Болница. Родилка. Тъмнина.
Доктори. Престилки. Светлина!
Силен трепет. Въздух – кислород.
Радост. Щастие. Желан Живот!
Плач. Игри. Забава. Плач. Растеж. ...

Защо един човек обича друг?
И на планета нейде в небесата,
защо жена избира си съпруг
и си разменят двамата сърцата?
Очите ни морета крият, ...

Аз съм вятъра бял сгушен в дървото
галя се в теб и прегръщам те
присядам в крайчеца на окото ти
изтичам отново и... връщам се....
Вия се в нежните пръсти ...

Реших да ти напиша стих –
поставих го на птицата в крилете,
една усмивка нежна му приших,
изпратих го по вятъра в небето!
При теб ще дойде някой ден, ...

Палиш цигара
Пушиш
В пушека виждаш силует
Виждаш нея
Цялото ù тяло ...

Дъждовното момиче идва вечер
и гледа ме с разбиращи очи,
прегръща ме, на самота обречен,
и в мрака заедно със мен тъжи...
Навежда се над мен и ме целува, ...

Три сестри...
Жената Пролет седна на брега.
Очите ѝ в безкрая се стопиха.
Прегърна тихо своята сестра –
Жената Есен. ...

∞
> ∞
>
> Бях сигурна, че Ливър никога повече няма да ми се обади след глупашкото ми държание пред вкъщи.
> ...

Светът почива на закони.
А най-красивият е любовта.
Напълно непознати две персони,
изведнъж се хващат за ръка.
Тя мома, а той ерген, ...

Пързаляш се по времето, оглеждаш се и осъзнаваш, че си от тези, които не се дънят.
Никога! В нищо! За нищо на света!
Просто си от тези, които не го умеят. Не са научени.
Голяма издъка. Голямаааа...
Мислите подскачат и нервно търсят оправдание за безцветната мъглява липса на издънки. Ненаправени граш ...

Ще нарисувам с моите сълзи
една голяма, празна, бяла стая,
зазидани, в темелите ù-тишини,
несподелени тайни ще ридаят;
вулкан, изригващ в пазви на море, ...

и когато светът
в главата му
спря да се върти,
безразличието
го ослепи ...

Миг, минута, съчувствие и болка!
От нищото изплува самота.
От надеждата, че хубавото чака!?
Потъваш в мътната вода.
Миг, минута, часове... ...

Ya You never said a word
You didn't send me no letter
Don’t think I could forgive you
See our world is slowly dying
I’m not wasting no more time ...

Нека изследваме сега, какъв е смисълът на всичко това? Небето? Звездите? Слънцето? Парите?
Защо Бог ни създаде със сърца? Защо ни проектира, да се нуждаем да даваме и получаваме любов?
Може би отговорът е много простичък, толкова простичък, че не можем да го видим? То е като капка роса върху цвете, ...

За изграждането на своя Възход и Просперитет, преуспелите хора /хората от Висшето общество/ разчитат (предимно) на ЛОШИТЕ, а за опрощаване на греховете – на ДОБРИТЕ!

Дъхът ми, затворен в предпролетна пъпка,
Очаква гальовно слънцето пак да говори
И стиска се вътре, умира и стене
Светлина и ден прозорец да отворят.
На бяло платно живот да дарява ...

Все идваше в края на деня.
Оглеждаше се, никой да не види.
Носеше в лявата ръка
Диплома, молба и керемида.
Знаех, че е майстор, но сега ...

Обичам аз една девойка –
хубава, прекрасна,
с очи горящи от любов.
Девойка, взела ми сърцето просто с усмивка.
Хлапачка, която търся с очи, ...

На блиндираната вратата на офиса имаше табелка с надпис „Дея – недвижими имоти”. Мартин извади телефона си и прегледа съобщенията, за да се увери, че не е сбъркал. Да, от тази фирма се бяха обадили с молба да им бъде изпратен компютърен специалист. Натисна звънеца и зачака. Отвори мъж на средна възр ...

Очите затворени, а в моите вени
те чувам, като писък на сова,
тишината тихо проплаква до мене,
от спомен горчив до отрова!...
Хрипът в гърдите ме кара да плача, ...

Кръжат годините над теб –
птици, неотлитащи на юг
и светът ти става по-студен,
зима на вратата ти почуква.
С мохер от любов и доброта ...

Иван, Димитър, Георги или Петър –
във стадото овцете са различни*,
и има две страни всяка монета –
един те мрази, другият – обича.
По пътя към доброто тръни раснат. ...

Сутринта си обръсна брадата.
Взе си душ и направи кафе.
После влезе за малко във чата,
там се чувстваше много добре.
Облече най-новите дрехи, ...

Сълзите на тъгата са везни,
когато ме обичат или ме разлюбват,
душата ми претеглят към благост ли клони
в сърдечните уроци,
или я погубват. ...

Елегия
/ или за последните българи /
За Вас не ще се пеят нивга песни,
Историята гузно ще мълчи,
за повечето ще сте просто грешници, ...

Не обичам светли цветове.
Обичам мрака в цялата му прелест.
Луната, тъмното небе, Нощта,
запяла свойта тъжна песен.
Обичам Здрача, идващ изведнъж, ...

Взе, че изрече:
„Обичам те...“, рухна и
ничком се свлече...
...............................................
Мигом изрече: ...

На тъмния вход вече мръзнеш
Превод: Мария Шандуркова
***
На тъмния вход вече мръзнеш,
дори не поглеждаш към мен, ...

Вълци
превод: Красимир Тенев
Ний, вълците клети,
сме малко,
в сравнение с псетата кротки. ...

Как всичко някак си потъна,
изчезнаха небе, земя…
Какво вселената погълна,
остави ме със теб сама?
Строших ръждясала верига, ...

Не отваряй врата, която не можеш да затвориш...
Врата, но не е като всички други,
така примамлива и обещаваща път към рая..
Врата, която истинска е, но залъгва,
зад нея е скрита най-прекрасната стая... ...

Тъжна съдба
Преситена от нежност ли бях
или от радост на младини летях,
не забелязах, че край мене минава
един продавач на забрава. ...

Ще запазя спомена
за теб
дълбоко в сърцето ми.
Ще запазя спомена
за един блян, ...

През портите на зейналия ад
пристъпваш сам, надеждите оставил.
Директно в кръг девети – там горят
предатели, избрали лесна слава.
Предателства не дават миг покой ...

Помъкнал времето на рамо,
вървя по градски тротоар.
Остана мисълта ми само
да видя някой мой другар.
Дотегнал ми е всеки делник. ...

Не ме докосвайте
Не пипайте душата ми със мръсни пръсти...
И в нея не оставяйте, за цял живот, петна...
Познавам ви добре, аз знам, че сте чевръсти...
Че имате, от дяволите хитрина... ...

Моя обич измислена,
мой блян съкровен,
все те търся в мисли двусмилени
,,всяка утрин се будиш до мен."
Моя странна нереална мечта, ...

Виждам те, познавам те.
Усещам те, близко и далече.
С черна птица – гарван ще пристигнеш,
за тебе си мечтая – идвай вече!
Сърцето ми – Червени епопеи, ...