Преди неволята да го възседне,
човекът беше си редовен, значи.
На приказка във кръчмата ще седне,
а нощем и жена си ще закачи,
дърва за огрев ще стъкмù навреме, ...

Ангел - спасител
Чувствах се сама тогава,
после открих, сама не съм била.
Не вярвах в приятелството.
Изглеждаше в нищо и никого. ...

Голяма обич можех да си имам,
да пазя теб единствено в сърце.
От този свят внезапно си отиде
и аз те нося в споменен копнеж.
Така ще мога все да те обичам, ...

С цвета на болката рисуваш,
със полусенките на дните.
Не се свениш, не се преструваш...
Не виждат никого очите,
когато сам си пред платното – ...

I will tell you a story –
one you’ve heard a thousand times
of loss and pain and glory,
of a myriad of heinous crimes.
All the mythology of ages past. ...

Ќе заминам сама на планина
за да се соочам со своите стравови
сега кога знам дека ниту ме сакаш
ниту ќе бидам твоја
ќе и удрам шлаканица на пијаната ноќ ...

Една сълзица жално се търкулна
по склона на горчивата беда
и тихо, мигом се превърна
във езеро от мъка и тъга.
Тъгата е в сърцето наранено, ...

Ах, няма Ви, навънка се стъмни
и слънцето не свари да залезе
угасват птици в клоните дори,
на мен – сълза от мъка ми излезе.
Не знам къде сте, тихо бърша прах ...

Тоя проклет град с тия огромни, каменни сгради, поставени тук сякаш от същия поставил пирамидите и тия прашни улици, начертани сякаш с едничката цел да те изгубят, да те погълнат, да те направят част от всички губещи се...
Помислих, че мога да се върна в този град, сякаш никога преди не съм стъпвала ...

На главната търговска улица, между два лъскави бутика, се гушеше малко магазинче. Често минувачите го подминаваха без дори да го забележат. Само на вратата се мъдреше един поизтрит надпис „ЦВЕТАРНИЦА“. Цветята не се виждаха през прашните прозорци, защото бяха натъпкани в дъното. Не бяха много, а и п ...

Уморих се, Боже, как се уморих...
Да балансирам във живота!?
За безгрешен много съм грешил.
Уморих се, наистина се уморих,
от лъжи и от измами. ...

Всичко си ми ти.
Ела, остани.
Съсипваш ме, до мен бъди.
Ела, не бягай ти.
Липсваш ми, чуваш ли? ...

Днес тръгнах по изгубена пътека,
къде ще стигна? където тя ме поведе.
Аз знам съдбата на всеки не е лека,
Сърце, душа по нея ме зове.
С пресипнал глас ехото по нея едвам се чуе, ...

Вятър вее. Дявол луд.
Нощ протяга пипалата.
Зимата със лед рисува студ,
по сняг се плъзга тъмнината.
Клони натежали се трошат, ...

Огромна мъка е стопила
свежестта на утрото.
Брезата бавно се раззелени.
Душата ми в очакване линее,
а пролет дивна е надвесила ръце, ...

Ден и нощ. Нощ и ден.
Съмва се. Мръква се.
Кръговрат със и в мен,
нишката все навърта се...
Минавам през този свят ...

Замръкне ли късият ден във прегръдка на есен,
си спомням за баба – легенда от мен невидяна.
За нея разказваше татко. Гласът като песен
посял е в сърцето ми гордост със звън на камбана.
Запомнил я строга, но смела жена, куражлия, ...

Хубаво детство.
Приятели добри,
от сутрин до вечер – игри.
Нашето царство.
Изцапани бузки, окъсани дрешки, ...

Желая да те разбера,
но ти остана там,
където свободата твоя е;
(където своя дом откри)
Но тишината моя е...! ...

Любовта се пие на глътки
/Свидна/
Не, не спя и дъхът ти улавям,
Боже Господи, аз се топя!
Твоят шепот е тих и сподавен, ...

Денят вихрокрила е бяла фрегата,
понесла се в шеметен бяг,
раздира вълните, плющят знамената,
във поход към пристан и бряг.
Понякога тътнеща буря я блъска ...

Над снега са димните облаци,
после небето.
В лабиринти от страх
е сърцето.
Студът ще направи ...

Днес слънцето безоблачно наднича
във чашата ми чай, с ресници нежни,
защото, който знае да обича,
способен е на чувства безметежни.
За друго рамо аз не съм мечтала, ...

-Четките, четките! Къде са? Бяха тук. По-бързо, не стой там, търси ги, хайде...
- Ето ги - каза тя, и му ги подаде - винаги са в чекмеджето под статива...
- Бързо, ще изчезне. Видението ще изчезне.
Често и говореше за това видение. То го спохождаше. Не било картинно, нямало образ, цвят. Било емоция. ...

Надеждата ражда чудовища -
твари с прокажена плът,
и техните черни туловища
безкрайно растат и растат.
Надеждата ражда чудовища, ...

И пак тръгва на работа.
Никога не би отишъл там, ако не тръгваше. А тръгваше заради навика – атавистичният повик на движението, споменът на мускулите, потребността от превъзмогване или надеждата този път да е различно.
Обувките са с напукана кожа. Снегът ги прави по-грозни, отколкото са. И по-стари. ...

История за странник и принцеса,
в чиито сърца все още огънят гори,
огън на надежда.
Надежда да зърнат се отново.
Живял някога потаен странник изпълнен, ...

От сърцето до мозъка – струни,
заедно свирят в синхрон
и без да има смисъл от думи,
до теб пристига верният тон.
Ала само сърцето не стига, ...

Ранна утрин и омайващ полъх,
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър, ...

Красиво е да бъдеш в миговете
край морето, когато небето се рисува
със блясъка на някой хванал ръката ти.
И щастливо е всяко кътче в сърцето,
вслушвайки се в приказките на палмите, ...

поведенията -
поведени
ята

Върни се в Пловдив!
Върни се, Калина!
Обещавам ти
И обещай ми,
Любов, като жар, ...

Не се събуждаш два пъти в ранно утро.
Очи отворил - една е първата зора.
Един е изгревът и залезът е сам.
И вярата в доброто е една..
Само в прегръдките на умиращата тръпка ...

Зачерквам дни на календара,
поток от дати и години,
та времето да надпревари
това, което ни подмина.
Мъгли обличам на посоки, ...

Както мъртвите рози
няма никога да цъфнат,
така и любовта ми
няма да възкръсне.
Няма да се върне ...

66/Ще кажа как се излекувах-
с народни песни и хора.
С една касета заобщувах
и тя куража ми събра!
Аз казвам истина, за Бога! ...

Понякога си мисля, че всъщност оградата по границата ни пази да не избягаме от самите себе си...
Само българин е способен на това: да причака Неволята, да я хлопне с нещо тежко по тила и да я натресе на друг в безпомощно състояние.
И още нещо:
България не е над всичко, България е ВСИЧКО. То е като д ...