Ще се върна отново
при онова резенче лято,
където се скрихме от хората.
Ще потъгувам, приятелю.
Ще тъгувам за кея, за бриза, ...

(Превод от македонски)
Тогава, когато мислим, като капиляр
ни докосва безсъзнанието;
знаем, че гравитацията
е силата, която привлича ...

Не стой на гроба ми и не плачи:
не съм във него и не ми се спи.
Летя сред поривите на безбройни ветрове,
блестя в снежинките на бели снегове
и осветявам най-узрелите жита. ...

Не ме орисал Бог със красота,
от кукленската - бледа и безлична...
На вид мушица, но със ум в главата -
не трупам суета първична.
Не страдам от комплекси и държа ...

Отвори си капаците, мила!
Вън е лято дъждовно и свежо.
Под капчуците врабчовци сиви
нещо ровят в земята с надежда.
И не сещаш ли чистия въздух? ...

Разпусна си косите пролетта
и побеляха паркове, градини,
разхубави се старата гора,
видяла лоши и добри години.
И върнаха се птиците от юг ...

/след една „Раздяла“/
И махам аз, обляна във сълзи,
но нямам сили да продумам:
той, влакът още е далеч, пълзи,
но в мислите ми вече си изгубен... ...

...Любов от море - вода и сол...
Когато съм с теб, управлявам рула на кораба и на вятъра,
който ми показва посоката и вървя към щастието и към живота...
И от тогава, губя се в това море от сълзи и звезди и винаги ще е така:
губя се и пея като сирена, но знам че не е нужно да те омагьосвам, друга е м ...

Лудият вятър
Духна южнякът. Нейде отгоре
сметна, че вече е време,
скрит в белокорите стари тополи,
глътчица въздух да вземе. ...

Във "време", където "доброто" се измерва с "думи" и "действия", а съзнанието предоставя безброй възможни реалности,
нищо не би фигурирало като понятие,
ако не бе заета позиция от коя страна ще се "усеща" монетата.
Не усещай, не мъчи душата си,
получи знание за това, което "твърдиш", ...

Огледало на езеро, чезнещо в здрача,
покани луната... и тя се яви;
срамежливо надзърна иззад гората,
посипа с прашеца си летни треви,
оцвети тишината, нагази водите, ...

Кой си ти, че май забравих?
Виждам във очите ти сълзи.
Какво очакваш-да простя ли?
Нима си този, който ме рани?!
Не помня твойто име. Съжалявам. ...

Кой ме обрече
на тая безлунна самота?
Кой заглуши шепота
на върбови листа?
Кой разруши гнездото лястовиче ...

Напускам гнездото за първи път. Покатервам се до ръба и поглеждам надолу. Погледът ми се устремява към най-ниската точка, където се подава един дебел корен, а след това и тялото ми поема по зададения въображаем курс. Въртя се надолу и докато широките листа ме обгръщат като паяжини и забавят моя ход, ...

Майчице Българийо,
силна, величава,
стоплила в прегръдка Младенеца,
в мир иконописана
с ореол от слава– ...

Поседни, поседни ти до мене.
Още миг, само миг и ще хлопна вратата.
Няма никакво, никакво време,
само миг, да отлитна със вятъра.
Не знам да дарявам със вечност, ...

Във рибарската му хижа,
на по чаша чай със ром,
разговорът пак се ниже,
ту за улов, ту за дом.
-Бай Стояне, разкажи ни ...

Първосигнално
Човек се ражда. Първи стон.
Първо мляко. Първа жажда.
Първи стъпки. Пръв нагон.
После, всичко се изражда! ...

Животът все ме разплаква,
аз пък му се смея.
Свирепо ме гледа вещица -
майната ù и на нея!
Аз съм нещо ...

„Клошàрия“ ли
е най-тъжното ѝме на
една страна?...

„В лошо възпитания човек смелостта се превръща в грубост, учеността – в педантизъм, остроумието – в палячовщина, простотата – в недодяланост, добродушието – в ласкателство.“
Джон Лок /1632-1704 г./ - английски социолог и философ
„За възпитанието на детето се изисква много повече проникновено мислене ...

ДВА КОША
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...

Те загинаха във войните
И промениха на хората съдбите.
Те жертваха своите глави.
Без дори да кажат ни дума, ни стон да издадат,
Те бяха готови живота си да продадат. ...

До вчера ме обичаше, а днес мълчиш,
небето плаче със сълзи горчиви
и виждаш, още във сърцето ми гориш,
и не забравяш страстите ни диви.
Почакай! Спри! Да повървим ...

Ще свърши много бързо този ден.
Ще се стопи от часовите разлики.
И ще осъмне всеки, победен,
от липса на недели, и на празници.
Ще плисне някой чашата препълнена, ...

Кръвта вода не става
Защо така се отчуждихме,
ядем се вътре във Рода!?
Един друг се душите скрихме
и тръгнахме за хляб в света. ...

Тъга
Разкъсва ме тази тъга,
която изпращаш като мъгла.
Слънцето не огря ли твоята душа
или изгоряла надежда сърцето слуша? ...

В спомените ми се усмихни,
та душа да полети
и ти, роза бяла,
с добротата си ме бе обляла.
Че ти светица си за мен - ...

Чуваш парещи думи,
като камък горчи всеки залък.
Чустваш се жалък.
Издават се сами.
Стоиш смирен. ...

В Румъния, министрите крадат.
В България, министрите са цвете.
Два народа, като братя спят.
Неоседлани вече са конете.
Кой има смелост, кон да оседлае? ...

Разклатени мисли във мене напират
и карат ме вечер от страх да треперя.
Че всичките страсти във мене стартират
и как към сърцето ти знак да намеря.
Тоз знак, че вратата за мен се отваря- ...

I've wrote a tons of letters
to admit my feels to you.
But you mock 'em and injured me
when I saw the poems rip.
They asked me for to be with you one week ...

Излизам отвън на терсата
и виждам, още два блока поникнали,
протягат терасите си настрани.
Поглеждам към останалите цветни блокове и си казвам-
Явно блоковата градина се разраства. ...

Раждат се
Но не умират
Само се преплитат
във ефирно единство
като копринени воали ...

-Кой е там? – провикна се Радо. Някой го следеше. Той не можеше да го види, но го усещаше. Това усещане Радо имаше от доста време насам, но чак днес се престраши да се обърне и да се опита да разбере кой го следи.
Никой не се показа. Радо се притесни още повече. Вцепени се за няколко секунди, но пос ...

Прокърви пролетта...Абортира мигът
и изсипа плода на демонски страсти...
По колабиралите вени на страха,
запъплиха човеците и все се питаха –
Къде отиваш, Господи? Къде отиде! ...

Вървиме пак през прелеза на утрешния ден,
по релсите сред цъфналите макове.
Глухарчета прелитат между теб и мен
и гоним преминаващите влакове.
Изгубваме се в залеза на миналите дни, ...

Последното късче надежда
Тя седеше на ръба на скалата. Сините и очи, пресъхнали от сълзи бяха вперени в бурното море. Задаваше се буря и морето се вълнуваше. Водата бе придобила зеленикав цвят, вълните се надигаха и спускаха яростно, оставяйки пяна след себе си. Носеше се силният аромат на морска со ...