Икар... крила размахал,
отправил взор в небето
и... после паднал.
Кой го помни?
Херострат запалил Храма ...

„Опознай себе
си и ще опознаеш
вселената и
боговете!“ - е мисъл
на Орфей от Тракия...

Събудих се от съня си,
беше ти...
скръбта на сърцето ми, че не те виждам,
слепотата, която ми изневерява, може би
и бях в багажника, където ...

Застанала пред огледало
жената от слънце
се пита къде е сиянието
й. Но няма никой.
Кой ще погали косите й? ...

...Избра ни любовта...
Името, което ще избера?-
ще бъде твоето,
ако е чувство,
ще бъде приятелството ти, ...

Мое нежно миньонче, ти ме влюби само за миг.
Перла призрачна, в транс на дланта си те слагам.
Аз те галя с душа, със душата - този стар лунатик.
И копнеещ любов, там, в очите ти топли изгарям.
Мое нежно миньонче, толкоз русо, че сякаш не е. ...

Стиска гърлото ми нещо.
Пулсът сякаш удвоен.
Ту студено, ту горещо
се изсипва върху мен.
Откъде такива чувства ...

Следотърсачът
(цървулено-мокасинен кънтри-кючек
с наченки на уестърн)
Пей, банджо, пей! Разваляйки ни кефа –
кънтри-кючек неистово звучи. ...

Денят си тръгва в залезно-червено.
Стотиците минути му тежат.
Намига на морето уморено -
до утре с него ще се разделят.
Вълните нежно до брега се спират, ...

Тази сутрин всичко изглеждаше сюрреално
/може би защото сланата бе тук актуална/.
Загледах първо разцъфналите акации,
върху тях не цветчета, а пеперуди накацали.
В тревата глухарче ме погледна разнежено, ...

I shook the hand of nothingness,
pulled out of it the silhouette of afflatus;
opened up and sheltered it
deep within my chest;
and the painting spread beyond the frames; ...

Болката в нас Една и съща болка ни раздира, сърцата ни туптят във ритъм бавен, защо все нас за цел избира, питам я със глас сподавен. А тя ми се присмива във лицето. - Нима си мислихте, че ще ви подмина? Притежавате всичко което мога с един замах, за миг да срина. Доставяте ми всички материали, на м ...

На Емо
Знам, скръбта е многолика.
С нея всяка нощ танцувам.
В мислите ми гневно вика.
Нереална ми се струва. ...

Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И тъй да стоплиш своята душа от прах.
В спомена за толкова горещо детство.
И щом те гали струя огнен дим. ...

Не беше сън след жаден ден
и кротка като сянка вечер -
от дъжд по-истинска дойде,
еднакво близка и далечна.
По ъглите растеше смях ...

Люляк и любов
Нощта наметна тъмния воал
и спусна се полека над земята
ефирна, сякаш тръгнала на бал,
танцуваща под звездната позлата. ...

Пак сме си същите
Как хората обичат все за лошо да говорят.
Все се карат, все да спорят.
Други пък обичат за тъга.
И все се жалват за това, за онова. ...

— Кой се осмелява да произнася името ми? — с ехо гласът се разнесе из галериите на пещерата.
Нисичкият, пълничък и плешив Сергей чак сега установи, че е редно малко да се страхува. Ех, навремето маминка му дума, първо да мисли, после да действа, ама той така и така почти никога не мислеше и още по-м ...

Преживях и зимата. Студът, бялото, сивото, черното, мръсното.. Спасих се. Избавих се. И самотата не успя да ме бележи с мръсните си нокти. Топлите дрехи, виното и мечтите ми помогнаха да се преборя. Денят расте. Расте и разнообразието. Природата се събужда, а с нея новото и красивото. Като че ли и х ...

Трамваят с шум минава,
забързан в своя ден,
но камбаната го заглушава,
нехаеща, че той е устремен.
Чадъри, хора, локви- ...

Глава 13
Тичаше надолу по стълбите, които сякаш нямаха край. Чуваше как токчетата й тропат по мрамора, а дори не знаеше, че стълбите са мраморни. Всъщност тя не знаеше и че е с токчета. Тропането отекваше и рикошираше в стените (сигурно и те бяха от мрамор) като куршуми. А може би наистина бяха курш ...

На улица „Задънена” се намираше малко кокетно магазинче с помпозното име: „Сбъднати желания”.
Прокурорът Ричард влезе в магазинчето с цялата си тежест. Тежаха му годините, мрачното, черно куфарче с делата за целия месец, обувките с дебела подметка, възпълния корем и жегата, която се спускаше изпод ш ...

(На Давин от момичето, което ти забрави, но не успя да счупиш)
“Ръцете ти ме галят толкоз нощи
и питам се със страх: "Кървят ли още?"
Ах, потърпи: бодлите бавно падат.” Д.Дамянов
Косите ми - от тази обич гъсти ...

Вземи си раницата
Един пуловер
Черни, дебели чорапи
Едни обувки за път
И ние вече сме там ...

"Не е достатъчно!", пак каза Той
И хвърли поглед към земята.
"Аз мога повече, повярвай ми!"
Засрамено наведе си главата.
И кършейки ръце, ...

Sorry, пич, не интригуваш.
Не проявявам интерес.
Някак хич не ме вълнуваш.
Not available. Сгрешен адрес.
Не се мъчи да впечатляваш! ...

Родна реч чудесна -
реч на народната песна,
реч на Аспарух и Крума,
реч на хубавата дума,
каква радост носиш в сърцата ...

Ще ми напишеш ли писмо
с неравен почерк, на хартия,
такова топло, живо,
дето само с клик единствен
да не можем да изтрием. ...

Мълчанието е злато. – Липсата на речева артикулация е стойностно еквивалентна на благороден метал.
Глас в пустиня. – Звукова артикулация на гласните струни и устната кухина, изпълнена в условията на географска област с липсваща растителност, пясък и високи дневни температури.
Вълкът козината си мени ...

можеш ли
с намигване
залеза
до мен да свалиш
да затрепти ...

За сълзите скрити, за мечтите.
За мъката, за нас самите...
За всичкото това и за съдбите!
За нас и нашите дела.
За грешките, за моите и твоите ...

Тя идва бяла в цветната си дреха,
със аромат на здравец и на дрян.
И птици ниски шалчето ù взеха
и го развяха да не стане зян.
В гърдите ми сърцето се обърна ...

Това ли ще съм аз, самотница във мрака?
Да покретам, казваш, малко по мечтите си...
Усмихваш ли се ти, понеже съм си палава
и вярвам в разни глупости и недомислия...
Ще бъдеш ли луна? За тихия ми зов, ...

…Ти си всичко в мен…
(На този бял облак)
Ти си всичко в мен,
слънцето, което ме осветява
и ме прави толкова щастлива... ...