- Ми можело с мощта на резонанса си да разкъса оковите на Проклятието. Също както звънът на будилника те изтръгвал от дебрите на съня ти. Щото както каза той в повечето случаи състоянията, в които изпадали прокълнатите хора много наподобявали на кошмарен сън.
- Ааа…! - надигнах глава и повиших глас ...

Душата...
Душата е енергия вълшебна
Родена е сред звездна светлина
За космоса тя вечно е потребна
И извор е на звук и тишина ...

Сякаш с теб сме били във планинския град,
в друго време. Навръх пълнолуние.
Затова ли прокапва и ябълков цвят,
щом наяве, насън, се целуваме.
Затова ли, когато примигваш с очи, ...

Зима ли е, или е лято,
ден ли е, или е нощ,
сън ли е, или е истина,
мечта ли си, или съдба?
Има ли те? ...

Вечна слава на вас, герои,
що паднахте в жесток бой
срещу нетърпими тирани!
Нека родното и днес се брани!
Нека бъдете за нас най-светъл идеал, ...

Тук хората са правили грамади,
да могат, нивите си да орат...
Събирали са камъни от млади,
докато в старостта си спрат...
Но в камъни са нивите и днеска ...

Отиде си внезапно, като птица,
Разперила свободно своите криле.
Тъй смело, някак – не насила,
Отлетя във други светове.
Тъй леко, сякаш по покана, ...

Can she forgive to you
For everyhing you've done;
for the life, who she was forced
to build again?
Can she look again at you, without feel a rage; ...

Той е хаоса
в главата ми,
бурята на изток
от нормалното,
връхлита като бяс ...

Нима съм те обичал някога?
Защо в очите ми го хвърляш?
И думите ти, диви кестени,
бодат с обвивките напукани.
Ти искаше да си единствена, ...

Добра ти вечер, мамо!
Притъмня
денят, а и животът се изнизва,
но в твоят дом, с открехната врата
блещука светлина... а тъй пронизваща. ...

Денят си тръгва – твърде прозаичен
и мокър от сълзите на дъжда!
А можеше да бъде по-лиричен,
усмихнат и без капчица тъга!
Мъгли забулват сивите простори! ...

Беля съм
и съм била трън,
и камъче в обувката,
и запетая,
случайно срещната навън, ...

,,Боже, колко мъка има на тоя свят,Боже!" Йордан Йовков
Да мога, да разруша Земята със крак,
да сграбча с ръката небето,
да го смачкам като варак
и да ми изстине сърцето! ...

...С теб, вярвам в любовта...
Красиви са дните, красиви са нощите, когато съм с тебе,
в твоите нежни и страстни прегръдки, раждам се отново...
И слушам сърцето си като войник, и просто целуни ме...,
само с теб искам да избягам и мога да вървя пътя смело..., ...

Влюбих се, защото я обичаше.
Клъвнаха ме окъснели птици.
Аз съм твоето момиче.
А за тях съм просто жица.
Капнах в сладкото сияние, ...

Обгорялото слънце зад облак се скрива,
а морето посреща ме с гневни вълни!
Там, където морето с небето се сливат,
е студено и мрачно!
Там вече вали! ...

...В едно, двама сме ти и аз...
Да те обичам само това мога,
това е да откривам щастието
с очите и душата, всяко кътче...
*** ...

ПРОЩАЛНО
(На баща ми 1927 – 3.08.2016)
Тъмно стана отвън, притаено.
Люшна немощно пламък свещта
от дъха, взел си сбогом със земното, ...

Не съм пророк или месия.
Не съм и расъл във саксия.
Кипял съм, врял съм на огнище
и бил съм палено стърнище.
Калена е във мен душата, ...

Море.
Чайки и гларуси.
Жената се муси-
зяпал съм мацки.
Разхождат се с хубави цицки- ...

Аз не съм най-достойният мъж
за, безспорно, изискана дама,
но се срещнахме с тебе веднъж –
бе по някаква висша програма.
И припламна искра между нас. ...

Мисли мислите догонват
като призрачна река,
над която се отронват
звуците на вечерта!
Тихо в песенната вечер ...

Попитай бялата мъгла
как никне есенно кокиче.
Под шума гниеща и зла
в небитието то наднича.
Попитай залеза студен ...

Денят обещаваше да бъде хубав. Слънцето надничаше над хоризонта, галейки с лъчите си спокойното море и пясъчната ивица пред хотел „Жана”. Средиземноморският циклон, който три дена бе носил дъждове, през нощта се бе изтеглил на изток и клиентите на хотела най-сетне щяха да имат възможност да се попек ...

Залезът пое боите от дъгата
и почна да рисува
Нощта обагри
цялата в червено
сложи и крила ...

НЕ ПЕЙ МИ, СЛАВЕЮ
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите. Казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите — не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах — каквото „чух”.
Април, 1876 г.
Талим му викаха — военно обучение. Бяха приключили и Даскал Никола Дабев ги разпусна да си ходят. Скоро всички се ...

Последен миг от лятото догонвам,
под звуците на морските вълни
и чайките прошепват ми:“ Побързай,
дъха на лятото вземи!“
И се потапям в морските покои, ...

Сънуваш пак, унесен в тиха дрямка,
почти като разнежен котарак, така
в хамака, под черешовата сянка
кълбо с илюзии стискаш във ръка.
На времето в средата на сърцето ...

Голямата любов изглежда мит.
Мемтата – Яворов. Мечтата – Лора.
И в лабиринтите на този бит
се сбутваме. Тъй както слепи хора.
Под арката на утринния хлад ...

С походка кръшна, с вирнат нос напред,
върви жена с осанка на момиче.
Зомбирани, мъжете хипнотично
следят изящния ѝ силует.
Тя няма възраст, перманентно млада, ...

He, as always, was a dreamer-
wished to reach the stars;
he only yearned to be a winner
with soul and fearless heart...
I've known him-while the others ...

С цигара в ръка,
обърнал гръб на живота,
стоиш пред платното
на твоите мисли,
ръката ти - с тремор, ...

Как всичко се разпадна толкова лесно пред очите ми.
Защо не става това, което остана в дланта ми.
На никого не мога да разкажа.
В задънена улица завърши накрая всичко.
Вкопчих се в парченцата живот, които ми останаха. ...