Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.5K results
Привечер
🇧🇬
Зелено величие до скален масив,
отгоре се шири небето,
внушаваш респект, така убедително,
в спокойствие всичко обвито.
Седя и те зяпам, а вече смрачава се, ...
Понякога сърцето не знае къде иска
и често тогава краката силно го спират.
И нали уж душата му е най-близка
а защо толкова трудно те се разбират.
И вагонът на влака без релси не може ...
Чувате ли гласа ми
под тънтените на гръмотевиците
в смразяващите и красиви нощи на Сибир
Уви... НЕ чувам аз човешки глас под студеното небе.
Гласът ми се отразява, тъй както ледът отразява слънчевата светлина . ...
Събуждаш ли се всяка сутрин
с мисълта, че си случайност, любов,
която ми се изпречи на пътя,
конструирайки гибелен край.
Целите ти ръце - в звезден прах, ...
...Гледайки Луната...
Ако някоя нощ по случайност не сме заедно,
знай, че пак ще те нося в себе си, мой любими...
Нека гледайки Луната и онази най-ярка звезда
си представим как ще полетим нагоре към тях... ...
Вече съм мъртва, вече не дишам....
Чувстваш ли как ножът, разрязва плътта ми?
Вените не пулсират с любов, а с викът на нощта....
Болката едва се побира в чашата с вино. Пия я бавно...
без дъх за живот.... ...
ПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...
(Пред Бърлогата)
- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.
- Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.
Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката с ...
Как да прежаля лицето ти мило и благо,
с червен трендафил на бяла забрадка.
Мъчния бод на елечето топло – с илици
в нощите морни нашарила с цветни шевици.
И таз тиха невинност, дето след тебе си сяла. ...
Пак повтарям тишината - днес е синя.
Търся тази малка перла от години...
Зърнах нежния седеф най- накрая.
Заприлича в миг на мен, зная:
Тези мънички мечти, кухи, ...
Отпивам глътка, времето рисува с пръсти
в косата бели сенки, с тънки пътища лицето
разбъркани са обич, мъка, радост, а на кръста
житейските неволи разпнаха сърцето.
Коктейла е горчив с дъх на бадеми ...
- Здравей, Елена! Как си днес?
- Господине?!- погледна го с теменужените си очи и леко се отмести към края на пейката- Нима се познаваме?
- Почти цял един живот. Виж, имаш листо в косите- протегна нежно ръка и отстрани пожълтелия лист от прибраната на кок коса.
- Благодаря, галантен сте. А вашето им ...
От север съм, дете на чистата вода родих се.
Реката възпита ме във свобода.
По Дунава оставих да тече наивността ми на дете
и молех се течението извън границите на дома да я отнесе.
По Янтра нейде плуваха моите коси, ...
Едва доловимо усещане за бедствие, плюс наситен импулс за бягство. Мимолетна инфантилна сетивност, стана с избледнял рисунък на поезия. Деликатността потъна в размишления, а опитът подшушна на съзнанието ,,тихо,,
Тишина от която се учуди. Мисълта услужливо подаваше различни асоциации и нито една не ...
За всички мои истини неказани,
за самотното "обичам", за изстраданото "не".
За прекършените полети с думи смазани,
за дългото мълчание на влюбено сърце.
Не казвай нищо, аз си тръгвам, ...
С дъха си липов ме омайва вечерта,
а тихият ветрец прогонва мислите от вчера
в косата ми се скрива мъничка звезда
успяла да премине вечната бариера.
Тя търси някой, може би поет ...
С толкова небета се простих
и с толкова морета от небрежност.
Сега не искам повече от миг -
да върна пак красивата надежда.
Да вдишам в мен мечтите от цветя, ...
След петдесет години
Когато раздялата е нежелана, но и неизбежна,
тя идва като ударен от внезапно от близък шамар,
но с нея се ражда и една до болка голяма надежда,
че все някога може би край ще има този кошмар... ...