Личи си, когато ми говориш, личи си,
когато ме погледнеш, личи си колко много ме обичаш...
Знам, защо когато ти говоря и те гледам, ти политаш
и трепери ускорено пулсът на сърцето ти..., трепери...
Знам защо, когато прегръщам всичките ти ...
Търся начин, по който да ти покажа
мислите и чувстватам които не можах да изкажа
на глас, може би от плахостта в мен,
зародени от провали и от живота обременен!
Ти караш ме да се усмихвам и да спичам! ...
Да можех да бъда от слънце венец,
ореол щях да бъда над тебе.
Но аз съм иглица, с тънък конец
правя възли и бодове дребни.
Да бях от небето спуснат фитил ...
Сцена: Клиентът влиза в офиса, за да сключи сделка.
- Добър ден.
- Добър ден и на вас, господин...
- Карон, моля, Карон.
- Господин Карон, заповядайте, седнете. Така, слушам ви. ...
Не с очите, с които те виждaм, те гледa
твоят вечно нaмръщен съпруг -
бялa свaтбенa сянкa от леснa победa
и следбрaчен неделен продукт.
Ти си призрaк за него - във чехли обутa, ...
Остаря, ей така, остаря неусетно
онзи дъб край селото, побит във пръстта,
който вятърът брули, препуснал конете –
само коренът здрав го държи на крака.
Беше време. По клоните прелетни птици ...
Светът се превърна в една фирма.
Това е новият комунизъм. Ако едно време беше важно да си “от нашите” т.е. да си партиец. То сега е важно да си с мисленето на бизнеса. Или поне да се правиш на такъв. Както и навремето не всички, които членуваха в “Партията” вярваха в идеите и. Някои бяха вътре само ...
Във скута ти свенливо ще приседна,
ще те обгърна с нежна чистота,
с очите твои, в мойте ще прогледна,
душата млада с твойта ще споя.
Разнежнена с дъха ти ще се слея, ...
Поредност в годините. Колкото-толкова.
Някакви смешни и прости числа.
Така е прието – броим ги отдавна,
годината Еди коя след Христа.
Нека честити са! Колкото-толкова. ...
Пият уиски двама - българин с американец
Попита ме един американец,
как българинът оцелява...
Как сметките си плаща, какво яде
и как с заплати като наще живее се въобще (и живот ли е това) ...
Спокойна вечер. Тишината пак твори...
Отеква ехото от уморени стъпки по паважа...
Затворени очи, обострен слух... -Шшшт, замълчи!
Защото явно този бродник аз ще се окажа...
Къде отивам? При кого? ...