Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388K results
Ще остана вярна
🇧🇬
ЩЕ ОСТАНА ВЯРНА
Обичам разстоянието, което ме дели от теб
и времето стремглаво или безумно спряло.
Разказвай ми за всичко, недей да спираш Феб
и нека думите да донесат новото начало. ...
По пътя на щастието витаем
и срещаме какви ли не пречки;
и всичко да имаме пак мечтаем,
а животът е пълен с погрешки.
След мечтите пак чакат мечти, ...
Тази сутрин в едно ламаринено заведение в Испания, пия кафе и размишлявам върху това колко прилича тази далечна страна на нашата.
Негативизмът е загнезден в българското съзнание до такава степен, че се е превърнал в национална черта. Странно е, че тази съмнителна черта служи за щит и оправдание за л ...
*Happy birthday, Happy birthda-a-ay..*
Аз много обичам да карам колело. Ама имам предвид – наистина страшно много обичам. Понякога се чудя как функционира организма ми докато маневрирам нагоре-надолу по бургаската морска градина, без да се взривява.
Второто нещо, което обожавам е Скитълс. Никой не м ...
Задимена стая. Красива, чернокоса жена с размазан грим седи свита в ъгъла и плаче. Висок, привлекателен мъж пуши ожесточено цигара, крачейки от дивана до вратата и обратно. Дори слепец може да усети тягостната атмосфера между тези две души.
Жената се престрашава, откривайки кураж в решението, което ...
ПРОСТОР
Обичах да я наблюдавам, когато простира. Вадеше чистите дрехи една по една. Беше ги подредила в легена и макар че бяха още мокри, току-що изпрани, стояха сгънати и готови за простора.
Ето, сега взема един потник, сигурно е на мъжа й, изтупва го внимателно, пооправя нещо по него и го мята на ...
Човек, който непрекъснато се обяснява в любов към парите, постепенно обезценява душата си до трийсет сребърника...
Щеше да е прекрасно, ако при търсенето на Щастието съществуваше подходяща пътна маркировка. Така поне щяхме да знаем, дали сме близо до него, или се отдалечаваме...
И глухонемият може д ...
1
Винаги сме били заедно.
Винаги, когато излезех във ветровит ден, с развяна ягодово-златна коса, той се появаваше. Рядко се случваше да не забележа сребърно-смарагдените очи сред сивеещите съдби на някоя уличка.
Винаги сме били заедно. Промъкна се в живота ми като нов ученик, но и като стар познат. ...
Поех по оня път, невидим за очите,
единствен душата и сърцето ще ми сгрей.
Не знам дали ще видите следите?
Обичта в сухия повей.
По него се любувам на природните картини, ...
Носи от онези вратовръзки на точки,
с които можеш да си сглобиш цяло съзвездие,
нарича любовта „Джеронимо”
и всеки път, когато я открие,
се зарича да не решава кръстословици... ...
Истинска... Изхабена
Устни целувани и очи лъгани...
тя не може да бъде лесно завзета.
Обичала е, раздавала се е докрай
и накрая е оставала всеки път... клета! ...
Ти знаеш ли как се стелят мъгли
в една душа изтерзана?
Знаеш ли как се раждат сълзи,
изпращащи любов пропиляна?
Не знаеш..?! Тогава тръгвай! Върви! ...
Неусетно бе настъпила първата вечер от дългоочакваната лятна ваканция, която по един неповторим начин съживяваше всяка година градските улици с чудноватата глъчка на стотици малчогани. Веднъж вдъхнали дългоочакваната свобода те до късни доби веселяха с игрите си красивите алеи на парка Стратеш.Тази ...