Всеки път надничам подло,
скритичко над твойто рамо,
за да видя как ти подлог
слагаш пред глагола „знам го”.
Да усетя как стиха ти ...

Ден и нощ вали, вали, вали...
В клоните, в листата, шумолѝ...
Влагата земята не побира,
и отвсякъде вода извира,
а дъждът вали, вали - не спира! ...

=====
ХОРО
=====
По кривите пътеки на живота,
през хаоса от скърби и добро, ...

Брези
отиват му на бялото стебло
резките черни и клонатата корона
стремежът да докосне висина
да впива корени във земното си лоно ...

Изгрев...
Щом небето от Изгрева светва
и задухат от там ветрове-
аз забравям среднощните клетви
ако Нова любов ме зове... ...

Трябва да си бая луд,
за да нямаш представа,
че без мая или нахут
тестото хляб не става!

Таралежка ме нарече моя дружка,
/всъщност второто, различно Аз/.
С думички бодливи не наужким,
амурно не, пробождала съм вас.
А друг приятел каза, че залитам ...

Днес ми е тъжен ден -
тъжен ден за умиране...
Странен ден -
странен ден под небето
притихнало. ...

От любов не знам какво да правя,
а иска ми се да крещя.
Да раздирам аз гласа си,
но все не мога, все мълча.
С очите верни аз ви гледам, ...

Белезите са клепачи
на заспали рани
вдъхващи от здрача
спомени издрани;
Като мен сънуват само ...

На кръстопът
Дрънчат в главите ни вериги
от петвековна робска нощ.
Не помним ханове ювиги,
писмо славянско, царска мощ. ...

Зима пристига народът се свива,
чуди се вече какво да яде.
Душата, сърцето от мъка превива,
отново се пита, сега накъде?
Избори нови подреждат се листи, ...

Обърнах гръб на къщата, поставил на рамото си една раница. По принцип никога не съм обичал пътуванията. Но тази сутрин, тази ранна есенна сутрин, колкото и да не беше подходяща за пътуване – на небето се събираха дъждовни облаци, температурите бяха щипещо ниски за есента – ми се струваше единствения ...

Не спорете, господа!
Няма как да разберете
хитрата усмивка на лицето
истина ли е или лъжа.
Всеки крие своята съвест ...

Красотата в моята градина
Ти си най-красивото цвете,
отгледано в моята градина!
Най-прекрасната и деликатна китка...
Ти си розата, която живее вътре в мене! ...

В друго лято
пак ще те обичам
и пак към тебе
ще вървя...
В узрелите жита ...

много жълто слънце
жълто като книжка
както е по книгите
гоня го често
не искам да си ходи ...

Обичам ранната есен,
защото я разбирам.
Когато е щастлива,
се усеща...
по топлите сутрешни лъчи, ...

С вяра и надежда, с доверие
сърцето се облича...
С премръзнали пръсти мята
дрипи на гърба.
Тях всеки скитник спрял се ...

Тъгата ми похлопа на вратата,
красива, нежна и самотна,
отворих и, поканих я да влезе
и приютих я... да не е сиротна.
Постлах и да си легне във душата ми, ...

Не ме променяй по своя модел,
остави ме да бъда различен,
искам да имам крила на орел
и сърцето на гълъб, за да обичам...
Не ме покривай със своята плесен, ...

Ти ни чуваш. Усещаме. Знаем.
Но незрим е гласът ти в съня ни.
От далече, там нейде в Безкрая,
ти протягаш към нас топли длани.
И все още си толкова близко, ...

Събудих се с пелинов дъх зад зъбите,
прехапали езика…
Застинал във феодална вярност
към надеждата за идващото утре.
Разпокъсан от летежа на неуютни мисли - ...

Не ни променя броят на годините
и опитът в живота – също,
промяна истинска настъпва,
защото всичко в този свят се връща!

Исторически преход
През школските години в шпалир съм срещал Тато
със Чаушеску, Кастро, Ким Ир Сен,
на Фидел реч съм слушал (по-дълга от брадата)
за вярата във утрешния ден. ...

За любовта навсякъде се пише...
И всички гледат да я възхвалят!
Тинейджъри и възрастни въздишат,
докато с нея, не се разберат.
Наскоро четох, че и тя е болест. ...

На Били
По-черни от черното в черните дупки -
зениците нейни не мога дa сбъркaм.
Бих тръгнaл към нея дори без обувки,
отрекъл зaвинaги всички рaзлъки. ...

Апокалипсис
Европа в стрес, уплашена,б езпомощна
тълпи от чуждоземци сриват граници, нахлуват
издигат бариери, бодлива тел, изпращат армията мощна
но хората не спират, оградите събарят, атакуват ...

Да се боря със сърцето си, не беше лесно.
Това в живота е най-трудната и тежка битка,
и накрая от умора и безсилие загубих всичко,
не можах да го накарам никога да спре да чувства!
Аз исках в миналото да те изоставя, скъпа, ...

Въпрос:
„Време, ти, което ни пришпорваш
и далѝ човеци сме – оспорваш,
разтършувай се из паметта си
и ни осенѝ какво е щастие!... ...

Щом те
Чуеш ли дърветата как се ронят,
листата шарени подир други как се гонят,
кои чрез душите си неспирно пеят
и в миг заедно съхнат, спират да се веят. ...

БРАТ
На този свят аз имам брат
с това се чувствам най-богат.
В трудни, тежки и студени дни
той е до мен, а не отстрани. ...

Понякога, в най-тъмните ми нощи,
Когато мракът хладен ме прегърне,
Завръща ми се… Връща ми се още-
Все там, където няма да се върна.
И бронята ми здрава се отпуска, ...

Събудих се със болка стара.
Събудих се с тъга... И свитост
във душата ми ме кара,
да питам в тъмнината!?
Дали на мен се случват ...

Взирах се в очите й и се опитвах да разбера какво чувства. Очите й са точно като моите – пъстрозелени, не особено големи. Съзерцавах зениците й, разширени от слабата светлина. Исках да погледна в душата й и да разбера какво става. Тя също ме гледаше втренчено, мълчаливо и сякаш ме изучаваше по същия ...