...Не е грях...!
(4 +Аванс от 5)
...
Целият и свят се срути в мига, в който съдбата я запозна за втори път с човека, който този път беше представен като неин брат.Единственото нещо, което я правеше щастлива - любовта, която изпитваше във всяко една кътче от себе си, се оказа невъзможна, неизпълнима ...

Мен Шенген не ме вълнува.
И зад Шенген да сме дори,
без виза можеш да пътуваш,
ала не можеш - без пари.
Аз съм от многото проценти, ...

„Гòсподи, коя
Ти е наградата за
Сътвореното?“...
„Отредèното
чрез Дух Светѝ и Дèва ...

Ревност изяжда ме отвътре,
тя е страх, тя е ужас и отрова,
сковава всяка клетка в мен, сърцето,
а съзнанието -
стара грамофонна плоча. ...

Помниш ли моментите на слънчево лято
когато аз бях тук и се смях?
Помниш ли моментите на студена зима
когато ме нямаше тук и страдах?
Помниш ли момента когато те прегърнах за първи път? ...

Не е било любов!
И чия е вината?
Как прозрачно внезапно ирисите му посиняха!
Не е било и лято!
Скривайки се в хавлията, ...

копнеж
борба
кипеж
съдба
летеж ...

ВРЕМЕТО НЕ СПИРА
Неуморимо времето вечно препуска,
единствено напред по склона се спуска,
забързва и забавя безвъзвратно ход
във ритъма на нашия кратък живот. ...

Изповед
" Аз не обичам изхода фатален"
Владимир Висоцки
Аз обичам мълчаливата любов.
Вярвам на изстраданото щастие. ...

До вчера в ръцете ми заспиваше,
а днес не мога даже да ти кажа „остани”.
Ръцете ми смирено ти завиваше,
виновна съм и няма как да не личи.
Раних те и дори не се замислих, ...

"Един и същ театър се играе
докато не се изиграе правилно"
Един и същ театър се играе
във този свят от векове
и ролята си всеки знае: ...

Той излизаше в 11 часа, когато дилърът се обадеше. Промъкваше се покрай спалнята на родителите си, които спяха дълбоко. Затваряше вратата зад себе си тихо и се втурваше по стълбите към входа. Веднага щом го обгърнеше хладният мрак, слагаше качулката ниско над очите си, пъхваше слушалките в уши и скр ...

Имам син на 10 години. Боян. Боби му казвам.
И от 10 години той ми преподава уроци. Които аз не искам или не успявам да чуя. Защото съм експерт по избирателно чуване. Като всички нас.
Ето и последния урок от днес:
За избирателното чуване
Идва момент в моето ежедневие с Боби, когато по някаква причин ...

Стоеше все още изправен, нищо че беше отпаднал и духом, и тялом. Никой не му даваше толкова години. Все още му се живееше. Искаше да бъде полезен, необходим и се чудеше защо го бяха отписали и се съмняваха в него. Не му даваха дори капка вода. Беше принуден да пие от дъжда, който в това горещо време ...

Храни ги тези гълъби у теб -
отвън е всичко огледало.
Зрънца им хвърляй – божи мед,
отглеждай ги в душа на ангел.
Полей изсъхналите цветове ...

Дали ще имаш тази чест
да стигнеш почетни години,
или вселенски интерес
със този жест ще те размине?
Планетите така редят ...

Аз съм чужда жена. Не докосвай съня ми излишно.
Не изричай по мен недоказани филми и думи.
И недей да ме стопляш като спомен за обич предишен.
И не гледай на нас като нещо, което да купим.
Аз съм друга жена. Не изгаряй дланта ми с угарка от фарс. ...

Да говориш когато мълчиш,
да чувстваш сърцето в твоето тяло.
С душата по трудна пътека сега да вървиш,
да виждаш светът без огледало.
Пътеката тясна нагоре се вие, ...

Щастие
Щастие, щастие, щастие,
бликни от хоризонта син!
Щастие, щастие, щастие,
помилвай всеки, що е самин. ...

Слънчице, пак с теб ще си полафя.
Може даже да ти се оплача!
Тъп, упорит и търпелив оказах се досега,
но понякога натежава ми това.
Искам сякаш малко да се отдам на лудостта. ...

Със утрото се ражда светлината,
а тя със себе си донася доброта,
усмивка слънчева покрива пак земята!
Политат птици към небесна висота.
Разцъфва цвете – нежна малка радост, ...

И пак вали...
И пак тъма...
Звук от плач
на прозрачни същества.
Птици бели, ...

Във блатото аз бавничко потъвам.
С миазмите привиква моят нос.
Разлагането топли. Аз кротувам.
Не ме измъчва никакъв въпрос.
От бягане отвикнали, краката ...

В две различни галактики
съществуваме с теб.
Питам и чудя се как ли
за твоята да получа билет,
дали пускат без виза, ...

Мълча... от теб сърцето ми изтръпна,
препълнено с мълчания и лъжи,
душата ми с поезия изтръгна,
погали я, а после я уби.
Събирам си парченцата надежда, ...

Един от есенните дни
Един усмихнат слънчев ден,
от мен прогони Есенето.
По майчински общува с мен,
не както е у нас прието! ...

Чистата любов се къпе във поезия,
а чистата поезия - в чиста болка.
Но болните души крепят се на протези,
които ни напомнят точно колко
"съзнателен" е всеки грешен избор, ...

Пазя всичко, което някога си ми дал
Всяка една усмивка
Всеки един поглед
Всички думи - до последната
Дори и неизречените ...

Homo sapiens, тоз биологичен феномен
и доминиращ вид е тъй учуден,
дали като носител, на божествения ген,
да търси дом извън дома ще е принуден?
Дали ще заживее, като низшия си брат – абориген, ...

Елхата
Елхата грее в къщи богата,
украсена с различни цветове,
а на върха и блести звездата,
това е традиция, всяка Коледа от векове. ...

Уморих се да бъда отричана,
вечно чакаща, мила, добра,
искам просто да бъда обичана,
без условност, без драми, тъга...
Уморих се от фалшивото вричане, ...

За да простиш е нужно да си силен,
слабите, те само обещават,
простиш ли ти си окрилен,
не само с празни обещания.
Винаги избирай светлината ...

Помниш ли моментите на слънчево лято
когато аз бях тук и се смях?
Помниш ли моментите на студена зима
когато ме нямаше тук и страдах?
Помниш ли момента когато те прегърнах за първи път? ...

Будна нощ
Красива нощ омайна
и две прелестни звезди
луната пее песен,
а дъждът вали, вали, вали ...

Всичко вече сякаш се беше случвало помежду ни, сякаш нямаше с какво да ме изненада… Поне аз така си мислех, но не изненада ме със загриженост. Нещо, което се бях научила да не очаквам от хората около себе си, бях свикнала да се възприемам като човек труден за обичане, за разбиране – абе костелив оре ...

Защо ви вас съдбата тъй товари,
със дълг прекрасен и жесток,
да се наричате хусари,
на порока буйният поток.
След вас места стоят опожарени, ...

Събудих се, стъклото делеше ме от свят,
който се въртеше в пъстър кръговрат.
Така бе всяко утро много дни поред.
Веднъж обаче станах и бяло беше вред.
Замръзнали сълзи валяха от небето ...

Многоточие без точки
Какво, че станах на шейсет и три?
Това дори не ме вълнува!
Не мога да извикам: време, спри!
Назад пък, никога не плувам. ...

Ти и аз
срещу червения дракон на Времето.
Звезда Нибиру
нахлува с най-мистичния прилив във вените...
Катаклизъм! ...