Етнографска катастрофа:
на гол тумбак - чифте смартфони...
Поради липса на пари вече заделяме бели кахъри за черни дни.
Семейните ценности на българите отдавна са по... заложните къщи.
През първото полувреме българските национали ще нападат наляво, а през второто - на тревата. ...

Хиляди опити,
изчисления,
пътувания
с машина на времето,
само за да се върна ...

Неделя...
Крепост,
пост и бягство;
капсула
със тишина, ...

Сънят ми не беше сън, Господи. Беше просто продължение на приказката дошла от древността. Защото тази приказка е стара като света, като вятъра, който разрошва, опъва косите ни, когато Облак препуска. Тя е стара като конете, без който не можехме да минем през този живот, като старинните монети, който ...

С лъжите си не ще спечелиш ме...
Ще изгориш на кораба платната.
Не си играй с огъня в мене, не!
В жестоки пламъци ще изгори душата!
Мила, твоите отровни думи ...

Картина, в която живее един
някак различен образ от вчера.
Картина, в която не знаем дали
единият другия жив ще намери.
В безмълвие трупат се преспи във нас, ...

Преди е било лесно:
да имаш покрив над главата си,
малко храна.
Да усещаш земя под краката си,
с диви цветя. ...

Достатъчно почаках да обичаш,
безкрайно, много преживях
в болката аз себе си отричах,
но обич в тебе не познах.
Цял, един живот отдавах ...

- Вероника! - мъчих се да извикам след нея, но сякаш от устата ми не излизаше нито звук.
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...

ОПИЯНЕН ОТ ЛЮБОВ
Ти, ти, ти, ти,
вечен блян на моите мечти.
Ах, колко си прекрасна ти!
Звезда, която в сърцето ми пламти! ...

цялото зло
започна с един разговор
писмо по писмо
без докосване
ние щяхме да посадим своята роза в парка ...

Подарък играчка
Сине, твоята пушка наистина ще ни убие.
Толкова е голяма за твоите ръце.
Толкова е шумна за ушите ни.
Защо ти е тази пушка, сине... ...

Няма вече да те гоня,
сърцето ми почти не диша.
Само за едно те моля,
обясни му, че не го обичаш...
Не мога да го убедя, ...

2. Хир
Оставаше по-малко от минута, но Наташа вече знаеше, че е почти седем. Чакаше само алармата на часовника да ѝ даде знак да стане от леглото. Това бе единственото му предназначение – да даде началото на графика. Как иначе би могла да нарече живота си?
Наташа стана, подтиквана по-скоро от досада ...

В земята на борците за свобода
какво днес тачи ни народа?
Идеалите им сме забравили,
мечтите им сме изоставили
и всеки на златний бог се кланя ...

С Моторни песни помниме Вапцаров
и с едрите звезди над Фамагуста,
със стиховете, вдъхващи ни вяра
написани преди разстрела, в пруста.
Или когато хвърляше с лопата ...

През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...

Тя е тайното ти алтер его,
с нея си почистваш нищетата.
Бляскав лъч за бледото ти кредо,
музата и песента в душата.
Тя е лъскавата ти принцеса ...

Заспивам, а трябва да бъда все буден.
И няма ли милост нощта ми към мен?
В съня ми се връща странника блуден,
за да я превърне нощта ми във ден.
А аз се превръщам във съд антикварен ...

В самолета
Пилотът с трясък излетя от кабината
и пита пасажерите: „Случайно фазомер да имате?
Маркуче хидравлично – четвърт цол?
Спокойно! Всичко е под мой контрол. ...

Да чакаш на ръба
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...

Те не бяха такива
Голи силуети с разбулени тайни
нижат се покрай мен и разнасят паметта си.
В центъра съм аз – невидим и злокобен,
излъчващ огнени стрели от мисли. ...

На здрачаване
Мрачно и сиво времето вън е.
Просто ми иде да плача.
Чакам отново утро да съмне,
а пък обгръща ме здрача. ...

БЕЗЧУВСТВИЕ ИЛИ ...?
Оскотели крачещи безверници
с души осиротели откъм чувства,
и освирепели като хищници
готови сме и за душевни блудства. ...

Седнали са да умуват
днес животните на двора,
вече се разгаря спора,
силен глъч се чува там,
че не могат да измислят, ...

Прекрасна, силна и нежна,
като птица небесна.
Плаха и пъргава, като горска сърна.
Коси немирни,
с цвета на житена нива. ...

Разчупих остатъка вечен копнеж,
изхвърлих усмивката, обвита във скреж,
обърнах се, въздъхнах на глас,
засмях се, забравих очите ти аз...
Помня колко дълго душата ми се скита, ...

Такава ли е съдбата, тъй несправедлива?
На майка да отнеме, едничката и рожба.
Ще живее с мисълта горчива, че
споменът за него, в сърцето я пробожда.
Нека името му се слави пред народа. ...

В едно ний с теб отдавна сме наясно -
брашно не мелим, нямаме синхрон -
единият - с характер твърде властен,
а другият лишен е от нагон.
Чинии неизмити, груби фрази, ...

на съпруга ми
Само ти си за мен небосвода,
теменужен и нежно красив,
ти си моята втора природа,
откровен и запомнящ се стих. ...

Далече си и километри ни делят,
но те чувствам, сякаш си до мене.
И вечер, когато птиците заспят,
те мечтая тихо ... до безвремие...
Обричам се на твоя нежен глас, ...

ТЪРТЕЙ И ПЧЕЛА
/басня/
Търтеят на край селото,
спрял една пчела...
И започнал кротко, ...

Бяло, зелено,
червено!... Трицветие!!!
ЗНАМЕ СВЕЩЕНО!!!
Бяло, зелено
и алено!... Багри на ...

Страхът промъкна се потайно в Любовта
и всяка нейна клетка се разплака,
Душата сви се в ъгъла сама,
мечтите и сълзите си изплака.
Любов със Страх не можеш да избираш, ...

И така,
Ето ни, ти и аз, приятелю, в края на пътя.
Няма думи, които да ти кажа, няма думи, които да върнат времето назад и да сложат отново ръката ти в моята. Твърде късно е за това сега. Твърде късно е за всичко.
Гледам името ти върху студения камък и си мисля колко грешно изглежда там. Защото ти н ...

Във кухнята.
С бутилката.
Сама.
Забравена.
Самотна. ...

Истинската рима
е напреводима.
Но си струва, струва! -
А и тя жадува
да я преведат ...

Да беше магия, никога не бих те развалила.
Да беше огън, никога не бих те угасила.
Мечта да беше, щях да те преследвам.
Сън да беше,щях да те сънувам.
Вода да беше, щях да те изпия. ...

Не виждам слънцето, а слънцето живот е!
Щом часовете ми минават в тъмнина,
дали денят на мислите ми роб е
или пък роб съм аз сама?
Не виждам слънцето, а слънцето е извор ...

През януари люляците не цъфтят,
божурите са алени проекции в земята.
Дори когато небесата са изпълнени
с възкръснали снежинки,
а аз затъвам сред навяти преспи ...