Дени просто не можеше да повярва. Асен не само че не беше се прибрал навреме вкъщи, за да отиде с нея на беседата, за която поне сто пъти му беше повторила в кой ден и от колко часа е, не само не си беше вдигнал телефона нито веднъж, въпреки че тя му звънна над 10 пъти, но и сега, след Дени беше оти ...

на разбитите
сърца
остава
блага дума
да ги ...

Лопатите пръстта изгребват -
сълзят очите от тъга.
Един живот го тук погребват
с изпъната докрай снага.
И влажна пръст над него хвърлят, ...

Танцувам с ветровете
Аз танцувам с ветровете
и вечер сънувам луната.
Изгубвам се в моята любов.
Може би е късно за мое лято? ...

Уморих се да се боря
с теб, Живот! Да се сражавам
с разни подли, сиви хора,
себе си да съжалявам…
Уморих се да се влюбвам – ...

ГЪЛЪБИЦА
Безплътни крила -
ръце на жена -
очите си в мене заболи.
Със мама сме пак... ...

Програмата на хората във село
за всички вече е една...
Към центъра се втурват сутрин, смело,
за хляб и някаква храна...
Отиват старците на магазина, ...

Сълза от спомен
Ще дойде миг и ще потърсиш
гласа ми тих, неуверено далечен.
До теб ще бъда, но няма да ме виждаш.
Ще чувстваш само повика ми вечен. ...

ХЕРБАРИЙ
Колко много черно е небето,
по което слепите очи те търсят,
и ръцете, в спомен от умряла нежност,
докосват непознати силуети. ...

АМАЗОНКАТА
Не разбрах как и мен връхлетя
тази люта критическа зима.
Невъзпитана, подла и зла,
настани се без срам и я има. ...

Мамка му, умрях! Всичко бе толкова сиво и понеделнично, и изведнъж смъртта реши да разнообрази ежедневието ми, да ми покаже живота в такива цветове, в каквито никой никога не го е виждал. Не разбрах как и защо стана, но ето ме сега безплътен и съжаляващ. Смъртта в миг накара всички мои мечти и желан ...

Как искам някой ден и моето щастие да се роди,
онова щастие, за което всеки мъж мечтае...
Онова момиче, което разплаква твоите очи,
но в същото време те кара да се смееш...
С онази неземна красота да се роди ...

Трябва да пиша последна поема...
но как да се справя със нея?
Когато всичко свое разададох го,
а тя дето дала е, вече е взела...
И няма копнежи, мечти или прочие... ...

Нощта, когато настъпи
и обгърне града в светлини,
ориентир ще са за някой по пътя,
че и сред мрака остават следи.
Поглеждаш на града суетата, ...

Твоята песен
преля от очите ми,
напълни душата,
запулсира в кръвта...
„Моя любов!“ - ...

Студът на празнотата ме поглъща.
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак. ...

Ден след ден
минават дните и
всичко остарява,
само градът расте.
Но хората намаляват, ...

Земята се бе нажежила зловещо, безжалната звезда мокреше нагретите пешеходци. Комбинацията от високи температури и преклонна възраст бе изпъдила Иван под една гъста череша. Дори и сянката не помиряваше бързия пулс на жизнения старец, запотеното му лице се бе намръщило, като от време на време се изгл ...

Под мрака нежен на нощта-девица,
разпуснала коси от чер катран,
докосна вятъра с крила от птица
земята, попритръпваща от срам.
Поклаща той листа заспали - ...

Усещаше влага в десния си крак. Вървеше може би повече от час, два или дори десет - нямаше представа. Мракът бе разкъсван от слабата светлина на мъждукащи улични лампи. Бе студено, а силният вятър правеше разходката още по-неприятна.
Той живееше в този град откакто се помни, а никога не бе виждал та ...

Откъсната скала - парченце камък.
Падаща звезда в мрак дълбок,
неописуемото нещо, но си жива,
необузданото ми чувство - вътре в мен.
Слънчев лъч, пронизващ дните зимни, ...

Скок-подскок!
Реших стих да наредя
объркан, по-различен.
Да пиша в рими, без да спра -
ами. Поне опитвам? Хм. ...

Стоя на терасата с коктейлче в ръка и гледам околността, творейки с глупавата си глава.
Една мисъл непрекъснато върти ми се из ума.
Какво става с мен и моите сетива?
Гледам, ала не виждам с моите очи. А те блещукат само като две звезди!
Вятърът погали моята ръка, но аз не усетих нищо от това. ...

От всичките ù любови,
тази като пистолет,
забравен на пейка,
като гълъб,
прострелян в крилото, ...

помниш ли града спокоен
там в градинките седяхме
и звездите с теб брояхме
но след миг
и този ден ...

Когато спиш, си като пеперуда,
притихнала върху листа на цвете.
Устенцата набуклени учудено,
а пръстчетата леко потреперват.
Дъхът ти като летния ветрец, ...

Дали за теб съм по-красива?
Или мразиш ме сега?
Дали ме криеш в тъмно сиво,
или разказваш ме с тъга.
Дали понякога си спомняш ...

В страстта си диво, жарно пламна,
зад крехка външност толкова измамна,
виж - образ нежен със копринена обвивка,
що сила крие зад невинната усмивка?
Красавице неземна с от рози огнен чар, ...

Днес си особена
толкоз красива
нека с ръка те докосна
без задръжка и свян
аромата да вдъхна ...

Докоснаха се ореол и лира.
Прегърнаха се вечност и мечта.
Светецът се въздигна над Всемира.
Поетът - зазвъня от красота.
Светецът изговори се във притчи. ...

Понякога съм твоят нощен блян.
Един делфин, към бъдното заплувал.
Душата ти - безбрежен океан,
все още като зов не просънувал.
От изгревите огнено трепти ...

За устните ти топли все мечтая.
Докоснеш ли ме с тях, аз полудявам.
Духът ми се издига към безкрая
и всичко земно в този миг забравям.
И сякаш бриз, по шията те галя. ...

Да ви приличам на Персийка?! Да ви приличам, въобще, на котка… Да, вие! Вас питам! Не се подсмихвайте! Кажете… Кажете де! Не искате! Смешно вие. А питате ли, дали на мен ми е до смях? Питате ли, как се почувствах вчера, когато ме остригаха нула номер? Питате ли ме, дали имам самочувствие, сърбеж и д ...