Нямаше представа от колко време е в това състояние. Дали от няколко часа или няколко дена. Тялото му бе брутално узурпирано и не можеше да помръдне. Нещо го бе приковало в противните си обятия и не го пускаше. Нямаше и да го пусне. Нещо го бе покварило по възможно най-ужасния начин. Същото това нещо ...
Уж ми се говори, а така ми се мълчи.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес устните ми сякаш някой ги лепил.
До вчера имах толкова да кажа,
а днес... ...
Дойдоха ми гости – семейство чужденци. Съпрузи с две малки деца. В душата ми се прокрадна леко притеснение като видях децата – 4, 6 годишни. Колко ли шумно ще стане в къщи, безпорядък. Обаче аз ги бях поканила!
На следващият ден всички станаха тихо. Децата ако имаха въпроси, просто се приближаваха к ...
УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
КОЛЕДЕН КУПОН
Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.
Авторът
Тихо се сипеше седемнадесетият ...
Барселона
Отливка от бронз на Колумб сочи морето
на югоизток, обратно на Новия Свят.
Земята е кръгла и отвсякъде дебне посока,
в която да тръгнеш, с повече вяра и с по-малко страх. ...
Торбичката с различности е празна…
И времето, в което бях щастлива
да бръкна в нея и да се зарадвам
не ме предупреди, че си отива.
Различни бяха думите на бурята, ...
Хора, дръжте се естествено!
Престанете с вашите превземки!
Цял живот ли ще ги разигравате
тези евтини и пошли сценки...
Хора, дръжте се естествено! ...
Хора, не използвайте своята свобода
за да замърсявате родната природа!
Пазете я, не я мърсете с боклуци,
ако сте достойни, ако сте човеци!
Ако я унищожим - няма да ни има, ...
Снощи гледах снимките ти във албума.
Далечни. Прашни. Черно-бели.
И започнах бавно - дума подир дума,
да редя върху листата онемели.
А ти ме гледаше отвсякъде засмяна. ...
За най-нуждаещото се птиче, изгреве.
Ръцете му бяха лепкави от глината. Приятно хладка като пръстите ѝ, милващи го по врата.
- Мамо, а защо просто не оставяме трохите на перваза?
Тя затвори телефона. Пристъпи по килима и седна на стола срещу него. Погледна го.
- Защото, миличък, ние обичаме птичките ...
Минутите летят .. И отминават.
Отлитат, но създават светове.
Защо не взимаш своята награда,
а падаш пак скован на колене?
Скован от страхове и от утехи, ...
Замислих се… Дали да споделя, че
съмняващия се Човек боготворя?
Невярващ в нищо и във всичко вярващ,
сломяващ със своята мисъл глупостта
на лакираното самомнение, ...
След няколко години..
времето ще ни е отдалечило още повече.
Ще бъдем напълно непознати
с леки спомени, че някога сме били близки?
След няколко години, двайсет, може би, аз не ще те забравя ...
"Я кажи ми, облаче ле бяло, отде идеш, де си ми летяло?"
Като скиташ из чуждата чужбина не видя ли нейде там да плаче
мойто внуче - дядово юначе?
Че измина веч една година с мама, татко то като замина!
Сам останах в голямата ни къща - тука вече никой се не връща! ...
Светът, Приятелю, със сурогати пълен е.
Но пълноценно няма кой да замени
Единствения, който като нежна мълния
докосва ме отвън, ала отвътре ме гори
и ултразвуковонедоловимата промяна ...
Душата на поета е ранима,
улавя всеки миг от вечността,
реди емоции и чувства в рими,
изплаква ги със простички слова.
Дали е пролет или бяла зима, ...