Ден се ражда и смрачава
дъжд заръси, слънце грей –
стих за теб, любов-жарава,
спрягам в ямб или хорей.
Нощ се кротва и звездите ...

Далмация
Една Жена излиза от морето
по тялото й капчици блестят
и Слънцето се вглежда там, където
не е достигнал бронзовия цвят... ...

Видях във свитите ти длани на
Роза нежна смачканите листи, от
Аления аромат във моите рани
Тихичко се вляха капки чисти.
Аз в тази роза себе си намерих в ...

Дойде бясна и блъсна на масата сметката:
Затваряме!Плащай или излизай навън!
А навън хората по-безчувствени от роботите,
но нейна бе кръчмата и електрическият стол.
Дойде пак, забърса от масата щурците. ...

Махалото на Времето възседнал,
прелиташ в транс
над тихата му бездна.
Летиш в мистичен полумах
и сочиш ...

Въпреки късното лягане, организмът не изневери на навика и се събудих рано. Чувствах се отпочинал и бодър. Навлякох долнището на анцуга, един суитчър с качулка, обух маратонките и тихо се измъкнах от станцията. Едва просветляваше и ръмеше ситен дъжд. Не познавах околността, затова избрах една от път ...

Ергенска неделя
Мразя неделите. Нищо не работи, а хората отпочиват от петъка и съботата и се готвят за поредния скапан понеделник, когато трябва да станат рано и да се замъкнат на скапаната си работа. Нечовешко е, че трябва да станеш и в рамките на двадесет-тридесет минути да пиеш кафе, да се изсере ...

Шумът, който вдигаха фучащите по магистралата автомобили, бе оглушителен. Усещаха се пикове и спадове, разбира се, като причината за това бе в неравномерния трафик. Но движението като цяло бе натоварено и средната дистанция между превозните средства като че ли бе около петдесет метра.
Ерика Фостър с ...

Нощта притихнала е в лунна светлина,
а две сълзи в очите парят,
душата е изпълнена с мъртва тишина,
а думи впиват се като камшичен плясък.
Дали така боли от любовта? ...

Обичам просто да лежа.
И да мълча...
Но сгушена в тебе.
Да обличам мисли в тишина,
които никой не умее да ми вземе. ...

ЛИРИЧНО
Сърцето само ми нашепваше: „Ти си влюбена“,
а разумът отрезвяваше: „Той носи халка!“
и в мен сърце и разум, съградиха стена -
от вина, от разкъсване и пареща болка. ...

Светлината на духовното слънце
По пътя - тръни... тръни също и в сърцето...
Макар привидно светлина е, а е мрак...
Опит съм от горчилката на битието.
Надявам се от нея да поникне злак... ...

В неговото тяло
тя приютява
своето сърце.
Той - целият
роса и пламък, ...

***
Ъглите на стаята,
мълчаливо пазеха
спомени за нас.
*** ...

Течала шестата година от 100-годишното управление на Генералисимусът - Вождът на България. От другата страна на световният океан, неговият чернокож брат- цар на бледоликите кравари бил на важна среща. Среща на която щяла се реши съдбата на земята, марс, юпитер и изобщо на вселената. При него, на кра ...

Много скоро ще тръгна боса.
Ще сплета синевата на плитка.
Ще приспя всички остри въпроси.
Ще приличам на маргаритка.
С ято птици ще станем дружина. ...

Виновен съм, че още те обичам,
дълбоко, с цялата Душа,
виновен съм, от всички съм различен,
а в този свят наказват за това!
Виновен съм, че искам само Теб, ...

Земя, въздух и небе
***
оловно небе
под него черен щъркел
броя патици ...

Как искам да ти дам небе,
най-чистото и святото, и синьо,
а ти разтворила с любов криле..
да летиш след толкова години.
Как искам да ти дам море, ...

Тя е моята истинска усмивка
и причината за моите сълзи....
Тя е слънцето над мен,
но и дъждът в мрачните ми дни....
Тя винаги е първа в моето сърце ...

Дари ме Бог с деца!
Но не спря до там –
в детските сърца
написа с обич „Мама”!
Щастлива съм безкрайно - ...

Избирам да летя. Ще кажеш ти - безумие.
Ще питаш, а къде са ти крилата?
Защо тогава тръпнат раменете ми възбудено
и скучна е, и суха е земята?
Криле съм нямал - е, ще си направя. ...

"Човек винаги може да намери нещо, за което да е благодарен, независимо колко са се забатачили нещата"
из "Долорес" - Стивън Кинг
Благодарна съм на Бога
за моите братя и сестри,
а житейските несгоди ...

МЪЖ И ЖЕНА
Не му се ставаше. Неделя. Пролет. Пак тия гарги ще врещят и ще крещят наоколо. Завчера една пощуряла черна птица скочи върху главата му, направо се изсипа върху него, както си ходеше по тротоара. Разгонили ли са се, какво им става, един дявол знае. Докато си пушеше на терасата пък, вчера ...

Като смърт на глиган
Колко стихии се биха в главата ми,
огън гореше в сълзите ми,
скитник в живота – вървях през гората му,
ранен глиган под звездите. ...

Нощта играе смело със въображението ми.
Не ù оставам длъжна. И отвръщам.
В прозорците нахално отражението ми
усмихва се с фантазии за къщите,
които се разстилат пред очите ми. ...

Не мога да живея без любов и разбирателство,
не мога и да живея аз без твоята опора,
не мога да живея и без святото приятелство,
но мога да засея роза в нивата на двора.
И нека там цъфти през вековете, и да не спира, ...

Медитация
Очи затвори и издишай страха,
а после свободна пусни мисълта.
И дишай дълбоко, прелей се в дъха,
така всяка мисъл си губи властта. ...

Неподходящ за моя ръст,
но аз го нося този кръст...
Вървя към своята Голгота
с венеца трънен от живота.
И всяка стъпка ми кънти, ...

ОДА ЗА ДРАГОЙНОВО
В Драгойново, друже,
инак не може,
а, като през май, в пролетта!...
Тук дните се нижат, ...

Когато от любов сълзи проливаш
Когато те са кървави уви...
Тогава някак си успяваш
по начин друг да чувстваш
ти света. ...

Танго
Дълго рових в себе си.
Търсех подслон в тишината
В мъждукащия хлад умираше плачът.
А нежното танго напомняше за теб. ...

Време е да се върнем към реализма
Какво искаме от киното, по-точно от българското кино?
Имаме неразбория, която лъсна с приключилия формат "Лачените обувки на българското кино"!
Филмовите корифеи като проф.Божидар Манов са в изчаквателна позиция, докато журналистите побързаха да изявят "изненадата" ...

Тя седеше срещу него в красивата си бяла рокля на флорални мотиви. Тя вече бе реалност. Можеше да я докосне, да усети аромата й, да докосне с устни млечно бялата й кожа. Вече не бе картинка на монитора, появяваща се с кратки изречения. Тя бе пред него в цялата си красота.
Слънцето нежно я докосваше ...