Усещал ли си обич безгранична?
А знаеш ли, какво е да боли?
Щастие ли?-то не значи нищо
щом няма със кого да споделиш.
Душата на човек е като бездна. ...

Къде са тихите
спокойни нощи?
Къде са хубавите дни?
Къде отидоха надеждите?
Кога ,къде и кой ги скри!? ...

Жената
Тя е красива!
Силна като опиващо вино!
Топла!...Есенна!... Съвършена!
Могъща като земята. ...

БИПОЛЯРЕН ЕРОЦЕНТРИЗЪМ
В сухотата на
чаршафа ни
си влажна
(18+) ...

В прегръдката на вечерта,
потъваща в мъглата на съня,
вълшебна приказка ми разкажи,
друг свят, красив ми покажи.
Разкажи ми за скалите ...

Оригинал превъплатен в менте,
в детайлите неразличим -
Вземи го ефтино, братле,
бъди... неотразим...
Отбии се във кварталният бутик ...

СПИ, КРАСАВИЦЕ!
Разпиляла косите си гъсти,
тихо дишаш в съня си дълбок —
Афродита със розови пръсти.
И с пространствено-временен скок ...

Свалете маските на отчаяние и безнаказаност
и облечете своите мечти в обикновенни дрехи
На кой е нужна тази сляпа показност?!
Когато криете душите си в доспехи.
Не стойте на далечно разстояние ...

11 години без моята Дени
11 години все питам за тебе,
11 години все пиша писма,
11 години не спирам да чакам
да отвориш задъхано мойта врата. ...

Пациенте, болен от рак,
или със счупен крак -
ще ти искат пръстов отпечатък
в живота ти кратък,
сякаш от закона си преследван, ...

С бягство или според теб спасение
ще се криеш в няма тишина
и нито жест, ни дума, откровение
да не глождят твоята вина.
Дори за миг да не посмяваш, ...

Сърцето ми - затрупано от сняг,
на топло във гърди студува.
И носи то в деня товара як,
и все по-тежко боледува.
Но духва топъл вятър от любов ...

„Spero sic moriar, ut mortuus non erubescam“ - Lucius Annaeus Seneca
(„Надявам се така да умра, че мъртъв да не се червя“ - Луций Аней Сенека):
Надявам се да
умра така, че мъртъв
да не се червя... ...

Ще се намеря ли?... Изгубих се внезапно,
а уж вървях по път познат,
и как така, погледнах се обратно,
изгубих пътя... върнах се назад.
Не искам все по този път да ходя, ...

(По повод приключилия трети фестивал на Славянската поезия в Лондон)
От славеите учат се да пеят.
Смълчават с думи всякаква война.
Когато знамето на словото развеят,
вибрира този свят от красота. ...

Тютюн
Вселената се събира,
между двете липи.
Там, където ти ми подари
миризмата на ...

Защо разпалваш в огнището дървата,
щом преди време със сълзи ги загасих.
Не искам пак с надежда във душата,
да спомням... минали за двама дни!
Не искам пак със обич да те чакам, ...

По изгрев е най-студено
Есенно е!
По изгрев е най-студено
и недоспалите щурци
в стърнищата зъзнат. ...

Времето си отива. Стрелките се гонят, но не се достигат. Изостава едната, а другата бяга. Избледняват числата, времето се забавя. Стрелките започват да се настигат. Ала в мига преди да застанат на едно и също избледняло число, времето спира и надпреварата приключва. Времето не само отлита, времето с ...

Искаме да си говорим, но думите мълчат упорито и красиво...!
Погледа ти ме хипнотизира, сърцето ми бие ускорено и лудо...!
Искаме да се избягваме, но любовта ни мощна забелязва се...!
Съдбата ни обвърза безумно да се обичаме-забавлява се...!
Искаме отново да се видим, но стъпките сменят си посоката...! ...

Поетите души са нежни,
заряд от страст и светлина,
поели в полети безбрежни
с изящните криле на любовта.
По-крехки от стебло на цвете ...

ВЕЧНОСТ
Магическа е тази реалност и сякаш в измислен свят
ще видиш живот в щастие и болка - вечен кръговрат.
Времето не ти е враг, защото няма край или начало,
а ти си единна същност - образ докоснат в огледало. ...

Когато те яде съмнението...
Когато измамата сърцето
ти гори!?
Когато питаш?Но настреща
виждаш, гледащи встрани ...

Минавах по пътя към тебе погледнах,
прозореца тъмен отново мълчи.
Замислен! На пейка отсреща аз седнах,
За болката мислех. До кога ще горчи?
Любов в сърцето, в душата ми обич, ...

Има истории,
скрити от времето.
В края на всеки септември
все завалява
и някак си тъмното ...

Писмо в бутилка
Писмо в бутилка изпращам ти, майко,
и моля се да го получиш ти.
С него обичта си да изкажа,
и за живота свой да разкажа. ...

Бъдещето в кашони
Прерових всичките кашони
с надписи и без такива -
тез прашлясали картони -
дом последен на илюзия красива ...

Нездравословно ми бодваш карфици по мислите,
пишеш рецензии на живота ми...
А помисли ли, че акупунктурата писва ми?
Липсва ми нещо, липсва ми подгъва...
Липсват ми сивото, гънките, другото... ...

Сега нежно ще се измъкна
от прегръдката на плюшеното мече,
в топлите пантофи ще се вмъкна
и нетърпеливо ще си направя кафе.
Светът все още спи ...

Любов по кожата се стича
и омайва, и блести,
и мъжките очи привлича,
и се раждат в тях мечти...
Но ти един избранник имаш, ...

Бог от милостта Си на всекиго раздава –
на беден и богат, на добър и лош.
Никой на земята не я заслужава,
но ето че живеем чрез нея ден и нощ.
Тази милост Божия не чака отплата. ...

„Човек трябва да умее да слуша и да гледа, ако иска да се радва на живота.“ Знам, че звучи банално. Мисля, че второто зрение и третото ухо не винаги е достатъчно. Човек трябва да е и в добро разположение на духа, ако иска да се усмихва и да се радва пълноценно. За мен това са почивните дни. Отдавна ...

Не забравям.
Помня като слон.
Всичко, което си ми дала
и това, което аз не съм ...
Чу ли онзи стон? ...

Не ни достигна въздух да опазим любовта,
задъхахме се някъде по пътя
без кислород сърцето заболя
разви аритмия от неразбрани чувства
Не ни достигна час, най-много два ...

Какво е болка?
Усещане чрез мозъка -
пепеляво сиво,
пронизващо незримо,
понякога катрано черно, ...