Аз всеки път се раждам със дъжда..
и всеки път разтварям с дъх небето..
така рисувам си във мен света..
припомням си, че нося нещо детско.
И чувствам, че във вените кръвта.. ...

Ти си нежна пеперуда -
като тебе няма друга.
На лятото ти си красотата,
волно литнала във небесата.
И да дойдеш аз мечтая - ...

Дали със теб готова съм да тръгна,
нарамила горчилка и вина,
дали ще мога битието да изтръгна,
и мога ли обиди да простя?
Дали от хулите на близките ще падна, ...

Ще минат векове с години
и много този свят ще порасте.
В просторите небесносини
ще се роди тогаз едно дете.
Това дете ще бъде гений ...

ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ
Ще дойдеш ли, когато те повикам
с усмивка топла, винаги добра,
или в съня ти като птица ще долитам
с безшумни и прекършени крила! ...

Захвърлих всичките си мрачни мисли,
пречистих тялото си от греха,
но забравих за душата си нечиста,
забравих,
че първо нея трябва да спася. ...

Човеците с сърца големи,
аз винаги съм уважавал!
От тях аз примери съм вземал,
и фен, до края съм им ставал.
И щом ги срещна по света, ...

Среща в зимата
Стара арфа в знойна гръд,
обич сладка в бяла гръд
и от лудост полетели с песен нежна
сред вихъра на зима снежна. ...

Бъди звезда
Когато чакаш ти отплата,
не даваш всекиму богата,
не мислиш много, не твориш,
а чакаш само и не спиш... ...

„И в Рая да се пържа,
и в ада да цъфтя,
една ще ме поддържа -
едничка Любовта!
Но рано е, изглежда, ...

На раздяла
винаги ридая.
Обикновено без сълзи.
Не че нещо,
сбогуването ми е тежко. ...

Нека бъде за последно
Искам да те видя тази вечер,
в онази синята рокля облечена....
Под звездите и нека бъде за последно,
да бъдем заедно довечера.... ...

Ти си най-голямата ми слабост!
Моята Кутия на Пандора.
Но ти си и най-сладката ми радост.
Мисълта за теб е моята опора!
Най-големият ми страх си ти! ...

Нова, акустична версия на стара моя песен.

С теб съм, в този ден дъждовен.
Дъждът измива кални следи.
С теб съм, в този свят лъжовен.
Няма дъжд, който мие мечти.
С теб съм. Светът ни завижда. ...

БЯХ ДО ТЕБ...
Колко дълго вървяхме
до числото фатално
на прощалния есенен хребет.
Бях до теб. ...

Някой погали листата
в тихата пролетна нощ,
нежно полюшна се в мрака
вятърът в люляков кош.
В бели одежди приседна ...

ПЛАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО
Събуди се.
Слънцето му се усмихна игриво през прозореца, подканяйки го да се раздвижи. То се надяваше, че той ще е поредния, който ще разнообрази с приятните си изживявания работния му ден. Та нали даряваше всички със своите светлина и топлина… Нека някак от благодарност да задърж ...

Създай живот,
когато
край теб умират без посока ветрове;
когато
загиват тъжно оглушели светове; ...

Опита да заспи... погледна, вън
бе много мрачно, и като завеса
тя спусна миглите си - като сън.
А там бе хубаво и беше светло.
Зениците! Морета от сълзи, ...

В съня ми препускат
огнени кълба.
Небето стене в ужас.
Два гълъба болезнени
носят дъха на отминало време. ...

Те примамват на бавен каданс -
меки облаци в моя прозорец.
И се движат със унес във танц,
тъй подобни на белите хора.
Преминават един подир друг ...

Мразя я, за всичко, което прави, я мразя. За това, че наранява татко, за това, че капризничи и го командва. Даже съм ù го казвала неведнъж.
Татко си отиде рано от този свят... Липсва ми!!! Упреквах я, че тя е виновна. Крещях ù като луда, бях ù бясна...
Сега тя не е толкова силна и борбена, сега тя е ...

Дядо ми е живял от земята. Прадядо също. Нямали са пенсии. Копали са докато са паднали. Не е ли хубава такава смърт? Да паднеш на нивата. Мотиката е до теб, нямаш сила да я вдигнеш, но нямаш сила и да я пуснеш. Стискаш я. Слънчогледът е висок, колкото малко дете и ти си паднал досами него. Духа лек ...

Далеч е въпрос на време, не на разстояние.
Любовта е изкуство, не е чувство.
Раздялата е фетиш.
Гордостта е реванш.
А съдба е - горното, събрано заедно.

Мъничко любов ми дай.
Само малко подари ми.
Дори най-истинската е, знай,
тъй рядко необратима.
След ласката първична ще дойде ...

ГАВЪР ВЕРСИЯ
Този град, в който аз съм роден,
за софиянци ужасно е скучен,
тук посрещаш всеки нов ден,
за да видиш какво ще се случи. ...

Черна е нощта, сънищата пропукани.
Утрото се ражда в неделя тъмносиво.
Губят очертания лодките на пристана,
за тези, за които животът е безсмислен.
Бурно е морето, пясъците плаващи. ...

Изгубват в мрака бреговете очертания.
Предначертаният ми път е двупосочен...
Водата дави всички съхнещи желания,
а в плитчините мъдростта е най-дълбока.
Дилемата е жажда за попътен вятър. ...

Мадам Бовари
Едно красиво цвете ще повехне,
когато е предпазвано от всичко.
Пашкулена невинност скрило в дрехи,
то иска с пеперудите да тича. ...

Да вдигнем сините платна на радостта –
за ден, за два - докато можем!...
Когато дойдат бурите, повярвай ми –
със нежността си ще ги спра
и ще направя всичко – даже невъзможното… ...

С най-добри чувства
Тъжно ми, братя, стана,
къде се дяна Мисана,
дали на море замина
или пък в пуста чужбина? ...

Ела в душата ми
и пир си направи,
дори и бедна тя,
с думи ще те извиси.
Ела в душата ми ...