как мразя тази твар наречена “субективно тълкувание”
и тези погледи пинизчийски.
Щом свършат камъните, ...

Като съквартирантки на душата ти сме –
за всяка има стая.
На пръсти стъпваме,
не смеем да празнувме,
по-тихи сме от сенки. ...

Самотен
Бутилка вино, чаша и цигара
на масата сред лепкав полумрак,
и скуката приседнала на бара,
кръстосала нахално крак връз крак! ...

Като гръм внезапен от небето,
се стовари новината днес -
катастрофа станала е, на шосето,
покрусѝ ме страшна вест!
Защо? И как? Какво се случи? ...

Намира се, когато се потърси,
в остатъците след страстта.
Опитва се трохите да изтърси.
Подсвирква одата на радостта.
Мелодийката, лекинко фалшива, ...

За Вас деца, в Пантеона на Олимп
Боговете съм измолил да натирят,
спътницата Земна да застане
с лицето си към райковите порти!
Преоблечена в искряща дреха - ...

Дели ни бездната на Времето
със върхове
на многоъгълници от мечти
и области на звездност...
Самотно папагалче ...

Ако беше се отрекла ти от мен,
аз щях и в болка да те искам.
И щях да върна всеки скъп момент,
защото тъй си повече от всичко.
Щом просто няма друга и до днес, ...

Проклятие.
Когато ще ме няма и ме търсиш,
поискаш да се видим, ей така,
да звъннеш, за кафе, набързо,
веднага ще ти вдигна. Ще мълча... ...

Душата на природата – водата.
Деньо Денев
Затворен в нежното мълчание
на преплуваните чувства,
все още чувам писъка на чайките, ...

Някой ден ще си тръгна от тук,
ще поема по пътя безкраен,
без багаж, без посока, без звук,
само с вятъра тих и случаен!
Ако мога да имам криле, ...

Това момче което сега вече е мъж,
това момче което плака не веднъж,
това момче не се боеше от дъжда,
това момче не спря своята жажда.
След толкова много години и опит, ...

Умът ми някъде блуждае...
Тревожни мисли блъскат се в мен.
Езикът зад зъбите стои,
когато най ми се крещи...
Искам доброта да има, ...

В стаята ми тъмна
волно броди самота
и мъката бездънна
се блъска в тишина.
А мислите горещи ...

Генка Богданова
Слънцето в очите ми се гмурна
и закачливо – сладко се засмя.
Синята вълна на гръд лазурна
смеха ми весел нежно залюля. ...

Чувствам се използван
чувствам се употребен
..като евтин презерватив
.. като мръсна стелка
в обувката.. ...

Остави ме, със друг си ти сега.
За мене страдала си,
със него щастлива си.
Искаш да ти вярвам, че те е боляло,
искам да усетиш моята болка отляво. ...

Когато старостта
с костеливи пръсти посегне
младостта да посребри,
даже тогава ще си спомням за тебе...
Още ще скита отчаяно ...