За да забравя за теб,
е нужно да отида накрай света,
да изтрия всички наши спомени,
да премахна от картата любимите ни места,
да те погреба в миналото ми, ...
Ти си едно създание, пълно с особености. Рядко се обаждаш, но когато го правиш, думите, излизащи от тези черешово- сладки устни, са енигми. Ти си едно загадъчно същество, един архаичен пъзел, който всички искат да дешифрират и запазят за себе си. Очите ти премигват с неизречени пакости; лицето ти ви ...
Сърцето ми облива се в сълзи
Сърцето ми облива се в сълзи,
в синхрон с дъждът, който навън вали
от странно безразличие обзето,
сърцето ми пронизано е клето. ...
The Tao of Pooh
Foreword
"What's this you're writing?" asked Pooh, climbing onto the writing table.
"The Tao of Pooh," I replied.
"The how of Pooh?" asked Pooh, smudging one of the words I had just written. ...
I'll paint my pain with meaningless words and phrases
I'll set free these doubted wishes
To be set loose one day, to roam this beautiful world
Where pain can be forgiven and happiness not taken away
In this endless road, one thing is that I want ...
Какво ли чакаш? Хайде, запали ме!
Изглеждам крехка в силните ти пръсти.
Не виждаш ли, че тръпки ме изпълват,
готови във искри да се разпръснат.
Извикай огъня във мен, танцуващ диво, ...
Слезе той от самолета и се запъти към изхода на летището. Бе се подсигурил със едно вълшебно устройство на новия свят наречено MP3 плейър и чифт остъргващи слуха слушалки. Олюляваше се леко от предишните вечери на тежък алкохол. Колелцата на куфара му, формата на които бе заприличала на десният пред ...
Спомени, сладки и горчиви,
ах, спомени за минали дни,
спомени от вас как боли ме,
че времето толкова бързо лети.
Спомням си как с мама и татко играех, ...
Прегръщал ли си някога вълна,
през пръстите ти нежно да изтича,
да се разбива в теб като в стена,
усещайки страстта, че те обича?
Докосвал ли си някога звезда, ...
Татко, седни на дивана до мене!
Да помълчим в тишината!
Ще сложа глава на твойте колèне,
а ти ще ми галиш косата.
Ще затворя очи, все едно съм заспала, ...
Кръвясаха очите на мъглата.
И стана зверски тъмно над града.
С камшици заплющяха по стъклата
най-яростните сприи на дъжда.
Притиснати във калната мазилка, ...
Пореден белег, стигма от копнеж,
покълнал в безводната пустиня.
И обичайният отколешен комплекс –
злодеят е до мен. Непредвидим е.
Каквото виждам, е сюжет от мен – ...
– На този свят всеки може да бъде смачкан, купен или пречупен, просто трябва да познаваш страховете и желанията му. Има една история за един съдия, изключително честен и неподкупен. На края на живота му една млада журналистка му задала въпроса:
„– И все пак как никога не се поддадохте на изкушението ...